Решение № 12 от 06.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Б., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20241810200007 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „А.С. № *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № */21.01.2021 г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 174, ал.

3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Б.М. от САК, който поддържа жалбата и настоява за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 341013/20.11.2020 г., НП № */21.01.2021 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., справка за нарушител/водач, талон за изследване № *, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. К. В. – актосъставител, К. К. и В. П. свидетели по акта, се установява следната фактическа обстановка:

На 20.11.2020 г., полицейските служители от РУ Б. - В. В. и К. К., били изпратени на сигнал за настъпило ПТП на завоя към м. „З.“. На място, по ул. „А. З.“, на завоя към м. „З.“ към ул. „С. п.“, установили че л.а. „М. П. п.

*“ с рег. № * е самокатастрофирал в бетонен стълб. На място се намирал и водача М. Н. М., ЕГН: ********** от гр. Б.. Свид. В., който бил „мл.автоконтрольор“, поканил водача М. да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARNA 0163, но водачът М. отказал. Поради това свид. В. В. съставил на водача М. АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и му издал талон за медицинско изследване № *. Тъй като водачът М. отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение и да му бъде връчен, неговият отказ бил удостоверен с подписа на свид. В. П. – служител в РУ Б..

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № */21.01.2021 г., издадено от Началник РУ Б., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. В. и В. П., от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу 2 който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол в кръвта, след което не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи евентуалното наличие на алкохол в кръвта му.

От текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25, § 6 на ДР на ЗДП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В 3 процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено по делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и точно са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, както и обстоятелства, при които е извършено, като е дадена съответстваща на описанието правна квалификация- нарушението е извършено на 20.11.2020 г., отразено е точното място на управлението на лекия автомобил, времето на извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото средство – Алкотест Дрегер 7510 с номер ARNA 0163, и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо с наличния отказ за извършване на проверката за употреба на алкохол, жалбоподателят М., е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но съзнателно е отказал да стори това.

Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер – глоба от 2 000 и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца. При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т. е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т. е. законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */21.01.2021 г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., с което на М. Н. М., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „А.С. № *, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца, като законосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5