Протокол № 1402 от 13.12.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2646/2021
- Вид
- Протокол № 1402
- Подписан
- 13.12.2021
- В сила
- 13.12.2021
- Състав
- Цветанка Вълчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1402 гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.ка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220102646 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата М. АЛ. П. се явява лично, редовно призована и с адв. Х., редовно упълномощен да го представлява, с приложено пълномощно към исковата молба.
За ответника Прокуратура на Република България, редовно призовани се явява прокурор Б. П..
АДВ. Х.: Моля да дадете ход на делото.
ПРОКУРОР П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
АДВ. Х.: Поддържам подадената искова молба. Моля да направите една констатация с оригиналния вестник, тъй като аз съм приложил копие, за да видите, че това което съм представил е в този вестник от 05.11.2015 г.
„Разследващите влизат в Община Септември“. В конкретния случай е записано „другата счетоводителка - М.П. е измислила друга схема за възползване от общинската хазна“. Водим свидетелите С. К. Т. и В. И. А. за 1 следните обстоятелства: те имат най непосредствени впечатления как е понесла ищцата П. предаването й на съд и непрекъснатите призовавания в съдебни заседания.
ПРОКУРОР П.: Поддържам подадения писмен отговор. След запознаване с представеното пълномощно считам, че е завишено адвокатското възнаграждение.
АДВ. Х.: С цялото ми уважение към колегата П., но той не познава Наредба № 1, която регламентира адвокатските хонорари. Моят хонорар в размер на 1000лв. е законустановения минимум по нашата наредба.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е исковата молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В подадената искова молба ищцата твърди, че в периода 2010-2014 г. изпълнявала длъжността „счетоводител“ към Археологически музей „*********“ – гр. Септември. Изпълнявала добросъвестно служебните си задължения. Твърди, че при извършвани плащания, отнасящи се до музея била стриктна.
Твърди, че срещу нея било образувано досъдебно производство № 216/2016 г., по повод на което на 23.07.2018 г. била привлечена в качеството на обвиняема. Било й вменено във вина престъпление, очертало хипотезата на чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 21.06.2011 г. до 27.02.2013 г. в качеството й на счетоводител на музея, е присвоила обществени движими вещи – пари в размер на 19 410 лв. – сума, връчена й да пази и управлява.
Твърди, че след приключване на досъдебното производство прокурор от Районна прокуратура – Пазарджик изготвил обвинителен акт, който бил внесен в районния съд с обвинение по цитираните материално правни наказателни състави. По образуваното НОХД № 1198/2018 г. на 13.07.2020 г. съдът издал присъда, с която била призната за невиновна и оправдана. В законоустановения срок на 21.09.2020 г. прокурор от Районна прокуратура сезирал Окръжния съд с протест, основанието за който били чл. 336, ал. 1, т.
2, във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК с цел оправдателната присъда да бъде отменена и вместо нея – постановена нова, с която да бъде призната за 2 виновна.
Сочи, че по образуваното въззивно наказателно дело № 516/2020 г., съставът на окръжния съд оставил без уважение прокурорския протест, потвърджавайки оправдателната присъда.
Сочи, че изложените обстоятелства обосновават отговорността Прокуратурата на Република България, съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ.
Твърди се, че досъдебното производство, образувано срещу ищцата е било наблюдавано от прокурор към районна прокуратура. Впоследващ момент е изготвен обвинителен акт, въз основа на който е поддържал обвинението. След оправдателната присъда прокурор е изготвил протест, който е поддържан пред състава на Окръжния съд. Посредством своето решение Окръжният съд е обосновал отговорността на Прокуратурата на Република България.
Твърди, че влязлата в законна сила оправдателна присъда характеризира като незаконно обвинението. Твърди, че за един продължителен период от време й били причинени морални вреди, словесно трудно изразими.
Твърди, че с предаването й на съд били поставени на изпитание професионалната й репутация и обществен престиж. За дълъг период от време се намирала в съС.ие на стрес, подсилен от вестникарска публикация.
Сочи, че е налице причинна връзка между незаконния акт – в случая изготвянето на обвинителен акт и предаването й на съд и моралните вреди, които не биха били настъпили, ако прокуратурата беше анализирала стриктно изискванията на НПК за недоказаност на обвинението.
Цитира „Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани“ от В. Г., стр. 93 - „Влязлата в законна сила оправдателна присъда характеризира като незаконно обвинението. Каквито и да са били доказателствата в предшестващата фаза на досъдебното и съдебно следствие, щом като е завършило с оправдателен съдебен акт, законът приема, че повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно“.
Ищцата предявява граждански иск срещу Прокуратурата на Република България за причинените й морални страдания, които са в резултат от предаването й на съд, като искът е в размер на 25000 лв., който иск моли да бъде уважен в претендирания размер.
3
Сочи, че ноторен факт е, че правото на обезщетение възниква от момента на влизането в законна сила оправдателната присъда – в случая от 15.01.2021 г., от когато започва да тече законната лихва върху предявената сума, която лихва следва да бъде заплатена.
Сочи разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като моли, при уважаване на исковата претенция, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата разноските по производството, включващи и адвокатското възнаграждеине.
Направени са доказателствени искания.
Към исковата молба е приложена извадка от вестник „Пазарджишка Марица“.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който иска се оспорва изцяло по основание и размер.
Твърди се, че както исковата молба, така и приложеното към нея извлечение от вестник „Пазарджишка Марица“, не установяват по никакъв начин наличието на претърпени неимуществени вреди. В тежест на ищцата е да докаже по безспорен начин всяка една от твърдените вреди, техния размер, както и че те са пряка и непосредствена последица от конкретни действия на прокуратурата.
Сочи се, че не е представена нито първоинстанционната присъда, нито решението на въззивната инстанция. Предвид липсата на доказателства за влизането на оправдателната присъда в сила, прокуратурата ще може да вземе становище относно началния момент на поисканата от ищцата лихва, едва след представянето на надлежни писмени доказателства.
Твърди се, че напълно неоснователни са наведените твърдения за търпени вреди в резултат на медийна публикация. От нейното съдържание е очевидно, че се интерпретира изявление на временния кмет на общината за констатирани злоупотреби, но никъде не става въпрос за образувано наказателно производство спрямо ищцата.
Твърди се, че размерът на претендираните неимуществени вреди за сумата от 25 000 лв. е прекомерно завишен и ярко не съответства с принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и със социално-икономическите условия в Република 4
България.
Сочи се, че следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно твърденията на ищцата, същата е била оправдана още на първата съдебна инстанция.
Относно искането за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, във връзка с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, се иска от съда да задължи ищцата да посочи имената на свидетелите, дали същите се намират в родствени връзки с нея, както и да уточни какви точно обстоятелства по исковата молба ще се установяват с техните показания.
Твърди се, че относно претенциите за заплащане на възнаграждението за ангажиран адвокат, към исковата молба за ответника няма приложен договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно какъв е размера на адвокатския хонорар, поради тази причина прокуратурата ще може да вземе отношение едва след надлежно представяне на въпросния документ.
Завява се, че след запознаване с изисканите наказателни производства и другите писмени и устни доказателства, при преценка, ще ответната прокуратура ще направи искане за прилагане на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.
Направени са доказателствени искания.
С Определение № 2069/22.10.2021 г. постановено в производството по делото съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните.
Указал е и разпределението на доказателствената тежест.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ПРОКУРОР квалификация.
П.:
Нямам възражения по доклада и правната
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба на ищцата писмени доказателства.
ИЗВЪРШВА констатация от днес представения от адв. Х. вестник „Пазарджишка Марица“ и констатира, че представената към исковата молба извадка на статия със заглавие „Разследващи влизат в община …“ се намира именно в посочения брой на този вестник, а именно броят от 05.11.2015 г.
5