Решение № 5299 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5299 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110136903 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от С. Т. Т. притов /фирма/, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.1 24, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи кумата в размер на 5 127 лева, представляваща сбор от дължими по договор за кредит задължения, прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия, с твърдения за погасяване на вземанията по давност.Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор, в който оспорва предявеният иск като недопустим поради липса на правен интерес.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а производството по делото допустимо, поради липса на правен интерес. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането винаги, когато е налице правен спор, тъй като с него се внася несигурност относно действителното правно положение между страните. Несигурността в правното положение няма нищо общо с възможността за осъществяването на процесуална или извънпроцесуална принуда, поради което наличието или липсата на такива възможности не предпоставят правния интерес.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Между страните по делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че на 03.02.2016 г. между С. Т. и /фирма/ е сключен договор за потребителски 1 кредит № CREX-1278902, вземанията по който в общ размер на 5 127 лева с краен падеж 20.02.2018 г., са прехвърлени на ответинка /фирма/ по силата на договор за цесия от 12.10.2016 г., които задължения не са платени.

Не е спорно и че от ответника в качеството на кредитор не са извършвани действия годни да спрат или прекъснат давността, както и че вземането на ответника не е отписано и за същото се подават данни за задължение по кредити в ЦКР по партида на ищцата.

Независимо от липсата на погасяване, като последица от заявеното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност, тези задължения са погасени. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД - с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. За да се отговори дали задълженията за главница по договор за кредит попадат в хипотезата на „други периодични плащания“, следва да се имат предвид задължителните разяснения в ТР 3/2011 на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“, където в мотивите се приема, че вземанията макар и породени от един и същ факт, за да са периодични трябва задълженията да са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. Доколкото крайният срок за погасяване на задълженията по договор за заем е 20.02.2018 г. и по делото не се доказа извършаване на действия отстрана на кредитора водещи до спиране или прекъсване на давността, то съдът намира, че вземанията са погасени по давност към дата на депозиране на исковата молба. Искът е основателен в пълния му предявен размер, в който следва да бъде уважен.

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният е представил доказателства за реално сторени разноски за държавна такса в размер на 105,33 евро (206 лева) и заплатен адвокатски хонорар в размер на 420 евро (821,45 лева).

Съдът намира за основателно наведеното от ответинка възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съобразявайки практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22, и конкретиката на процесния казус, който не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледан е в рамките на едно съдебно заседание, без доказателствени искания на страните, при направено от ответната страна оспорване основно по допустимостта на производството, съдът намира, че следва да редуцира претендирания от ищцовата страна адвокатски хонорар до сумата от 230,08 евро (450 лева).

Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 335,41 евро (656 лева).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в /адрес/, чрез адв. И. Д. С. срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С. Т. Т., не дължи на ответника сумата в общ размер на 2621,39 евро ( 5 2

127 лева), представляваща непогасени задължения по договор за потребителски кредит № CREX-1278902, сключен с /фирма/, прехвърлени на /фирма/ по силата на договор за цесия от 12.10.2016 г., поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 335,41 евро (656 лева) - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3