Определение № 452 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. П., 16.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Частно наказателно дело № 20235330202970 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 43510 от 11.05.2023 г. по описа на РС П., депозирана от А. А. Д. с ЕГН: ********** против Постановление от 03.05.2023 г. на РП гр. П. с което наказателното производство по ДП № 94/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП гр. П., пр. пр. № 4816/2021 г. по описа на РП гр. П. е било прекратено.

Жалбоподателката А. Д. иска отмяната на атакуваното прокурорско постановление, доколкото същото се явявало неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че обжалваният прокурорски акт изглеждал първоначално обоснован, но това не било така. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, но не и малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. С оглед произхода на средствата и тяхното обществено предназначение не било възможно случаят да се квалифицира като малозначителен.

П.ският районен съд, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от правоимащо за това лице, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, по делото са налице данни, кога е било връчено постановлението за спиране на досъдебното производство, поради което следва да се приеме, че е депозирана в законоустановения срок, поради което 1 се явява процесуално допустима, разгледана по същество, се явява основателна.

Досъдебното производство е било образувано на 31.01.2022 г. за извършено на 06.08.2019 г. в гр. П. престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

За да спре наказателното производство прокурорът е приел, следната фактическа обстановка:

Лицето А.Й.Д., живеел в с. Б. обл. П. и от няколко години страдал от тежки заболявалия, доколкото през 2016 г. той бил диагностициран с рак на дебелото черво, а впоследствие развил и левкемия. Препоръчаното му, скъпоструващо лечение в чужбина, наложило откриването на дарителска банкова сметка и провеждане на дарителска кампания за събиране на средства. За да се избегнат проблеми, свързани с представяне или забавянето на документи при транзакциите и евентуални забавени плащания, за които бил чувал по повод на такива сметки, Д., решил да открие дарителската банкова сметка в клона на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, намиращ се в близост до хотел „Новотел П.“. Там като управител работела свидетелката М.С., която била близка приятелка на майката на Д. - свидетелката А.Д..

На 15.06.2018г., А. Д. лично сключил рамков договор с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за откриване на дарителска сметка на негово име, като на 19.06.2018 г. същият упълномощил съпругата си свидетелката А. Д., майка си свидетелката А.Д. и свидетелят Д.К. - съпруг на сестрата на свидетелката А. Д., с пълномощно, което било представено пред „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за да действат от негово име и за негова сметка при събирането, и внА.нето на пари по сметката, както и да го представляват пред съответните органи във връзка с лечението му. А. Д. имал открита и разплащателна сметка в същата банка, с дебитна карта, по която се превеждали средствата от дарителската сметка, за да може да се разплаща той или близките му, чрез дебитната карта, когато е в чужбина и се налагало да се заплаща неговото лечение.

А. Д. посещавал болница в Т. за манипулации и лечение няколко пъти, заедно със съпругата си свидетелката А. Д.. За превод на конкретна сума от наличността в дарителската сметка към разплащателната сметка на Д., се изисквала медицинска документация, удостоверяваща цената на всяка една манипулация, процедура, лекарството или престой в лечебното заведение.

Тъй като свидетелката С. била съвсем наясно с проблемите на семейството тя 2 извършвала необходимите преводи и понякога след това, при връщането на Д. от чужбина били предоставяни необходимите документи за оправдаване на разходваните средства от дарителската сметка.

След последното си посещение за химиотерапия Д. се върнал в България през месец юли 2019 г. заедно със съпругата си и останал в дома им в с. Б. обл. П., като здравословното му състояние било твърде влошено.

На 04.08.2019г. срещу 05.08.2019г., състоянието на Д. рязко се влошило, поради това обстоятелство свидетелката Д. повикала свидетелката Д., която живеела в гр. П. за помощ. Преди да замине за с. Б. и с оглед обстоятелството, че се налагало отново да се търси помощ от клиниката в Т., свидетелката Д. решила да помоли свидетелката С. да прехвърли средства от дарителската сметка, в нейна банкова сметка, за да може да оперира по-бързо с тях, в случай, че се наложи да се заплаща скъпоструващото лечение на сина й, който бил много зле. Тя приготвила платежно нареждане с дата 06,08.2019 г., за сумата от 10 000 лева, което оставила на свидетелката С., тъй като вече било късно,, за да го изпълни тя на следващия ден и отишла при сина си в къщата в с. Б..

Състоянието на А. Д. било много тежко и всичките му близки били силно разтревожени. Рано сутринта на 06.08.2019г., А. Д. поръчала линейка от Т. с доктор, който да се погрижи за съпруга й, като междувременно повикала и линейка от Бърза помощ, тъй като А. Д. бил много зле и се нуждаел от кислороден апарат, за да диша, както и лекар от здравната служба в селото. Същият ден свидетелите Д., Д. и Б. В. - приятел на Д., били в дома му в село Б. и се грижели за А. Д., докато чакали медицинските специалисти.

Ситуацията била много напрегната, всички вършели нещо, за да помогнат на болния и да облекчат положението му. Свидетелят В. ходил до гр.П. за лекарства, след това отишъл до здравната служба в селото, тъй като когато лекарката пристигнала се оказало, че тя няма със себе си кислородна маска и той отишъл да вземе.

Въпреки всичко обаче А. Д. починал на 06.08.2019 г. около 15.15 часа.

През това време свидетелката Д. била излязла на улицата пред къщата, за да посрещне линейката от бърза помощ, която очаквали. Връщайки се в дома, тя установила, че синът й е починал и това предизвикало у нея, както и у А. Д. силен шок, мъка и болка.

Линейката от Т. пристигнала късно вечерта на същия ден, когато А. Д.

3 бил вече починал, но въпреки това се дължали разходи в размер на 1000 евро, които били заплатени от А. Д.. Погребението било организирано от В. и Р. Б. от траурна агенция „Лета“, като разходите по него били заплатени от свидетелката Д., която обсъдила със свидетелката Д. възможността да изтегли от дарителската сметка сумата от 2000 лева за разходи около погребението на Д.. Сумата била изтеглена от свидетелката С. и предоставена на свидетелката Д. със съгласието на свидетелката Д..

На 19.08.2019г., свидетелката Д. възстановила по дарителската сметка на А. Д. сумата от 7000 лева., като основанието за това било ,,частично‘‘.

След това по искане на А. Д. била закрита разплащателната сметка на Д., по която имало сумата от 8 306,06 лева и парите били внесени в дарителската сметка, която била закрита от свидетелката Д. на 29.08.2019 г. като намиращите се в нея парични суми били разпределени по други дарителски сметки.

В хода на разследването, в качеството на свидетели са разпитани всички установени лица – А. Д., М.А., Д.К., Б. В., В.Б., Р.В. А.Д., М.С.. Събрани са били и множество писмени доказателства – извлечения от банкови сметки, копия от пълномощни, били са разкрити банкови тайни и др.

Делото е второ по ред пред настоящия съдебен състав, доколкото с Определение постановено по ЧНД № 1133/2023 г., Съдът е отменил обжалвания прокурорски акт и е върнал делото на прокурора за да прецени кое от правомощията си по чл. 242 НПК да упражни.

Съдът изцяло се консолидира с мотивите на прокурора за липсата на извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, доколкото случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, който гласи, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

За да е осъществен съставът на престъплението обсебване е необходимо деецът да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.

Присвоителното намерение може да се изрази с отказ да бъде върната вещта, или деецът да се разпореди по някакъв начин с нея, като закупи други вещи или я предостави на трето лице.

В конкретния случай от дарителската сметка на А. Д. е била изтеглена сумата в размер от 10 000 лева, след като той вече е бил починал, доколкото 4 платежното нареждане е било изготвено предният ден. От свидетелските показания се установява, че е предстояло транспортирането на Д. до Република Т., където ще му предстои лечение, поради което е житейски оправдано неговият родител А.Д. да изтегли тази сума. По делото са налице безспорни доказателства, а именно копие от платежно нареждане, видно от което се установява, че свидетелката Д. е върнала по сметката на своя син сумата в размер от 7000 лева, като основанието за това е било ,,частично‘‘.

Този превод е осъществен две седмици след смъртта на А. Д.. Ето защо, неоснователно се явява наведеното от страна на жалбоподателката твърдение, че присвоената сума е била в размер от 10 000 лева. От разпитаните свидетели Б. се установява, че погребението на Д. е било заплатено от неговата майка, като също така са били извършвани помени, а също така и са били изработени и нови паметни плочи. Обичайна практика при настъпването на тежко заболяване е да се откриват дарителски сметки по които различни физически и юридически лица да превеждат суми пари с оглед провеждането на лечение.

Смисълът на това е тези пари да отидат за хората които имат нужда от това.

По този начин и след смъртта на А. Д., сумата в размер от 8300 лева е била разпределена между останалите дарителски сметки.

В действителност сумата в размер от 10 000 лева е била преведена по сметката на А.Д., но платежното за това е било изготвено в един по-ранен момент и тя е действала в кръга на своите пълномощия. При настъпването на смъртта на нейния син, пълномощията й се прекратяват, но към момента на съставянето на платежното тя е разполагала с представителна власт. Сумата в размер от 7 000 лева е била върната след 13 дена след това, като е съвсем нормално от житейска гледна точка, парите да не бъдат върнати непосредствено след смъртта на лицето, с оглед емоционалното състояние на свидетелката Д..

Ето защо, правилен се явява изводът на прокурора, случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото деянието, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление не е престъпно, поради своята малозначителност, която има две разновидности, а именно обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. В конкретния случай, извършеното от св.

Д. деяние може да се приеме за малозначително, тъй като е налице явна незначителност на неговата обществена опасност.

5

А.Д. е участвала активно в кампанията за набиране на дарения, спомогнала е за откриването на банкова сметка, чрез своята приятелка свидетелката С., за да може проблемите при осъществяването на транзакциите на паричните средства да се решават по-успешно. Същата се е грижила за Д. редом със съпругата му в деня на смъртта му, като по делото са налице данни за съществуващите много добри отношения между майка и син.

Безспорно е, че осъщественото от свидетелката Д. разпореждане (което тя самата не отрича), се е случило в една особено тежка, трудна житейска и финансова обстановка за нея и семейството на сина й. От връщането на поголямата част парите, собственост на св. Д. и малолетния й внук по сметката, няколко дни след смъртта на сина си, може да се направи извод, че А.Д. е нямала користни намерения да се облагодетелства със сумата от 10 000 лева.

От показанията на самата свидетелка Д. и на свидетелят К., се установява, че А.Д. е убеждавала първата да задържи средствата от дарителската сметка за себе си и детето. Това поведение също не предполага намерение за увреждане на наследството на св.Д. и сина й. На следващо място следва да се обсъди и личността на извършителя. А.Д. не е осъждана, майка е на покойния Д.. Не се установява, действията й да са били против интересите на сина й, даже напротив, като поради естеството на съществувалата родствена и житейска връзка се предполага, че А.Д. е претърпяла и значителни морални болки и страдания от загубата му, както и от предхождащото му смъртта заболяване.

Разпечатката съдържа 41 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2414b7ce-17a5-44a8-85ea-eba7af7b8688