Решение № 6301 от 07.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6301 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100513646 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 17.08.2022 г. по гр. д. № 57810/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 състав , постановено в производство по съдебна делба във фазата на нейното извършване: на основание чл. 348 ГПК, е изнесен на публична продан самостоятелен имот с идентификатор № *** по КККР за гр. София, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес в гр. София, район „Красно село“, ул. **** – първи етаж, и представляващ апартамент А1, с площ 49.36 кв. м., състоящ се от спалня, дневна с трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна, входно антре и тераса, при съседи – на същия етаж – имот с идентификатор № ***, под обекта – имот с идентификатор № ***, над обекта – имот с идентификатор № ***, ведно с 0.93 % идеални части от общите части на сградата, при първоначална цена в размер на сумата 167 842 лева /сто шестдесет и седем хиляди осемстотин четиридесет и два лева/; продажната цена е разпределена между съделителите М. Д. Б., ЕГН **********, Ц. Ц.

Й., ЕГН **********, и П. Д. Ш., ЕГН **********, съобразно техните дялове, а именно при следните квоти: за М. Д. Б. – 1/4 идеални части или 25/100 идеални части, за Ц. Ц.

Й. – 49/100 идеални части, и за П. Д. Ш. – 26/100 идеални части; са отхвърлени предявените от М. Д. Б. срещу Ц. Ц. Й. искове с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000 лева – доходи от ползването на процесния апартамент А1 за периода 13.03.2013 г. – 30.08.2018 г., както и сумата от по 200 лева месечно, като обезщетение за лишаване от ползването му за периода 13.03.2013 г. – 30.08.2018 г.; е отхвърлен предявеният от Ц. Ц. Й. срещу М. Д. Б. иск с правно основание чл. 346 1

ГПК, вр. чл. 60 и чл. 61 ЗЗД, за осъждането да му заплатисумата от 8 017,50 лева, като ¼ от сумата, с която се е увеличила стойността на процесния апартамент А1, в резултат на извършени СМР, а именно: поставяне на входна врата, блиндирана на стойност 850 лева; поставяне на гранитогрес в коридора общо 6 кв. м. на стойност 1 000 лева; изработка и монтаж на кухненско обзавеждане с вградена мивка и уреди на стойност 3 200 лева; обзавеждане на баня с бойлер на цена от 350 лева и 2 броя батерии на цена от по 350 лева, мивка на цена от 120 лева и моноблок на цена от 300 лева, полагане в банята на луксозни плочки – фаянс на стойност от 5 000 лева, на три броя интериорни врати с каси от ПДЧ на стойност 900 лева; поставяне на подова настилка в хола и спалнята от ламинат на стойност 3 000 лева; поставяне на шумо- и термоизолация под ламината от 2 000 лева, полагане на шумо- и топлоизолация по всички вътрешни и външни стени на жилището на стойност 4 000 лева; поставяне на инверторен климатик от 1 500 лева; прокарване на нови, допълнителни кръгове на ВиК инсталация от 2 000 лева; инсталация СОТ от 1 500 лева; боядисване на цялото жилище с боя на стойност от 3 000 лева и положена подова ел. инсталация за отопление в жилището на стойност от 3 000 лева, всичко описано по – горе в общ размер на 32 070 лева; ищцата – съделител М. Д. Б. е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в общ размер на 2 678,42 лева – по иска за делба и по исковете с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС; ответникът – съделител Ц. Ц. Й. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в общ размер на 3 944,22 лева – по иска за делба и по иска с правно основание чл. 60 и чл. 61 ЗЗД; ответникът – съделител П. Д. Ш. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 1 745,55 лева – по иска за делба.

С Определение № 20065571/04.11.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на ищцата – съделител М. Д. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане в нейна полза на сторените разноски за платен адвокатски хонорар.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника – съделител Ц. Ц. Й., чрез адвокат К. М., срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която съдът е отхвърлил възлагателната му претенция по реда на чл.

349, ал. 2 ГПК и е постановил допуснатият до делба недвижим имот да бъде изнесен на публична продан, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията му по чл. 346 ГПК, вр. чл. 60 и чл. 61 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Ц. Ц. Й. от ищцата – съделител М. Д. Б., чрез адвокат В. В.. Излагат се аргументи за недопустимост и неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните с нея части.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Ц. Ц. Й. от ответника – съделител П. Д. Ш..

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата – съделител М. Д. Б., чрез адвокат В. В., срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени претенциите на въззивницата с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на М. Д. Б. от ответника – съделител Ц. Ц. Й., чрез адвокат К. М.. Излагат се аргументи за недопустимост и неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните с нея части.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на М. Д. Б. от ответника – съделител П. Д. Ш..

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК не е депозирана въззивна жалба 2 срещу първоинстанционното решение от ответника – съделител П. Д. Ш..

С влязло в сила на 28.04.2023 г. определение въззивният съд е прекратил производството по въззивната жалба на ответника – съделител Ц. Ц. Й., В ЧАСТТА, с която се обжалва първоинстанционното решение В ЧАСТТА относно определения способ за извършване на делбата, поради частично оттегляне на въззивната жалба по реда на чл. 264, ал. 1 ГПК.

В проведеното на 29.05.2023 г. открито съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция, след указания на съда, дадени с разпореждане № 8883 от 24.04.2023 г., да отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитума на въззивната си жалба, въззивникът Ц. Ц. Й. е уточнил, че предмет на обжалване от негова страна пред окръжната инстанция е само решението на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлена претенцията му за сметки срещу М. Д. Б. по реда на чл. 346 ГПК до размера на сумата от 4 033 лева – съобразно размера, изчислен от вещото лице по изслушаната пред първата инстанция оценителна експертиза.

Срещу определението на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е депозирана частна жалба от ищцата – съделител М. Д. Б., с доводи за неговата неправилност. Моли се за отмяната му и за присъждане на претендираните разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника – съделител Ц. Й. М., с доводи за нейната неоснователност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника – съделител П. Д. Ш..

Първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частта, в която Софийски районен съд е отхвърлил възлагателната претенция на Ц. Ц. Й.а, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, и е постановил допуснатият до делба недвижим имот да бъде изнесен на публична продан, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията по сметки по реда на чл. 346 ГПК на Ц. Ц. Й. срещу М. Д. Б. за разликата над сумата от 4 033 лева до пълния предявен размер от 8 017,50 лева.

Пред въззивната инстанция страните не са правили искания за събиране на нови доказателства и доказателствени средства.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от лица с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – II фаза на съдебна делба.

С влязло в сила Решение № 20244437/05.11.2020 г. по гр. д. № 57810/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, е допусната, на основание чл. 34 ЗС, съдебна делба между съделителите М. Д. Б., Ц. Ц. Й. и П. Д. Ш. на следния съсобствен недвижим имот: самостоятелен имот с идентификатор № *** по КККР за гр. София, находящ се в сграда с № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес в гр. София, район „Красно село“, ул. **** – първи етаж, и представляващ апартамент А1, с площ 49.36 кв. м., състоящ се от спалня, дневна с трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна, входно антре и тераса, при съседи – на същия етаж – имот с идентификатор № ***, под обекта – имот с идентификатор №

***, над обекта – имот с идентификатор № ***, ведно с 0.93 % идеални части от общите части на сградата, при следните квоти: за М. Д. Б. – 25/100 идеални части, за Ц. Ц. Й. – 49/100 идеални част, за П. Д. Ш. – 26/100 идеални части.

С влязлото в сила първоинстанционно съдебно решение е отхвърлен искът за делба досежно паркомясто № ПМ 24 на първи етаж, сутерен, кота – 2.60, със застроена площ от 15.46 кв. м., при граници – рампа, машинно помещение за асансьор, тамбур, асансьор и маневрена зона, ведно с припадащите се 0.19 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, равняващи се на 20.01 кв. м., което паркомясто заедно с паркомясто с № ПМ 15 до № ПМ 24 са заснети като самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № *** и находящи се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор с № ***, с предназначение гараж в сграда с брой нива на обекта – едно, при съседи – на същия етаж няма, под обекта – № ***, №

3

***, № ***, № *** и № ***, и над обекта – няма.

Съделителят Ц. Ц. Й. е предявил в преклузивния за това срок по чл. 349, ал. 4 ГПК – в първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 13.03.2021 г., възлагателна претенция, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, досежно допуснатия до делба жилищен имот, представляващ апартамент № А1. С влязлото в сила на 28.04.2023 г. определение на въззивния съд /определение № 3774/23.03.2023 г. на л. 50 от делото/ производството пред настоящата съдебна инстанция е прекратено по въззивната жалба на ответника – съделител Ц. Ц. Й., в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта относно определения способ за извършване на делбата, поради частично оттегляне на въззивната жалба по реда на чл. 264, ал. 1 ГПК. Доколкото в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК останалите съделители не са депозирали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която съдът е постановил изнасяне на делбения имот на публична продан, решението на Софийски районен съд в тази му част е влязло в сила и въпросите, касаещи способа за извършване на делбата, са извън предмета на въззивната проверка.

В първото по делото открито съдебно заседание след допускане на делбата ответникът – съделител Ц. Ц. Й. е предявил претенция по реда на чл. 346 ГПК спрямо съделителката М. Б. Д. за осъждането на последната да му заплати сумата в общ размер на 8 017,50 лева, представляваща ¼ от сумата, с която се е увеличила стойността на процесния недвижим имот в резултат на извършени от Ц. Ц. Й. подобрения в последния, подробно индивидуализирани в писмена молба на л. 129 от делото пред СРС. В посочената молба е обективирано искане за осъждане и на другия съделител – П. Д. Ш., да заплати на Ц. Ц. Й. сумата в размер на 8 338,20 лева, представляваща 26/100 от сумата, с която се е увеличила стойността на процесния недвижим имот в резултат на извършени от Ц. Ц. Й. подобрения в последния, подробно индивидуализирани в писмена молба на л. 129 от делото пред СРС.