Решение № 31 от 11.02.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. С., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20242230201171 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на И. П. К., с ЕГН **********, от гр. С., против НП № 24-0804-006212/16.07.2024 г. на Началник Група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неоснователност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което му е наложено наказание. Излага аргументи за допуснати съществени нарушения на закона, които опорочават НП. Поради изложеното моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.Взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2024 г. сутринта св.А. паркирал служебната лека кола „Дачия 1

Сандеро“ с рег.№ ........., собственост на охранителната фирма, в която работел на паркинга на ул.“.......“ и отишъл служебно до близката сграда. След като се върнал до колата си около 10:30 часа видял, че до него плътно от лявата страна е паркирано друго МПС лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№ ........., което било паркирано по такъв начин, че между двете коли нямо оставено достатъчно странично разстояние и св.А. нямало как да отвори шофьорската си врата, за да се качи в неговата кола. След като огледал колата си св.А. видял, че водача на така паркираната до него кола го е блъснал в задната лява броня и тя била одраскана. Св. А. Т. А. позванил на телефон 112 и съобщил за ситуацията по настъпилото ПТП и това, че водачът не е на място. Св.А. А. направил няколко снимки на положението на колите с личния си телефон.

Малко след сигнализирането от негова страна, на място пристигнало лице, което се представило за водач на леката кола „Сузуки Витара“ с рег.№ ........., той преместил на друго място своята кола и след като св.А. му потърсил сметка за нанесената му щета по бронята, водачът му заявил, че нищо й няма на колата му и си тръгнал, като отишъл да пие кафе наблизо. Св.А. не бил съгласен с тази констатация на водача и с неговите действия, поради това отново позванил на телефон 112.

Поради това на мястото на сигнала пристигнал екип от полицейските служители от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР С. св.Г. Г. и Р.. След като бил уведомен от органите на реда по телефона, на мястото пристигнал за втори път водача на леката кола „Сузуки Витара“ с рег.№ .......... Полицейските служители установили самоличността на двамата водачи, като А. Т. А. бил водача на служебно МПС „Дачия Сандеро“ с рег.№ ........., а И. П. К. бил на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№ .......... От разказите на двамата участници в ПТП, от видяното на място, както и от показаните им снимки на телефона на св.А., полицаите установили, че водача на леката кола „Сузуки Витара“ с рег.

№ ........., при маневра на преден ход, за да влезе да паркира между двата паркирани автомобила не е оставил достатъчно странично разстояние от паркирания лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ ........., вследствие на която маневра е настъпило ПТП между тези две коли, като го е блъснал в задната лява броня, в следствие на което същата била охлузена в тази й част.

Полицаите ясно видели настъпилите щети по колата на св.А. и установили механизма на настъпилото ПТП, поради което разяснили на жалбоподателя, че вината за настъпилото ПТП е негова. Пътните полицаи първоначално не намерили за необходимо да вземат отношение по настъпилото ПТП, поради което разяснили на двете страни, че могат сами да попълнят двустранен протокол, като първоначално жалбоподателят отказал, в последствие приел обстановката и попълнили двустранен протокол.

След това, в същия ден двамата водачи посетили офиса на застрахователната компания, в която била сключена застраховката на жалбоподателя К., където депозирали документите. На по-късен етап, двамата водачи, придружени от полицай св.Г., отново посетили офиса на застрахователна компания „Дженерали Застраховане“ АД, но тъй като 2 жалбоподателят си променил мнението и не бил съгласен, че вината за настъпилото ПТП е негова, вдигнал скандал на служителите в офиса и си тръгнал. Поради това на 27.06.2024 г. актосъставителят св.Г., съставил Протокол за ПТП № 1775886/27.06.2024 г. и акт за установяване на административно нарушение на виновния участник в ПТП – жалбоподателя К., същият отказал да подпише и двата документа, чийто отказ бил удостоверен с подписа на свидетел.

Въз основа на това на И. П. К. бил съставен АУАН №

AД130906/27.06.2024 г. от мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР -С. св.Г. Г., за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 27.06.2024 год., който отказал да го подпише, поради което отказът му бил удостоверен от свидетел И. И.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804006212/16.07.2024 г. от Началник Група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ , с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. НП било лично получено от жалбоподателя на 29.08.2024 г.

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. А., В.В., П. И.ов, С.Г. и Г. Г., както и приобщените писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

По делото е установено, че на 07.06.2024 г. в 10:30 часа в гр.С., на ул.“.......“, на паркинга, южно от НТС е настъпило ПТП между жалбоподателя, управлявайки МПС „Сузуки Витара“ с рег.№ ......... и лицето А. А. като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ .......... Установи се, че жалбоподателят е предприел маневра на преден ход, изразяваща се в паркиране между двата паркирани автомобила, при която не е оставил достатъчно странично разстояние от паркирания лек автомобил „Дачия 3

Сандеро“ с рег.№ ........., вследствие на която маневра е настъпило ПТП между тези две коли, като го е блъснал в задната лява броня и я е охлузил в тази част, в следствие на което са настъпили материални щети. Следствие на тази маневра жалбоподателят е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с другото паркирано МПС, доколкото е настъпило ПТП.

От разпита на свидетеля Г., полицейският служител от „Пътна полиция“ се установява, че макар същият да не е бил пряк очевидец на настъпилия инцидент, същият е възприел разказите на двамата присъстващи водачи, видял е на място състоянието на двете коли, както и направените снимки на положението на двете коли, преди жалбоподателят да премести своята кола и предвид преценката му на място е приел за установена фактическата обстановка, такава каквато по-късно я е описал, поради покъсния отказ на жалбоподателя да бъде предявен съставения доброволно констативен протокол. Свидетелят Г. е категоричен, както в механизма на настъпилото ПТП, а именно вследствие на така извършената маневра от страна на жалбоподателя, така и относно видимите материални щети по леката кола на св.А., а именно охлузванията точно в задната лява броня, където е било съприкосновението между двете коли, поради тясното странично разстояние между колите. Показанията на св.Г. напълно съответстват и на изготвената от него до началника на Сектор „Пътна полиция“ –ОДМВР С. и приложена като доказателство по делото Докладна записка рег.№ 804р-4971/28.06.2024 г. /л.11 от делото/, в която същият подробно описва установеното от него и колегата му на 07.06.2024 г. и причината на съставянето в последствие на 27.06.2024 г. АУАН.

От показанията на другия участник в ПТП св.А., се установява не само факта на самото настъпило ПТП, начина на извършената маневра и крайно нелогичното паркиране от страна на жалбоподателя, по начин, който дори не е позволявал същият да отвори страничната си шофьорска врата, но и самото отношение на К. към нанесените от него щети на чуждата собственост. Св.А. е категоричен, че жалбоподателят напълно е игнорирал нанесените от него охлузвания на леката кола на св.А., като след като е преместил леката си кола е отишъл да пие кафе и му е заявил, че нищо му няма на колата. В следствие на последвалото агресивно отношение към ситуацията в офиса на застрахователната компания, за която св.А. разказва, полицейският служител св.Г., който също е присъствал на разигралия се скандал е бил длъжен при разногласие между страните да състави Протокол за настъпило ПТП и АУАН.

Показанията на този свидетел се потвърждават и от приложената и приета по делото Докладна записка от 07.06.2024 г./ л.13 от делото/, изготвена от св.А. до неговия работодател, собственик на леката кола „Дачия Сандеро“ с рег.№ ........., където същият е описал настъпилото ПТП и щетите по колата, вследствие на действията на жалбоподателя, като в тази докладна е приложил до работодателя си и направените от него снимки, приложени и по настоящото дело.

Разказът на св.А. за самото паркиране от страна на жалбоподателя и 4 настъпилите за него щети по лявата му броня, в следствие на така предприетото му паркиране, се потвърждават и от приложения по делото снимков материал /л.16-21 от делото/, който в деня на инцидента също е бил възприет от актосъставителя св.Г.. От така приложените снимки ясно се вижда, че действително автомобилът на жалбоподателя е паркиран на изключително близко разстояние от автомобила на св.А., ясно се различава и съприкосновението между двете коли, точно в областта на лявата задна броня на колата на св.А. и задната дясна част на МПС „Сузуки Витара“ с рег.№ ........., както и охлузванията на тази кола в задната лява броня. Точно това, което възпроизвеждат тези снимки е описано и в приложения по делото първоначално попълнен двустранен протокол между страните /л.15 от делото/, както и в съставения от св.Г. в последствие Протокол за ПТП №1775886 от 27.06.2024 г. /л.22 от делото/, които съдът кредитира напълно.

Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че на 07.06.2024 г. в 10:30 часа не е управлявал лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№ ......... като извършвайки маневра по паркиране на преден ход, за да влезе между два паркирани автомобила не е оставил достатъчно странично разстояние от паркирания лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ ........., при което не е блъснал тази кола, в следствие на което същият не е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с другото МПС. В настоящия случай жалбоподателят не можа да обори доказателствената сила на установеното с АУАН, обвързваща съда.