Решение № 264 от 15.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20221100512450 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20061124 от 10.10.2022 год., постановено по гр.д. 75021/2019 год. на Софийски районен съд, I I ГО, 61 състав са УВАЖЕНИ предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основани чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от В. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. З. Д., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“******* срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. „******* и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 2626,84 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни през периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 год. до окончателното плащане и сума в размер на 374,93 лева, представляваща лихва за забава за период от 01.01.2017 год. до 22.12.2019 год. Ответникът е осъден да заплати сума в размер на 400 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени разноски по делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК сума в размер на 120,07 лева и 300 лева, държавна такса и възнаграждение вещо лице.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника по делото, с която оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Основното възражение на въззивника е относно неприложимост на уредбата, залегнала в Кодекса на труда и приложима спрямо трудовите правоотношения, към процесния случай, който има за предмет служебно правоотношение. Правоотношенията не са сходни и не е налице основание да се допусне прилагането на правилата по КТ и издадените по приложението му подзаконови нормативни актове към настоящия случай. Незаконосъобразен е извода на съда за преизчисляване на часовете нощен труд в часове дневен труд по приетия в атакуваното решение коефициент.

1

Прави особено искане за спиране на производството. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло претенциите. Претендира разноски.

Производството е спряно с Определение №495 от 11.01.2024 год., постановено по в.гр.д. №12450/2022 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС. И с Определение №15815/10.10.2024 год. производството е възобновено, доколкото е налице произнасяне на СЕС, който е постановил Определение на Съда (шести състав) от 29.07.2024 год. по дело C – 435/2023 (Главна дирекция „Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи срещу BO).

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, с който оспорва подадената въззивна жалба като недоказана, необоснована и неоснователна. Поддържа изводите на първоинстанционния съд и крайния извод по отношение на спора между страните, като не намира основание за промяната и ревизирането му. Оспорва възраженията на въззивника относно липса на основание за прилагане по аналогия правилата на КТ и НСОРЗ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, а въззивната жалба да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото е спор за дължимост на възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, включително и нощен такъв, и на обезщетение за забава при плащането му искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Довод за иска си ищецът черпи от неосъществено от работодателя - ответник превръщане на положен нощен труд в дневен такъв при коефициент 1,143 и неприлагане на НСОРЗ спрямо правоотношенията със служителите на МВР.

Страните не спорят относно факта, че ищеца през процесния период от 01.11.2016 год. до 31.11.2019 год. е в служебно правоотношение с ответника, по което ищецът полага труд като държавен служител, изпълняващ длъжността „инспектор“ в сектор „Оперативен център“ в отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“ - МВР, при работа на смени при 24 – часови дежурства при сумирано изчисление на работното време за тримесечен период.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение 2 на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.

00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр.

60/2020 г.).

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към процесния период са приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з908/02.08.2018 год. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год.

В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се е предвиждало, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Горецитираните Наредби са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22, 00ч. до 06, 00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило аналогично с това от Наредбата от 2014 г. Според чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно чл.3, ал.2 на Наредба №8121з908/02.08.2018 год., съответно чл.9 вр. чл.12 от Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год. служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22: 00 часа до 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, т. е. хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Наредбите, обаче, не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с определен коефициент.

Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди №8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв. на час. Твърдението, че за част от процесния период, а именно 11.07.2016 год. до 29.07.2016 год. действа Наредбата от 2014 год. е ирелевантно за настоящия спор, доколкото претенцията на ищеца, както е заявена в исковата молба, обхваща период от 01.11.2016 год. до 30.11.2019 год., началният момент на който е след твърдения от ищеца период на възстановяване действието на Наредбата от 2014 год.

Нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал. 3 в редакцията й от 2016 г - и по-нова, което изключва прилагането на постария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и пр. Специалният закон въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по КТ, съгласно чл. 140, ал. 1 на който предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това 3 различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 8 ЗМВР лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време. Ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.

Липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и поконкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен труд /НСОР3 с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – по 8 часа. В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН198/29.08.2011 г на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа.