Решение № 10468 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10468 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. К.ДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. К.ДИНОВА Гражданско дело № 20251110125416 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. К. В. и В. Н. В. искова молба.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период в качеството им на собственици на процесния недвижим имот, находящ се в ***. Поддържа, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Завява, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо тях намират приложение ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същите са задължени да заплащащ сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислява само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение и не са погасили задълженията си за заплащане на тяхната стойност. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. К. В., с който оспорва основанието за дължимост на претендираните суми, като твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение за продажба /доставка/ на топлинна енергия. Заявява, че в представения договор за продажба на недвижим имот не е отбелязан номерът на апартамента, който се прехвърля, с оглед на което същият не може да го легитимира като собственик на процесния имот.

Поддържа, че не е поръчвал доставянето на топлинна енергия за процесния период и 1 имот, поради което на основание чл.62 ЗЗП не дължи заплащане на непоисканата доставка. Счита, че доколкото т.6.1.1 и пар.2 и 3 от Методиката, Приложение към чл.61, ал.1 Наредба №ЕРД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката са отменени с влязъл в сила съдебен акт, то липсва валидно действаща формула за определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградна инсталация, поради което претенцията в тази част се явява недоказана. Излага съображения относно липсата на доказателства за основанието и размера на претендираните суми за дялово разпределение, като твърди, че ищцовото дружество не е установило да е материалноправно легитимирано да получи същите. Обосновава наличие на неравноправни клаузи в Общите условия за продажба на топлинна енергия. Поддържа се, че представените по делото документи, с които се претендират сумите не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като представляват частни свидетелстващи документи. Сочи, че за да се ползват с доказателствена сила същите, ищцовото дружество следва да установи редовност на воденото счетоводство. Оспорва и претендираните лихви с твърдения, че не са представени доказателства за поставянето му в забава. В подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение сочи още, че претендираните суми са в погасителната давност по чл.111 ЗЗД. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата В. Н. В., с който същата оспорва да е потребител на топлинна енергия в процесния имот. Твърди, че с откриване на партида на името на другия ответник ищцовото дружество е признало, че е в договорни отношения именно с него, като излага подробни съображения в тази връзка. Сочи, че приложимата към процесния период формула за определяне на количеството отдадена от сградната инсталация топлинна енергия е отменена, поради което претенцията в тази част се явява недоказана. Поддържа недължимост и на претенциите за лихви, като счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Оспорва претенцията за цена на предоставената услуга дялово разпределение, като твърди, че услугата се предоставя от трето лице, както и че дължимата сума не е доказана по основание и размер. С оглед на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД , не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално 2 допустими.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. К. В. и В. Н. В. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от тях дължи на дружеството при условията на разделност по ½ от следните суми: 760,41 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

Левски Зона В, бл.8, вх.А, ет.3, ап.9, аб.№ 334055, сумата от 149,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 13.03.2025г., сумата от 45,49 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за период от 01.02.2022г. до 30.04.2024г., сумата от 10,56 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2022г. до 13.03.2025г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от 17.03.2025г. до изплащане на вземането.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, предоставянето на услуга за дялово разпределение от третото лице-помагач, както и изпадането на ответниците в забава, съответно размера на дължимите обезщетения за забава.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва да бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, 3 съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В случая за доказване наличието на облигационно правоотношение по делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 21.06.1994г., по силата на който ответниците В. Н. В. и К. К. В. са придобили собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент, находящ се ***. Посоченото обстоятелство се установява косвено и от приложения към исковата молба списък на живущите в ***, където като собственик на *** е посочен именно К. К. В.. Към исковата молба е приложено и заявление от 06.08.2024г., в което ответниците В. Н. В. и К. К. В. са се легитимирали като собственици именно на посочения имот. От представените по делото писмени доказателства се установява, че същият е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД. Съобразявайки изложеното, съдът намира за установено по делото, че ответниците В. Н. В. и К. К. В. са били клиенти на топлинна енергия в процесния имот за исковия период.

В същото време видно от приетите по делото индивидуални справки, за процесния период по отношение на топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Във връзка с направените от ответниците оспорвания следва да бъде посочено, че сградната инсталация в сграда етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили, както се твърди в подаденото от ответника К. К. В. на 08.02.2016г. заявление.

Именно поради това в чл.153, ал.6 ЗЕ е предвидено, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Що се отнася до начина на нейното начисляване съдът намира, че да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от преминаващите във всеки апартамент топлопроводи е изключително трудно, с оглед на което нормативно е предвидена възможност в случай че не бъде взето решение от общото събрание на етажните собственици по този въпрос да бъде прилагана специална методика. В действителност към настоящия момент същата е отменена, но следва да бъде посочено, че съгласно чл.162 ГПК когато искът е 4 установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая съгласно приетите по делото индивидуални справки и издадените общи фактури припадащата се на топлоснабдения имот част от отдадената от сградната инсталация топлинна енергия възлиза на сумата от 761,08 лева с ДДС.

На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор №3513/10.09.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия и Протокол от ОС на собствениците на *** от 16.08.2002г., дяловото разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество „Техем Сървисис” ЕООД. Видно от представените от същото индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет, същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период. Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие, с оглед на което именно ищецът се явява легитимиран да претендира заплащането на нейната стойност.