Решение № 393 от 17.03.2020, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

№ 17.03.2020 г. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА гражданско дело № 4351 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно основание чл.49 във с чл.45 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kv, собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).

Ищецът твърди, че през периода от

23.09.2014 г. до 22.10.2014 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на ответното дружество сумата 10 329,86 лв. по фактура №

**********/31.10.2014 г., представляваща цена на ел.енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, намираща се в Община Тополовград.

Сумата 10 329,86 лв. по фактура № **********/31.10.2014 г. била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kv /киловолта/ в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като измерването по този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване на по-големи суми.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №

6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

В конкретния случай за помпена станция „Капитан

Петко Войвода”, границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград” 20 kv, след която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „Венеция” 20 kv.

Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kv /киловолта/ на помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kv /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И електропровода „Венеция” 20 kv, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.

Ищецът счита, че измервателното средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на границата между подстанция „Тополовград” 20 kv и електропровод „Венеция” 20 kv, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Капитан Петков Войвода“.

Ищецът твърди, че няколкократно отправял писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.

След изпращане на писмо изх. №

1748/23.10.2008 г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; ВиК - Зимница; ПС „Ханчето“, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на електропровод „Венеция” не било сторено, поради което било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата обекта: ИТ № 2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 29390323 „ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Капитан Петко Войвода”/ с.

Капитан Петко Войвода.

Ищецът твърди, че ответникът изпратил писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на документи за собственост на електропровод 20 kv извод „Венеция”. Искането било необосновано, тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.

Ищецът твърди, че е собственик на електропровод „Венеция” 20 kv, на помпена станция „Орешник” с. Орешник, на помпена станция „Капитан Петко Войвода“ на и на намиращите се в обектите ЗРУ, като за тези обекти били подписан Акт обр.16 и издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. и скица на електропровод „Венеция“.

Ищецът твърди още, че пазарът на електроенергия в Република България се състоял от два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент със свободно договорени цени или т.нар. свободен пазар. На регулирания сегмент цените на електроенергията се определяли от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужвали от крайните снабдители (дъщерни дружества на електроразпеделителните компании) разпределени на териториален принцип. На свободния сегмент клиентите можели да сменят своя доставчик на електроенергия без географското им местоположение да влияе на това. Потребителите продължавали да заплащат цени за пренос и достъп до мрежата, към която били присъединени (преносна или разпределителна). На свободния пазар КЕВР не определяла цената на електроенергията. Комисията имала единствено роля на регулатор, който осъществявал контрол над пазарните участници. Тя имала правомощията да определя Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена „Задължения към обществото“. Енергията за свободен пазар, се закупувала от търговците и крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или от платформите на Българска независима енергийна борса.

Съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. КЕВР не определяла цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази дата се снабдявали от дружеството в качеството му на доставчик от последна инстанция.

На свободния пазар цените на електрическата енергия се определяли на пазарен принцип и се договаряли между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулирал само цените на мрежовите услуги, които били едни и същи както за свободен, така и за регулиран пазар.

Във връзка с промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. КЕВР и чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи „ВиК“ ЕООД между страните започвало да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца на свободния пазар от 01.07.2013 г.

В тази връзка „ВиК“ ЕООД подало заявление за регистрация на пазара на балансиращата енергия до „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с което „ВиК“ ЕООД желаел да прехвърли отговорността за балансиране на обекти: „ВиК“ ЕООД, КЕЦ 40, с ИТН 2117011 с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237; пречиствателна станция въвод Ръжена с. Овощник с ИТН 2011685; пречиствателна станция въвод Черганово с.

Овощник с ИТН 2008269; пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528; пречиствателна станция за отпадни води изв. радио с ИТН 4097535; помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.

С писмо с изх. № 2867/05.06.2013 г. на

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, „ВиК“ ЕООД било уведомено, че „ВиК“ ЕООД отговаряло на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.

Вследствие на излизането на обектите на ищеца на балансирания пазар между „ВиК“ ЕООД, в качеството си на възложител и „Енергийна финансова група“ АД в качеството си на изпълнител на 28.05.2013 г. бил сключен Договор № ДЗ-14/28.05.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извършва доставка на определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена в размера и при условията уговорени в договора. С писмо с изх. № ЦУ-788-3/21.06.2013 г. „ВиК“ ЕООД изпратило писмо до първия ответник „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, с което ги уведомил, че считано от 01.07.2013 г. ще регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. енергия, като ги уведомил, че новия доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата група бил „Енергийна финансова група“ АД.

Следвало изрично да се отбележи, че от страна на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото за признаване на собствеността, а именно извод „Рила“, ВиК - Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези обекти „ВиК“ ЕООД заплащала цена на ел. енергия по цени на свободния пазар съгласно сключения с „Енергийна финансова група“ АД договор.

Предвид гореизложеното било безспорно доказано, че по отношение на всички останали обекти на „ВиК“ ЕООД на средно напрежение били регистрирани на балансиращия пазар и за тях „ВиК“ ЕООД заплащало цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, като съгласно сключения договор между „ВиК“ ЕООД и „Енергийна финансова група АД“ от 28.05.2013 г. цената на ел. енергия била 73,85лв./ MWh.

В случай, че „ЕВН България

Електроразпределение“ АД било изпълнило законовите си задължения и било уважило искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Капитан Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kv, „ВиК“ ЕООД и за тези два обекта „ВиК“

ЕООД щяло да премине на балансирания пазар и да заплаща и за тях цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна финансова група АД“ от 28.05.2013 г. По този начин „ВиК“ ЕООД щяло да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар като за процесния период дължимата от „ВиК“ ЕООД за цена на ел. енергията за процесния период щяла да бъде в размер на 7 055,60 лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума се явявала за ВиК имуществена вреда. В този случай сумата 3 274,26 лв., представлявала за „ВиК“ ЕООД имуществена вреда.

Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между „ВиК“ ЕООД и „Енергийна ефективност“ АД договор от 28.05.2013 г. се явявала недължимо платена, като тази сума била в размер на 3 274,26 лв. Тази сума за „ВиК“ ЕООД представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищеца бил увреден.