Определение № 2033 от 10.10.2025, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2033 гр. Я., 10.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – Я., XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Г. като разгледа докладваното от Георги Ст. Г. Гражданско дело № 20242330103875 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Х. С. от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. С. , чрез адв. Х.- САК с правно основание чл. 59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 СК, против А. Х. С. от гр. Я., с която се иска от съда изменение на решение № ***. по гр. дело № *** по описа на ЯРС, в частта относно родителските права на детето Х. Н. Х.., род. на ***, като същите бъдат предоставени на ищеца, при който да бъде определено и местоживеенето на детето, като на ответника бъде определен режим на лични контакти с детето, в съответствие с обичайната съдебна практика и да бъде осъден да заплаща на детето, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от предявяване на иска, в едно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В исковата молба се твърди, че детето е родено от съвместното съжителства на страните, като с посоченото по- горе решение упражняването на родителските права са предоставени на майката. Със същото решение съдът разрешил издаването на задграничен паспорт на детето, със съгласието на неговата майка и законен представител, без да е необходимо съгласието на бащата. С посоченото решение било разрешено на малолетното дете да пътува до Б. за срок от 5 години.

Твърди се, че ищеца заплащал редовно присъдената в полза на детето месечна издръжка, като ответницата не изпълнявала съдебното решение в частта касаещо режима на лични контакти, като последната била осъдена с присъда по чл.182, ал.2 НК. Въпреки това ответницата продължавала да възпрепятства ищеца да осъществява режима на лични контакти с детето си, като било образувано и друго наказателно производство в тази насока. Също така се твърди, че отделно от изложеното ответницата демонстрирала безотговорно и лекомислено поведение спрямо детето и не полагала необходимите родителски грижи. Родителския и капацитет бил подложен на съмнение, като същата скитала из страни в Западна Европа, придружавана от майка си. Водила номадски начин на живот, като накърнявала интереса на детето. Същото не посещавало детска градина и майката имала друг приятел и съвсем се била дезинтересирала от детето. Твърди се, че ищеца бил трудово зает, като имал финансова възможност да отглежда детето и разполагал с много по- добри родителски качества.

С оглед на това се иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител. Иска се настоящото производство да бъде прекратено, като се приеме, че ЯРС не е компетентен да разгледа спора между страните, с оглед на това, че ответницата и детето живеели в Б.. В тази насока са представени писмени доказателства- лични карти издадени на ответницата и детето от властите в Б., ученическо свидетелство с превод на български, изд. На 02.09.2025 г. от Директора на Субсидирано свободно основно училище в гр. Г., Б., от което се установява, че детето е записано като ученик в учебното заведение за учебната 2025/2026 г., документи за пребиваване, лична карта за постоянно пребиваване на ответницата в гр. Б., Б..

С оглед на гореизложеното съдът приема, че установеното обичайно местопребиваване на детето е в Б., държава- членка на ЕС.

ЯРС, като извърши преценка на доказателствата по делото и дали българския съд е компетентен да се произнесе по предявените от Н. Х. С. с правно основание чл.

59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 СК за които следи служебно, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

При така установените факти и с оглед предмета на предявените искове, по отношение на иска за упражняването на родителската отговорност приложение, на основание чл.5, ал.4 Конституцията на Р. България, намира Регламент (ЕС) № 2019/1111 на съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, като с посочения регламент се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., считано от 01.08.2022 г.

Съгласно чл.1, т.4, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 2019/1111, последният не се прилага за задълженията за издръжка, като за издръжката приложение намира Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г., относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

Нормите на КМЧП, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Р. България са неприложими към процесните правоотношения, възникнали между граждани на държава членка на ЕС, като изключение със специалния международноправен актРегламент (ЕС) № 2019/1111 , който има пряко приложение.

В настоящия случай се иска от съда изменение на решение № ***. по гр. дело № *** по описа на ЯРС, в частта относно родителските права на детето Х. Н. Х.., род. на ***, като същите бъдат предоставени на ищеца, при който да бъде определено и местоживеенето на детето, като на ответника бъде определен режим на лични контакти с детето, в съответствие с обичайната съдебна практика и да бъде осъден да заплаща на детето, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от предявяване на иска, в едно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

От представените писмени доказателства, безспорно се установява, че детето Х.

Н. Х.., род. на *** е български гражданин, което заедно със своята майка трайно са се установили да живеят на територията на Б., гр. Г. където се намира и в момента.

С оглед на изложеното по-горе се налага извода, че обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на ЯРС на 12.12.2024 г. е на територията на Б., с оглед на което за определяне компетентността на съдилищата на ЕС за разглеждане и решаване на спора относно родителската отговорност приложение също намира Регламент (ЕС) № 2019/1111 на съвета от 25 юни 2019 г.

2 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца. Родителската отговорност ( предоставяне на родителски права, местоживеенето на детето, лични отношения, пътуване в чужбина и др.) и свързаната с нея международна компетентност са уредени в чл.7 и сл. от Регламент (ЕС) № 2019/1111. Съгласно § 1 на чл.7 от Регламента, компетентни са съдилищата на държавата-членка2, където детето има обичайното местопребиваване към момента на сезиране на съда, като по този въпрос вече има ясна дефиниция, дадена от Съда на ЕС.

Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото му присъствие на нейната територия, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда. Настоящия спор касае въпроси, които се обхващат от понятието „родителска отговорност“ по смисъла на чл.2, §7 от Регламент (ЕС) № 2019/1111. В настоящия случай както беше посочено по-горе, към момента на сезирането на съда децата имат обичайно местопребиваване в Германия, същите се отглеждат и са трайно установени в семейната и социална среда на майката, като там получават здравни грижи, учат и присъствието им не е временно или случайно. В тази връзка не се установява наличието на условията по чл.8 и чл.9 от Регламента за запазване компетентността на съдилищата на държавата- членка по предишното обичайно местопребиваване на детето, с оглед на това, че по-голямото дете е живяло в Р. България временно, като помалкото е родено в Германия, като липсват данни същото да е живяло въобще в Р.България. В случая са налице и предпоставките на чл.10, ал.1 Регламент (ЕС) № 2019/1111, която норма предвижда възможност за избор на съд на определена държавачленка: детето има обичайно местопребиваване в Буелгия, майката на детето има обичайно местопребиваване в Б., страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност да са приели изрично компетентност в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността, и при преценка на висшия интерес на децата се налага делото да бъде разгледано в тази му част от до първоинстанционния съд в Б., гр. Г. , при което същия има международна компетентност. В случая са налице и условията на чл.12 от Регламент (ЕС) № 2019/1111- прехвърляне на компетентност на съд на друга държава членка по отношение на искове за „родителска отговорност“ .

По изложените съображения съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че българския съд не е компетентен да се произнесе по предявените от Н. Х. С. от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр.

С. , чрез адв. Х.- САК с правно основание чл. 59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 СК, против А. Х.

С. от гр. Я., с която се иска от съда изменение на решение № ***. по гр. дело № *** по описа на ЯРС, в частта относно родителските права на детето Х. Н. Х.., род. на ***, като същите бъдат предоставени на ищеца, при който да бъде определено и местоживеенето на детето, като на ответника бъде определен режим на лични контакти с детето, в съответствие с обичайната съдебна практика и да бъде осъден да заплаща на детето, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от предявяване на иска, в 3 едно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ПРЕКРАТЯВА гр. дело № 3875/2024 г по описа на ЯРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

4