Решение № 187 от 17.11.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Петрич, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230200221 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. А. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „З.“ № ***, чрез адв. И. Я., АК – Б., със съдебен адрес гр. П., ул. „Л. М.“ № ***, против Наказателно постановление № 22-1116-000415 от 08.03.2022 г. на Началник Група в ОДМВР – Б., с-р Пътна полиция Б..

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на атакувания акт и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В депозирана писмена защита твърди, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, както и че в конкретния случай се касае за хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган – Началник Група в ОДМВР – Б., с-р Пътна полиция Б., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.

1

Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства – НП № 22-1116-000415 от 08.03.2022 г., АУАН серия GA № 605804/25.02.22 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на МВР, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Разпитани са свидетелите Т. С. В., А. Д. К. и К. Л. К., изслушани са обясненията на жалбоподателя Н. А.

Д..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

Установи се в процеса, че на 25.02.2022 г. свидетелите Т. С. В. и А. Д. К., изпълнявали служебните си задължения по пътния контрол в Община П., на път III – 108, Н. Д. – П. / М..

Около 20.25 часа на същата дата, на път III-108 посока град П., в района на Бензиностанция Л., полицейските служители установили движещ се лек автомобил Опел Вектра с рег. № ***. Свидетелят Т. В. подал сигнал за спиране със стоп палка и осветяване на водача на автомобила с фенер, при което последният не спрял и продължил посоката си на движение към гр. П.. Полицейските служители тръгнали веднага след автомобила със служебния си автомобил като задействали специалната светлинна и звукова сигнализация. Водачът на автомобила бил спрян в района на борсата на с. К., където е установена и самоличността му, а именно жалбоподателят Н. Д., който управлявал собствения си лек автомобил Опел Вектра с рег. № ***.

Актосъставителят Т. В. приел, че на посочените в акта ден, час и място Н. А. Д. не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, поради което, в присъствието на свидетеля А. К., съставил АУАН Серия GA № 605804/25.02.22 г. против Д. нарушение на чл.103 ЗДвП.

Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 08.03.2022 г. Началник Група в ОДМВР – Б., с-р Пътна полиция Б. издал и обжалваното НП № 22-1116-000415, в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Н. А. Д. на 31.03.2022 г., в законоустановения срок – 01.04.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото 2 производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Т. С. В., свидетелят по акта А. Д. К., К. Л. К., изслушани са обясненията на жалбоподателя Н. А. Д..

Свидетелите В. и К. твърдят, че на процесната дата и час, изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението в района на бензиностанция „Лукойл“ – с. Р..

Последователно изнасят, че свидетелят В. се опитал да спре движещ се по пътното платно лек автомобил чрез подаване на сигнал със стоп палка по образец тип „МВР“ и осветяване на водача на автомобила с фенер, допълнителна светлина, при което последният не спрял и продължил посоката си на движение към гр. П.. Поради поведението на водача на процесния автомобил, полицейските служители тръгнали веднага след него със служебния си автомобил като задействали специалната светлинна и звукова сигнализация, с която са оборудвани специализираните автопатрули. Установяват, че водачът на автомобила бил спрян в района на борсата на с. К., като след това била установена и самоличността му, а именно жалбоподателят Д.. На последния на място е съставен акт за нарушение, затова, че не е спрял на подаден от контролен орган сигнал чрез стоп палка. И двамата свидетели са категорични, че нарушителят е разбрал за какво се съставя актът, че го е разписал без възражения, както и че водачът на автомобила бил придружаван от друго лице в колата.

Свид. К. допълва, че автомобилът се движел бързо, а след като го последвали със служебния автомобил при включен светлинен и звуков сигнал, жалбоподателят спрял след около един – два километра, през което време служителите на реда шофирали зад нарушителя, като свидетелят изтъква много добре работещите светлинна и звукова сигнализации на управлявания от тях служебен автомобил.

Свид. К. К. установява, че е първи братовчед на жалбоподателя и на процесната дата двамата се прибирали от гр. Благоевград за гр. П. със собствения на жалбоподателя автомобил и управляван от него. В района на с. Р., в областта на бензиностанцията видели някаква светлина – светулка, фенерче, като шофьорът – жалбоподателят продължил да управлява автомобила си, а свидетелят видял „някаква“ кола и тъй като било много тъмно същият помислил, че е „някой стопаджия“. Изяснява, че след като задминали областта на бензиностанцията видели светлина зад себе си и установили, че това е полицейска кола, при което жалбоподателят отбил управлявания от него автомобил в близост до намиращ се до пътното платно билборд. Свидетелят през цялото време бил в колата и не разбрал защо е съставен актът на жалбоподателя.

В синхрон с изложеното от свидетеля К., в дадените в съдебно заседание обяснения жалбоподателят твърди, че двамата със свидетеля се прибирали от гр. Благоевград, като жалбоподателят управлявал автомобила си с по-висока скорост, когато в района на бензиностанцията забелязал единствено фенер, нямало стоп палка и отминал. Изнася, че след около 5-10 минути полицейските служители подали светлинен сигнал, при което жалбоподателят карал още около 2 минути докато намери удобно за спиране място и спрял управлявания от него автомобил на около 100 метра след рекламно пано, находящо се до пътя, преди отбивката за местността Р.. Жалбоподателят твърди, че е управлявал автомобила 3 с около 80 километра в час и единственото нещо, което е забелязал бил фенер, който се намирал на земята на пътното платно, категоричен е че не е видял полицейските служители, нито служебния им автомобил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.

189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., с-р Пътна полиция Б., а НП е издадено от компетентен АНО – Началник Група в ОДМВР Б., с-р Пътна полиция Б., упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

4

В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. Д. е ангажирана за това, че на 25.02.2022 г., в 20.25 часа в Община П. на път III – 108, Н.Д. – П. / М., в посока град П. в района на Бензиностанция Л. управлява собствения си лек автомобил Опел Вектра с рег. № ***, като при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец тип „МВР“ и осветен с фенер, същият не се подчинява и продължава посоката си на движение, като е спрян в района на зеленчукова борса село К. – нарушение по чл.103 от ЗДвП.

В случая основополагащо при преценката за законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя е обстоятелството, дали е налице подаден от страна на контролния орган ясен сигнал за спиране със стоп палка тип „МВР“ и осветяване с фенерче на водача. Именно въз основа на това обстоятелство жалбоподателят гради защитната си теза, като твърди, че не е видял нито полицейските служители, нито подаден сигнал за спиране със стоп палка.

По този въпрос в събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства се установяват сериозни противоречия, поради което издирването на обективната истина по делото предполага тяхното внимателно анализиране, като същите, условно могат да се обособят в две групи. В първата група следва да се поставят показанията, дадени от полицейските служители В. и К., които са категорични, че е направен опит да се спре процесният автомобил, като свидетелят В. подал сигнал със стоп палка по образец тип „МВР“ и осветил водача на автомобила с фенерче. Във втората група гласни доказателствени средства следва да се поставят показанията дадени от свидетеля К. К., както и дадените от самия жалбоподател обяснения. Според същите, свидетелят и жалбоподателят не възприели, по – точно не видели полицейските служители, нито подадения от един от тях сигнал, нито служебния им автомобил.