Определение № 36626 от 07.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36626 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110144056 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 186317/11.06.2026 г. от ищците в първоинстанционното производство Т. К. С., Р. Р. С., С. Д. С. и Д. Д. С., представлявани от адв. Н. И. с приложено пълномощно. Във въззивната жалба се съдържат и оплаквания срещу извода на съда относно неприсъждането на разноски за безплатно процесуално представителство в полза на адв. И., като съдът намира, че в тази част въззивната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК / и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С Решение № 9609/21.05.2026 г., постановено по гр.д. № 44056/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в съдът не е присъдил възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство от адв. Н. И. по отношение на ищците, като е изложил подробни мотиви, обосновали крайното му разрешение и се е позовал на практиката на ВКС, която поддържа.

Липсва основание за изменение на волята на съда.

По делото не е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който да е договорено, че адвокатът ще предоставя безплатна правна помощ, не е посочено това и в представените по делото пълномощни, подписани от ищците. Не са представени никакви доказателства относно насрещната воля на възложителите и желанието им да бъдат представлявани от адв. И. безплатно по делото в качеството им на материалнозатруднени лица. Поради това, съдът е счел, че твърдението, че адвокатът е представял безплатна правна помощ на основание постигната уговорка с ищците и при наличие на предпоставките по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за недоказано. В практиката, застъпена и в постановеното по реда на чл.

290 и сл. ГПК Решение № 97/06.07.2009 г ., по т. д. № 745/2008 г. на Второ т. о. на ВКС и 1

Определение № 119 от 29.03.2022 г. по гр.д. 1071/2022 г. на Четвърто г.о. на ВКС изрично се приема, че обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА . В конкретния случай за съда липсва задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, тъй като в представените по делото пълномощни не е посочено никое от основанията по чл.

38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ. В Определение № 28 от 12.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3874/2022 г. по описа на Второ г. о. на ВКС е прието, че договорът за правна защита и съдействие има форма за доказване, като чрез него се установяват правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и стойността на оказаната защита. Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде представен пред съда, респективно - да не бъде сключен в писмена форма, която не е форма за валидност на договора. Дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. В случая обаче липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие осуетява възможността да бъде установена волята на възложителите на правната помощ да бъдат представлявани безплатно, поради което и съдът не може да приеме същата за установена само въз основа на насрещната страна по договора за правна помощ, а именно – адвокатът.

Като съобрази вече постановените в оспорения съдебен акт мотиви, както и изложеното в настоящото определение, съдът намира направеното искане за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно, липсва основание за ревизиране на волята на съда по отношение на присъждането на разноски и направеното искане следва да бъде оставеното без уважение. Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. К. С., Р. Р. С., С. Д. С. и Д. Д. С., представлявани от адв. Н. И., съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 186317/11.06.2026 г., за изменение на Решение № 9609/21.05.2026 г., постановено по гр.д. № 44056/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2