Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 849 от 18.08.2023, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1518/2023
Вид
Решение № 849
Подписан
18.08.2023
В сила
18.09.2023
Състав
ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.28 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 1, т. 5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.25, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за закрила на детето
  • чл.25, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за закрила на детето
  • чл. 27, ал.6 · Закон за закрила на детето
  • чл.21, т.3 · Закон за правната помощ
  • чл. 14 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл. 16, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл.23, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл. 125 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 849

Бургас, 18.08.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ административно дело № 20237040701518 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Я.Ж.Ч. ***, чрез процесуален представител, против Заповед №ЗД/Д-А-108 от 07.07.2023г., издадена от Директора на Дирекция социално подпомагане - Бургас, с която детето К.Д.Д. с ЕГН ********** бива временно настанена в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, в гр.

Бургас, ж.к. Меден Рудник , ***, за срок до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето.

В жалбата се поддържат оплаквания, за незаконосъобразност на оспорения административен акт, иска се отмяната му.

Жалбоподателят Я.Ч. се явява лично в съдебно заседание, както и чрез процесуален представител, който поддържа жалбата, в която се сочат конкретни основания обосноваващи незаконосъобразност на издадения административен акт.

Сочи се липсата на достоверност в изложените в оспорения административен акт фактически основания, възприети като верни единствено от разказа на пострадалото дете.

По основателността на жалбата се излагат доводи за липса на сочените в закона предпоставки за постановяване на тази сравнително тежка мярка. Сочи се, че липсват доказателства за изложените от страна на детето твърдения за упражнен от майката спрямо нея психически и/или физически тормоз по смисъла на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД в резултат на което да съществува опасност за неговото развитие, респ, отказ от полагане на грижи за детето без основателни причини за това.

Желае да бъде отменена заповедта на директора на ДСП – Бургас и детето да се върне при нея. Ангажира писмени доказателства за това, че със заповед №ЗД/Д-А-129/08.08.2023г. е прекратено настаняването на детето в центъра за настаняване от семеен тип на деца без увреждания и временно е настанено в семейството на дядото и бабата по бащина линия, в гр. Камено, ул. Райна княгиня №5.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Даракчиева, която оспорва жалбата, представя административната преписка. Сочи допълнителноизисканите от съдебния състав данни.

Настаняваното дете в качеството си на заинтересована страна с интереси противоречащи на интересите на жалбоподателя се представлява от процесуален представител, назначен по реда на чл.26, ал.2, вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ. Същият оспорва жалбата на майката Я.Ч. и изразява становище за законосъобразност на оспорения адм. акт.

Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК и атакува индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

По делото не се спори, че административното производство е инициирано от НТЛД 116111, след постъпил сигнал до тях на 05.07.2023г. от страна на детето К.Д.Д. на 13г. и 4 месеца от гр. Бургас, ж.к. “Меден рудник”, в който обяснила, че е жертва на физическо насилие в семейството.

Сигналът станал основание за провеждане на незабавна среща на мултидисциплинарен екип за взаимодействие в по случаите на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. На срещата присъствали социален работник ЦНСТДБУ, отговорен за к-с Меден рудник, класният ръководител на детето, прокурор Чинова от БРП (по телефона) и главен социален работник Й. Ценова. На срещата са били обсъдени резултатите от извършено непосредствено след сигнала спешно социално проучване, при което чрез интервю с малолетната К. и чрез събиране на данни от официални източници била получена информация, че К. е първо дете за родителите си, които са разделени, а майката има сключен граждански брак с друго лице – К. Чобанов, с когото отглеждат в дома си общо три деца – К. на 13г., Д. на 10г. и С. на една година и половина.

При проведената среща и разговор К. заявила, че е подложена на физически и психически тормоз от майка й, която я биела 1-2 пъти седмично - с шамари, с колан и с желязо. К. разказала на дл. лица, че съпругът на майката употребява наркотични вещества и заедно с майка й играят хазарт. По думите на малолетната, майка й и съпругът й Калин не работят, денонощно са в игрални зали и момичето е задължавано да остава у дома, вместо да ходи на училище, за да се грижи за по-малките си сестри, въпреки че майка й полагала труд единствено събота и неделя в сватбен салон, а през седмицата не ходела на работа. К. споделила по време на социалното проучване и това, че по тази причина много често отсъствала от училище и е влошила силно успеха си. Момичето споделя, че баща й Д.Д. живее и работи в чужбина, но майка й не й позволява да контактува с него. По думи на малолетната, когато общувала с баща си, майка й я биела, като използвала изрази като "ще те убия", "ще те обезобразя" и малолетната се страхува от нея. Момичето категорично заявило, че не желае ла се прибира у лома.

Към момента на проучването дл. лица констатирали занижена хигиена на детето. Същото било некъпано и с черно под ноктите. По преценка на същите служители дрехите, с които е била облечена К., били видимо стари и захабени, неподходящи за възрастта й.

Проведен е бил незабавен разговор с майката Я.Ч., която е оспорила всички твърдения на детето. Отрекла е употребата на насилие над детето физическо и психическо, но в проучването било отразено, че пред социалния работник майката в разговор с дъщеря си продължила да я обижда, заплашва и използва груби изрази.

При гореустановеното била извършена преценка за наличие на риск за живота и здравето на момичето, поради което със заповед на началника на 04 РУ на МВР Бургас, на К.Д. била предоставена полицейска закрила за срок до 48 часа, с участието на 04 РУ на МВР.

На малолетната бил проведен медицински преглед в УМБАЛ Бургас, при който не било установено наличието на синини и белези по сочените от детето области на тялото. За срока на полицейската закрила момичето било приведено в СТДБУ гр.

Бургас, ж.к. "Меден Рудник", ***.

При проведената мултидисциплинарна среща с екип от специалисти за взаимодействие в работата по случаите на деца, жертви на насилие или в риск от насилие на 06.07.2023г. е била анализирана събраната информация, вкл. данните, предоставени от страна на училището за наличие на 536 отсъствия, извинени с медицински бележки, представяни от страна на майката, като били взети решения и бил изготвен план за защита.

Сред взетите решения са такова за настаняване на момичето по административен ред в ЦНСТДБУ, за проучване на близки и роднини за възможности и желание за обгрижване на детето, за изискване на справка от 04 РУ на МВР за майката и нейния настоящ съпруг за извършени престъпни деяния и осъществени техни задържания, за предоставяне на социална услуга в общността в полза на детето К., както и контактите с майката да се осъществяват при изричното съгласие на малолетната, в присъствието на служител от ЦНСТДБУ.

При така проведените спешни действия била постановена оспорената заповед, а след издаването й са събрани декларации от страна на бабата и дядото по бащина линия, които изразяват желанието си да полагат грижи за своята внучка, като последната демонстрира привързаност към тях, споделила е, че се чуват често, познава домът им и мястото на пребиваване, тъй като е учила в гр. Камено от първи до трети клас, както и няколко месеца по-късно, когато тя и сестра й били отглеждани от баба си и дядо си.

Директорът на ДСП Бургас издала и задължително предписание № П/Д-А-004/01.08.2023г. срещу майката на детето Я.Ч. при полагане на грижи за детето да не използва насилие във всичките му форми над малолетната К., както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Към преписката е приложена справка за извинени и неизвинени отсъствия на детето К. от училище, като за учебната 2022-2023г. те са 26 неизвинени и 536 извинени отсъствия.

На същата дата бил изготвен и социален доклад, представен по делото, в който е отразено, че детето е включено в регистъра за деца, нуждаещи се от специализирана закрила – деца в риск.

Докладът е изготвен от експерт по закрила на детето на база на събраната информация и доклада за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, с подробна обосновка относно изложените обстоятелства, мотивиращи налагането на исканата мярка за закрила на детето - посочени са потребностите на детето, свързано с развитието му, капацитета на родителите и факторите на средата и семейството. / л.26-28 от делото/,

Приложен към социалния доклад е и споменатия по-горе план за действие на Дирекция социално подпомагане, чиято краткосрочна цел е задоволяване на основните базови психологически и физически потребности на детето.

С оспорената Заповед №ЗД/Д-А-108/07.07.2023г. година, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас е настанил по административен ред малолетното дете К.Д.Д. временно в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, гр. Бургас до произнасяне на БРС по реда на ЗЗД.

В о.с.з. съдебният състав е изслушал детето в присъствие на социален работник, като е придобил лични впечатления за увереност в отговорите на детето, липса на уклончивост и колебание по отношение на споделяните факти и обстоятелства, както и относно наличието на уплаха и примиреност от обстановката, в което е било отглеждано в своето семейство.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.

146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

От анализа на систематичното място на нормата на чл.27 от ЗЗД, озаглавена „временно настаняване по административен ред”се установява, че предхождащата съдебните производства по чл.26 и чл.28 от ЗЗД заповед на директора на ДСП-Бургас, която е предмет на оспорване, представлява самостоятелен индивидуален административен акт, постановен във фазата по временно настаняване на дете извън семейството и като такъв подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което производството е допустимо.

На първо място, Заповед №ЗД/Д-А-108 от 07.07.2023г., издадена от Директора на Дирекция социално подпомагане - Бургас за настаняване на малолетното дете К.Д.Д. временно в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, гр.

Бургас, до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето, е издадена от компетентен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, предвид предоставените правомощия на Директорите на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето, съгласно чл. 27, вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като детето е живяло при майка си, към момента на издаване на административния акт, то и адресът му е в гр. Бургас, ж.к. “Меден рудник”, бл.128, вх.6, ет.2 обуславя и териториална компетентност на ответния административен орган да издаде обжалваната заповед. Заповедта е и в предвидената от закона форма.

На второ място, с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си органът, в случая – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас, настанил детето в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, гр. Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Не са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед, регламентирани в глава трета на ППЗЗД.

Административното производство е образувано законосъобразно и в съответствие с чл. 9, ал. 1 от във вр. с чл. 10, ал. 1 от същия правилник - по писмен сигнал, на гл. експерт в отдел ЦОХТН 116 111, по повод телефонно обаждане на пострадалото дете на посочения телефонен номер /л.40 и л.41 от делото/, разглеждането, на който е от компетентността на ответния административен орган по настоящия адрес на детето. Извършено е проучване на сигнала от социален работник, в съответствие с чл. 14 от ППЗЗДет. Съдът преценява, че извършеното проучване, обективирано в изготвения Социален доклад е достатъчно като обхват и източници на сведения, за да бъде изяснена фактическата обстановка във възможно най-пълна степен. Социалният доклад е изготвен и при спазване на предвидения в нормата на чл. 16, ал. 2 от ППЗЗД 4-седмичен срок – сигналът на дл. лице от ЦОХТН 116 111 е подадена на 10.07.2023г., а докладът е изготвен на 01.08.2023 година.