Разпореждане № 53459 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 53459 гр. София, 28.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Частно гражданско дело № 20251110115849 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 96314/18.03.2025 г., подадено от „Първа инвестиционна банка” АД срещу И. П. С..

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане, приложенията към него, в това число общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност някое от вземанията на заявителя да противоречат на закона и добрите нрави.

Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 120 лв. лева, представляваща разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира разходите/такси 1 по събиране на просрочено вземане при неизпълнение на кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за забава в размер не по-голям от размера на законната лихва. Кредиторът, уговаряйки клауза за дължимост и начисляване на разходите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и/или събиране на просрочено вземане, наред с обезщетение за забава в размер на законната лихва, същата е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което клаузата противоречи на закона и се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Следователно клаузата в договора за кредит, на която заявителят основава процесното вземане за разходи при изискуем кредит е нищожна, поради противоречието й със закона.

Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 96314/18.03.2025 г., подадено от „Първа инвестиционна банка” АД срещу И. П. С., в частта з а 120 лв. – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2