Решение № 3 от 11.01.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Перник, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600311 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата С. П. Г. срещу Присъда № 2 от 02.06.2021г., постановена по НОХД № 1376/2020г. по описа на Районен съд – гр.

Перник, II-ри наказателен състав, с която подсъдимата С. П. Г. е призната за виновна в това, че на *** г. в *** е управлявала МПС – лек автомобил марка „Хонда Джаз”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,66 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл. 54 от НК първоинстанционният съд й е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година с 3-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 200 лева.

На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимата е лишена от правото да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

С присъдата си, съдът е осъдил подсъдимата С. П. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – гр. Перник сумата от 507,00 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от подсъдимата, в която се иска тя да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана.

1

Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради допуснати множество процесуални нарушения във водене на делото, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимата. Сочи се, че е нарушена процедурата при изследването на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата, както и процедурата по съставянето на необходимата документация, описваща целия процес на полицейската проверка. Излагат се съображения за неправилност на атакуваната присъда предвид обстоятелството, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е приел наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, предполагащи приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК за определяне на наказание под най-ниския предвиден в закона предел, както и приложението на чл.

55 ал. 3 от НК за неналагане на кумулативно предвиденото по-леко наказание, в случая „глоба”.

В депозирано допълнение към въззивната жалба подсъдимата е посочила, че при разглеждането на делото в двете му фази не е било изяснено обстоятелството относно това дали положените подписи в процесния акт за установяване на административно нарушение, отразяващи съгласието на подсъдимата да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” и с отразения отчетен резултат от това техническо средство, действително са положени от подсъдимата. На следващо място се изтъкват доводи за неправилност на възприетия от първостепенния съд извод за дискредитиране на резултата от приетата по делото токсикохимична експертиза, което от своя страна е довело до необоснованост на процесната присъда. На последно място се изразява несъгласие с извода на решаващия съд в мотивите към обжалваната присъда относно обстоятелството, че тримата основни свидетели на обвинението – полицейските служители Р. Е., М. К. и Л. М. са незаинтересовани от изхода на делото, поради и което техните показания са приети безрезервно и безкритично от първостепенния съд. С тези съображения се иска постановяване на нова присъда по делото, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, а алтернативно – да бъдат намалени наложените й наказания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата – адв. Г. М. поддържа въззивната жалба, ведно с допълнението към нея. Обръща внимание на мотивите на първостепенния съд по отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимата, като счита, че същите са изключително пестеливи досежно обстоятелството защо съдът приема, че са налице отегчаващи вината обстоятелства и защо не са обсъдени всички смекчаващи вината обстоятелства.

Последните се извеждат от трудовата заетост и добрите характеристични данни на подсъдимата. Защитникът на подсъдимата намира за несъстоятелен извода на първостепенния съд, че в случая е налице по-висока обществена опасност на деянието, свързана с управление на МПС след употреба на алкохол на място, където имало протест, доколкото подсъдимата е управлявала процесното МПС след приключването на протеста. С тези съображения пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, както и неналагане на наказанието „глоба” по реда на чл. 55 ал. 3 от НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана.

2

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХI от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Районен съд – гр. Перник е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. П. Г. е родена на ***г. в ***. Работи като *** на свободна практика, неосъждана, правоспособен водач на моторно превозно средство е и като такава има налагани административни наказания за извършени от нея нарушения на правилата за движение по пътищата.

На ***г. в *** се провеждал граждански протест във връзка с съществуваща водна криза в града. След 17.30 часа, протестиращите се намирали пред разположения в района магазин „***”, където се намирал и свидетелят Р. С. Е., на длъжност „***” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П., изпълнявайки служебните си задължения като наряд ***. Сред участниците в протеста била и подсъдимата С. П. Г., като по време на протеста между нея и свидетеля Р. Е. се провел разговор, по време на който свидетелят Е. усетил мирис на алкохол. При приключване на протеста около 20.00 часа, подсъдимата се качила в паркирания в района на търговския обект лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № *** и привела същия в движение в посока към ***.

В изпълнение на задълженията си като ***, свидетелят Е. подал сигнал по радиостанцията за спиране на лекия автомобил на подсъдимата за извършване на проверка за употреба на алкохол от неговия водач. Свидетелят С. М. С. – полицейски служител, намиращ се на улицата до изхода на паркинга на магазин „***” възприел движението на указания му лек автомобил, след което го спрял. Водачът на автомобила предоставил на свидетеля С. документите си, при което свидетелят С. установил, че това е подсъдимата С.Г., като по време на проведения разговор, свидетелят С. усетил мирис на алкохол от подсъдимата. Свидетелят С. забелязал, че до водача на автомобила седи мъж – свидетеля Ц. К. Й., който държал шише с бира в ръката си. В това време, към спрелия автомобил се приближил свидетеля Р. Е.. Тъй като към този момент същият не разполагал с техническо средство за извършване на проверка за употреба на алкохол, на място пристигнали неговите колеги от сектор „Пътна полиция” - свидетеля Ма. С. К. и свидетеля Л. Б. М.. На същите, съгласно инструктаж за ***г. за времето от 07:00 часа до 23:55 часа било зачислено за работа техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ***. Свидетелят Р. Е. подал на подсъдимата техническото средство и я поканил да даде проба за употреба на алкохол. Подсъдимата Г. взела устройството, но поради това, че не успяла да вкара достатъчно обем въздух, средството не отчело никакъв резултат. Поради тази причина били извършени няколко опита, като в момента, в който в устройството било вкарано достатъчно обем въздух – в 20:24 часа, същото отчело 1,66 промила. За констатираното наличие на алкохол, свидетелят Р. Е. съставил на подсъдимата акт за установяване на административно нарушение, серия **, № ***г., в който вписал установената 3 концентрация на алкохол, както и съобщената от подсъдимата информация, че е употребила бира. Подсъдимата С.Г. подписала акта без да направи възражения по констатацията относно отчетената стойност от техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”. Свидетелят М. К. попълнил талон за изследване с бланков № ***, в който вписал часа на извършената проба с техническото средство, а именно: 20:24 часа. Вписал и отчетения резултат от 1,66 промила, след което го предоставил на подсъдимата Г.. Последната собственоръчно вписала в документа, че приема показанията на техническото средство, удостоверявайки изявлението с подписа си върху талона, екземпляр от който й бил връчен в 20:35 часа. Полицейски автопатрул, в чийто състав влизал и свидетелят И. Б. С. съпроводил подсъдимата до ЦСМП при МБАЛ „Р. А.” АД – гр. П., където, пред свидетеля И. Г. Е. – лекар в болничното заведение, подсъдимата отказала да даде кръвна проба. Отказът на подсъдимата бил отразен в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и удостоверен с подписа на подсъдимата.

На ***г., около 01:20 часа, подсъдимата посетила УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД – гр. С., където срещу заплащане й било извършено изследване на проба за алкохол.

Пробата, отразена във фиш в 01:59 часа, издаден от Клинична лаборатория на здравното заведение, установила резултат от 0,46 промила.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, споделяща се и от настоящия съдебен състав, е изградена въз основа на показанията на свидетелите Р. С. Е., М. С. К., Л. Б. М., С. М. С., И. Б. С. и И. Г. Е., частично обясненията на подсъдимата С. П. Г. – в частта им, установяващи обстоятелството, че същата се е намирала на инкриминираната дата на установените по делото място и време, както и приложените по делото писмени доказателства – план за провеждане на инструктаж на служителите от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П. с рег. № ***г., писмо с рег. № ***г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П., с приложена към него разпечатка от паметта на „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ***, списък с рег. № ***г. за успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в кръвта, талон за изследване с бланков № ***, протокол за медицинско изследване, лист за преглед на пациент № ***г., препис-извлечение от амбулаторен жернал на Спешно приемно отделение при МБАЛ „Р. А.” АД – гр. П., Акт за установяване на административно нарушение серия **, № ***, Справка картон на водача С. П. Г. и справка за съдимост.

Въззивният съд напълно споделя обстойния доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства, извършен от първоинстанционния съд, който убедително сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства, установяващи, че подсъдимата е извършител на престъплението, за което е обвинена, както и механизма на извършването му. Правилно първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Р. С. Е., М. С. К., Л. Б. М., С. М. С., И. Б. С. и И.

Г. Е., дадени непосредствено пред съдебния състав, както показанията на свидетелите И. Б. С. и И. Г. Е., дадени по досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1, т.2 пр.2 НПК.

Доказателствените източници са обсъдени обстойно от първоинстанционния съд при спазване на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Съдът е посочил кои факти от кои доказателствени 4 източници е извел, съпоставил ги е едни с други, като е отдал нужното им внимание и анализ, дал е обосновани отговори на възраженията на защитата. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, които да променят изводите по съществото на казуса в претендираната от защитата оневинителна насока.