Решение № 135 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Катя Г. Драганова в присъствието на прокурора А. З. Х. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604613 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 29.01.2025 год. по НОХД № 11059/2018 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 14 състав, подсъдимият К. П. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено по отношение на Г. определеното му по НЧД 19**********/2016 год. по описа на Софийски районен съд, най – тежко общо наказание в размер на една година „Лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Г. е бил задържан под стража по ЗМВР и НПК.

С присъдата, Софийският районен съд е признал за виновен М. П. Н. в извършването на престъпление по чл.206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Н. е бил задържан под стража по ЗМВР и НПК.

С присъдата си, Софийският районен съд е извършил разпореждане с 1 веществените доказателства и е оставил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза на производството, както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест са постъпили въззивни жалби от адв. В. П. от САК, защитник на подсъдимия М.

Н. и от К. Г. чрез защитникът му адв. И. К. от САК.

С депозираните въззивни жалби се атакува изцяло постановеният първоинстанционен акт, като се сочи, че същия е неправилен и незаконосъобразен.

С въззивната жалба, от адв. В. П. са изложени възражения по обосноваността на постановената присъда, като се твърди че от събрания по делото доказателствен материал не може да се изведе правно издържан извод за осъществено деяние от подзащитния му при условията на чл.26 от НК, както и че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна. Изложени са доводи за непълнота на доказателствената съвкупност касателно времето и основанието на предаването на владението на вещите, относно довършеността на престъплението и правното основание, на което същите са били държани.

Според защитата, отношенията между страните са били облигационни, на основата на законно сключени договори между търговските дружества и Д.Г. и липсват данни за обсебване, тъй като последната не е имала право да предава владението на автомобилите на други лица. В жалбата се навеждат доводи за наличието на гражданско – правни отношения и спор, който следва да бъде решен от гражданския съд. В заключение се иска присъдата на Софийския районен съд да бъде отменена, а подсъдимият М. П. Н. да бъде признат за невиновен. Алтернативно е изложено искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Във въззивната жалба на подсъдимия Г., чрез неговия защитник – адв.

Ив. К., са развити съображения за незаконосъобразност на постановената присъда, поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и поради това, че не кореспондира на събраните по делото доказателства. От друга страна се твърди явна несправедливост на наказанието и неправилна индивидуализация, с подценяване на смекчаващите вината обстоятелства и неправилно тълкуване на отегчаващите такива. В жалбата са изложени доводи за липса на съставомерност на инкриминираното престъпление от обективна и субективна страна при условията на чл.26 от НК и за недоказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин на предявеното обвинение на подсъдимия Г.. Твърди се, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за да обосноват правилното решаване на делото и отделно от това се сочи липсата на конкретни изпълнителни действия, които да установят и конкретизират съучастието на двамата подсъдими в инкриминираните деяния и конкретните факти, установяващи усложнената престъпна дейност по чл.26 от НК. Аргументира се липсата на пряк умисъл за обсебване на чуждата вещ от страна на Г., както и съзнаването на обществената опасност от 2 неправомерното разпореждане с нея. Твърди се, че не е установен началният момент на извършване на престъпленията, в кой момент и на какво основание е предадено владението на вещите на подсъдимите, кога и къде са довършени престъпленията, при положение че не е налице противозаконен отказ за връщане на вещите. Според защитата, не е установено, че в инкриминирания период собствениците на движимите вещи са били възпрепятствани да извършват разпоредителни действия със собствените вещи, предвид и обстоятелството, че са предоставили владението доброволно на правно основание на друго лице. Изложени са и доводи за наличието на действащи облигационни отношения, а именно законно сключени договори между търговските дружества и Д.Н.Г., като е акцентирано на липсата на данни, за реалното обсебване на вещите и липсата на намерение да бъдат върнати след изтичане на уговорения срок на договорите. Във въззивната жалба се навеждат доводи за наличието на гражданско – правни отношения и спор, който следва да бъде решен от гражданския съд. В заключение се иска присъдата на Софийски районен съд да бъде отменена, а подсъдимият К. П. Г. да бъде признат за невиновен. Алтернативно е изложено искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

След изготвяне на мотивите към присъдата е била предоставена възможност за допълване на въззивните жалби, което е сторено.

По делото е постъпило допълнение на въззивната жалба от подсъдимия М. Н. чрез адв. И. М. от САК – служебен защитник, като се сочи че постановената присъда е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива, като в тази връзка моли съдебният акт да се отмени и да се оправдае подзащитният й или делото да се върне за ново разглеждане на досъдебната фаза; алтернативно се иска, да бъде намалено наложното наказание.

Според адв. М. съдът не е преценил задълбочено обхвата на обвинението по отношение на механизъм на извършване. Изтъкнати са пороци на обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство и се твърди, че същите са били относими към предмета на доказване и защита правата на подсъдимите. От друга страна се твърди, че Софийския районен съд, при формиране на изводите си относно фактическата обстановка, не е взел предвид показанията на свидетелите и не е дал задълбочен анализ на доказателствения материал, включително и досежно противоречията в него, акцентира се върху непълнота на доказателствения анализ. Сочи се, че не е установено кой от двамата подсъдими и с какви действия е извършил деянието по отношение на инкриминираните вещи и не е било разграничено участието на всеки един от подсъдимите в осъществяването му, като не са били преодолени противоречията в доказателствения материал и предходните им взаимоотношения. В допълнението към въззивната жалба са изложени съображения, че районният съд е направил изводи за произволна и противоречива фактология, доколкото в събраните по делото доказателства са налице такива за лицето подписало 3 договорите за автомобилите, лицата присъствали на предаването на автомобилите, включително и по чие разпореждане и кой е организирал продажбата им на части.

В допълнението към въззивната си жалба, подсъдимият П. Г. чрез защитника си – адв. К. поддържа своите аргументи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата на Софийски районен съд, както и за явна несправедливост на наказанието и неправилност на неговата индивидуализация. Изложени са аргументи за допуснати пороци в мотивите на първостепенния съд, включително и за позоваване на доказателства, каквито не са били събрани в хода на съдебното следствие. Твърди се, че фактическите изводи на Софийски районен съд не съответстват на събраните по делото доказателствени източници, а възприетата фактическа обстановка е в противоречие на безспорно установеното по делото. От друга страна, като пропуск на Софийския районен съд е отбелязано и липсата на разграничение на действията на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние на инкриминираната престъпна деятелност, която конкретика се отбелязва, че отсъства и в обвинителния акт.

В допълнението към въззивната жалба са доразвити съображенията за липса на съставомерност на престъплението по чл.206 от НК във връзка с чл.26 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Изложени са и допълнителни съображения относно липсата на ясна преценка при индивидуализацията на наказанието и в резултат на това, наложеното явно несправедливо такова. Акцентира се на продължителния неразумен период, в който се е развило досъдебното производство и липсата на приложение на чл.55, ал. 1 от НК. Сочи се, че съдът е подценил забавата на производството, което не е било по вина на подсъдимите, както и фактът на доброволното предаване на вещите от страна на Г. по време на разследването, съответно не е отразено възстановяването на вредите нито в обвинителния акт, нито в мотивите на съда. В заключение, освен че се поддържа становището за наличието на гражданско – правен спор, се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, респективно признаването на подсъдимия Г. за невиновен в инкриминираното престъпление и алтернативно – да се отмени присъдата, поради пороци в обвинителния акт и неясни мотиви към присъдата на Софийски районен съд, а делото да се върне за ново разглеждане от първостепенния съд.

Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

С въззивните жалби и допълненията към тях, не са направени искания за допускане и събиране на нови доказателства. Настоящият състав намери, че не са налице основания за събиране на допълнителни доказателства чрез провеждане на съдебно следствие във въззивното производство и обективната истина по делото е била изяснена от първоинстанционният съд.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция адв. К., защитник на подс. К. Г., поддържа изложеното във въззивната жалба, както и допълненията към нея. Счита присъдата на СРС за неправилна, необоснована 4 и в тази връзка незаконосъобразна. Според защитата същата е постановена в нарушение на материалния закон и съдопроизвоствените правила, като в конкретния случай, намира че към момента е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се доводи, че обвинителната теза не се е доказала по никакъв начин, като не са били събрани доказателства за виновно извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК от подзащитния й Г. и то извършено в съучастие и в условията на продължавана престъпна дейност по чл. 26 от НК. Напротив, прави извод, че от събраните по делото доказателства се извеждат съображения за липса на съставомерност на деянията и липса на основни елементи от съставомерността на този вид престъпления, а именно обсебване. Изтъква, че по делото не са се събрали доказателства на какво правно основание подзащитния й е владял движимите вещи, от кой момент и кога е довършено това деяние. Също така, според защитата не са били събрани конкретни доказателства за конкретни действия на всеки един от подсъдимите в разпоредителни действия спрямо тези движими вещи. Според защитата, това са основни елементи на този вид престъпление, а от цялата доказателствена съвкупност по делото се очертава гражданско-правен спор.