Решение № 163 от 05.05.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С., 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101326 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от С. Ж. К. срещу ответника Д. с. П., с правното основание на чл.357, ал.1 от КТ за отмяна на наложеното й наказание "Забележка" със заповед №/03.10.2024г. на *** на Д. с. П..

Ищцата твърди, че не е извършила нарушение на трудовата си задължения, което да е основание за налагане на наказанието.

Допуснато е нарушение на чл.189, ал.1 от КТ, тъй като при определяне на дисциплинарното наказание работодателят не е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушена е разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като не е посочено кога е извършено нарушението. Заповедта №/03.10.2024г. на *** на Д. с. П.. е издадена в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, според който трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на закона.

Съгласно чл.8, ал.3 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация. Налице е злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на упражняване на дисциплинарна власт, тъй като единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел- налагане на дисциплинарно наказание на служител, който работодателят цели да отстрани от работа.

***ът на д. демонстрира пряка и непряка дискриминация към ищцата, тъй като сестрата на ищцата е била служител в същия дом и след прекратяване на 1 трудовото й правоотношение е подавала жалби срещу *** на д. Е. К.. След подаване на жалбите от страна на сестрата на ищцата, *** на д. е предприела поредица от действия , насочени срещу С. К. - преназначаване на друга длъжност, определяне на по- ниско трудово възнаграждение в сравнение с другите служители, заемащи същата длъжност, обжалване на болничен лист, а сега и налагане на дисциплинарно наказание.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител адв.О., чрез която поддържа предявения иск.

За ответната страна се явява *** на Д. ***“ с. П. и адв.Н., като предявения иск се оспорва. Представя се и писмена защита.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва. Оспорва се твърдението на ищцата, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина. Оспорват се също и твърденията, че в заповедта на работодателя не е посочено кога е извършено нарушението. Спазени са също и изискванията на чл.193 от КТ и чл.195, ал.1 от КТ. Оспорва се твърдението, че е налице злоупотреба от страна на работодателя. Поддържа се становище за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата на страните, писмената защита на ответната страна, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Тежестта на доказване по предявения иск пада върху ответникаработодател, който следва да докаже твърдените в процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарни нарушения така както са посочени в заповедта и се квалифицират като такива съобразно определената от работодателя квалификация. Ответната страна следва да докаже също, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазена процедурата по КТ, спазена е разпоредбата на чл.193 от КТ за изискване на обяснения от работника- ищцата, както и да установи останалите възражения в отговора, и е наложено наказание съобразно критериите за преценката относно тежестта на дисциплинарното нарушение.

С процесната Заповед №/03.10.2024г. на *** на Д. с. П., на ищцата С. Ж. К. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ във връзка с рапорт Вх.

№636 от 02.09.2024г. от **, в който се твърди, че в изготвения за месец септември на 01.09.2024г. няма да има дежурен трудотерапевт, поради смърт на близък на С. К., като служитЕ.та К. не е уведомила *** М. своевременно да потърси друг колега, който да я замести, като работодателят е приел, че с поведението си служитЕ.та е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл;.187, ал.1, т.10, изр.първо от КТ, чл.126 т.10, предл. първо от КТ неизпълнение на трудовите задължения, предвидени други нормативни актове, какъвто е Правилника за вътрешния трудов ред в Д.- с.П., конкретно разпоредбата на чл.53 от същия Правилник, според която в случай на отсъствие от работа работникът предварително уведомява ръководителя на институцията и да получи неговото разрешение, като това задължение е установено и в длъжностната характеристика в раздел II т.8- да спазва 2

Правилника за вътрешния трудов ред.

По делото не установи ищцата да е извършила виновно неизпълнение на трудово задължение, предпоставящо налагане на дисциплинарното наказание.

В разпоредбата на чл. 157, ал.1 от КТ е уредено ползването на отпуск извън платения годишен, поради обстоятелства, свързани с личния живот на работника - при встъпване в брак, при кръводаряване, при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни /за какъвто случай е конкретния казус/ , когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице; за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател; за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, при отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

Разпоредбата на чл.157 от КТ не указва реда за разрешаването за ползване на този платен отпуск при настъпване на посочените обстоятелства, който ред да е различен от установения за ползването на платен годишен отпуск. При това, следва да важи установения ред за писмено разрешение от работодателя за ползването му, както и работникът да е удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска.

Следва да се посочи обаче, че в хода на делото се събраха доказателства и се установи, че ищцата К. е уведомила за настъпилото обстоятелство – смъртта на близък от кръга на изброените в чл.157, ал.1, т.2 от КТ и същата е възприела, че работодателят е дал нужното разрешение за ползване на отпуска. Това е така, защото се касае за обстоятелство- настъпилата смърт на близък, налагащо бърза реакция и действия за организиране от страна на ищцата.

Че ищцата е предприела ползването на отпуска със знанието и убеждавайки се, че е разрешен от работодателя й, се потвърждава от ангажираните гласни доказателства. Така, свидетЕ.та С. - „***“ в д. в с. П., дава показания, че била в канцеларията, когато чула гласа на С. К., като знаела, че свекър й е починал и излезнала да изкаже съболезнования, като ищцата в този момент разговаряла със св. В. П., като искала да си пусне два дни платен отпуск, заради смъртта на свекър й. Тогава св.В. П. й казала, че няма нужда, защото има право да получи отпуск, но трябва да донесе бележка от кметството.

Няколко пъти С. К. казала „да не стане нещо, да си пусна отпуска“, но В. П. я уверила, че няма нужда да си пуска отпуска, само да донесе бележка от кметството. Сочи, също, че св.В. П. замества ***, когато отсъства и винаги се обръщат към нея. В. П. изпълнява длъжността личен състав и при нея се подават молби и бележки. В момента *** Е. К. не била в канцеларията си. В. казала, че няма проблем. Свидетелства, че ищцата С. К. дошла да си подаде молба, искала да си пусне отпуска и В. я уверила, че няма нужда, а е необходимо само да донесе бележка от кметството.

3

В същия смисъл и свидетЕ.та П., която работи в д. в с. П. като *** от 10 години, потвърждава с показанията си, че ищцата К. отишла и обяснила, че иска да си вземе отпуск, тъй като свекър й е починал. СвидетЕ.та казала на ищцата, че има право да си ползва отпуска, само да й донесе бележка от кметството, че е присъствала на погребението. Разбрали се ищцата да донесе бележка от кметството. СвидетЕ.та не е поемала ангажимент да уведоми ***, че С. ще отсъства. Ищцата си била на работа до 13,00 часа, като си изкарала смятана и си тръгнала. Ищцата говорила със свидетЕ.та П. в петък, а погребението трябвало да се състои в неделя., когато ищцата трябвало да бъде целодневно на работа в неделя. СвидетЕ.та П. дава показания, че влезнала при *** на д. същия ден, в петък, като й казала, че свекъра на С. е починал и попитала колко дни й се полагат. *** разбрала, че С. ще отсъства в неделята, като се разбрали след като ищцата С. донесе бележка от погребението, да й пуснат два дни – понеделник и вторник, т.е. след погребението. Разговора между С. и свидетЕ.та П. се състоял в кабинета на св.П., като там били С., св.

П. и А. М.. По принцип след като старшата сестра изготви график, евентуално на нея трябва да се обадят и тя да намери заместник.

Св.П. дава показания и че тя казала на старшата сестра, че свекъра на С. е починал. Сочи, че в неделя има само един дежурен трудотерапевт, като в случая С. К. била дежурна в неделя.

Св.П. дава показания, че когато *** я няма, се замества от нея. Когато някой ще отсъства св.П. я замества и служителите се обаждат на нея. Свидетелства и че ищцата занесла бележката на 02.09.2024 г., когато я е входирала. Това било в понеделник и К. си ползвала отпуск понеделник и вторник. По принцип през почивни дни в д. не се пуска молба за отпуск, така се процедира и тъй като са на график служителите, отпуска на свидетЕ.та е плануван предварително. Графикът е месечен. След като К. занесла бележката за погребението, тогава свидетЕ.та пуснала и заповедта за отпуска за понеделник и вторник. Не подала молба, дала само бележката.

СвидетЕ.та П. сочи в показанията си, че не й е известено С. дали се обадила на ***, че ще отсъства заради погребението, Не знае дали *** е била уведомена за отсъствието на С. К. за погребението. Самата свидетЕ. никога не е подавала молба отпуск за почивни дни, когато е направен графика, понякога тя си търся заместник, понякога старшата сестра търси заместник като прави реконструкции на графика.

На поставените въпроси по реда на чл.176 от ГПК ***ът на Д. с.П. Е. К. отговаря, че действително В. отишла при нея и попитала дали й се полагат два дни и кога да бъдат дадени. Казала й първите два работни дни след погребението. Относно графика К. обяснява, че затова има старша сестра, за да оправи графика.

При така изясненото с гласните доказателства, безспорно не се установи виновно извършено дисциплинарно нарушение от ищцата С. К., което да води до налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното наказание се налага за виновно извършено дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Установи се, че ищцата е ползвала въпросния отпуск, предвид 4 характера на настъпилото събитие по чл.157, ал.1, т.2 от КТ, като и самият *** на Д. с.П. на постановените въпроси по реда на чл.176 от ГПК обяснява в съдебното заседсание, че действително е била уведомена за необходимостта от ползването на отпуска от ищцата.

Предвид горното, ищцата е ползвала отпуска си, като е била уверена и е възприела, че действително й е дадено нужното разрешение за това от работодателя. От ангажираните гласни доказателства, обсъдени в съвкупност, се установи, че ищцата не е отсъствала самоволно, а у нея е имало убеждение, че е дадено разрешение от работодателя й. Това се потвърждава и от обясненията на самия *** на Д. с.П. в проведеното съдебно заседание. След като ***ът на Д. с.П. е бил уведомен за наложилото се ползване на отпуск от ищцата К. и то поради обстоятелствата по чл.157, ал.1, т.2 от КТ, като е било поискано нейното разрешение и е следвало само да бъдат уточнени полагащите се дни, тъй като К. е имала правото на този отпуск по закон, то работодателят е следвало писмено да го разреши. А факта, че работодателят не е дал своевременно писмено разрешението си за ползване на отпуска, не следва да се вменява във вина на ищцата. Поради последното, не може да се приеме, че ищцата К. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, което да е виновно, така, както й е вменено със заповедта. Още повече, че характера на настъпилото обстоятелство - смърт на близък, е ситуация от естество, налагащо необходимостта същата да реагира спешно.