Определение № 1652 от 08.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1652 гр. Варна, 08.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20223100900413 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. В., с която срещу „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище гр.София са предявени по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на остатък обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и психическа травма и имуществени вреди по разходи за лечение, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава, считано от 22.12.2021г.

Между страните са разменени книжата по делото:

С оглед изтеклия срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК, в който е депозиран отговор на допълнителната искова молба, съдът приема, че размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца(и местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид неоспорените твърдения за предявена извънсъдебна претенция, съдът преценява предявения иск за допустим.

Доколкото ищецът се легитимира като пострадал от непозволено увреждане в резултат на престъпление, за което има влязла в сила присъда, същият е освободен от 1 заплащането на държавна такса, на осн.чл. 83, ал. 1 , т. 4 от ГПК.

По предварителните въпроси:

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

По доказателствените искания:

Съдът намира представените с исковата и допълните искова молба писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което те следва да бъдат допуснати до събиране.

Не е спорен въпросът относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и виновния водач към датата на застрахователното събитие, поради което искането да се изиска по реда на чл. 190 от ГПК от ответника заверен препис от застрахователна преписка следва да се остави без уважение.

Наказателното дело, по което е постановено решението по чл. 78а НК, имащо характер на присъда, относно непозволеното увреждане, предмет на спора е вече изискано.

Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на разпит на двама свидетели за установяване на преживените физически и емоционални болки и страдания следва да бъде уважено

По реда на чл. 192 от ГПК следва да се задължи трето по делото лице МБАЛ „Св.

Анна- Варна“ да представи намиращата се у лицето медицинска документация по преписка за история на заболяването № 4352/2021г. На третото лице МБАЛ „Св. Анна- Варна“ да се изпрати копие от молбата с правно основание чл. 192,а л. 1 от ГПК, приложена към исковата молба.

Съдът намира за допустимо и относимо към спора провеждането на съдебномедицинска експертиза.

Съдът счита за допустимо и относимо към спора провеждането на САТЕ, доколкото механизмът на причиняване на ПТП не е част от състава на процесното престъпление, поради което крайният акт на наказателния съд няма задължителен характер по чл. 300 ГПК относно това обстоятелство. На вещото лице следва да се укаже, че при изготвяне на заключението не може да се позовава на изготвените в наказателното производство експертизи, тъй като същите са изготвени за целите на наказателния процес и не могат да послужат пред съда, разглеждащ гражданските последици от деликта.

Следва да бъде уважено и искането на застрахователя за разпита на един свидетел – водачът на процесния автомобил за изясняването на факти и обстоятелства, свързани с произшествието.

Съдът намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно заседание да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят 2 доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Съдът намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно обезщетение, по чл. 498 ал.3 КЗ.

ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:

Приети са за разглеждане обективно съединени искове на М. М. В., ЕГН ********** от *** срещу „Дженерали Застраховане“ АД,ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено на 14.05.2021г. в гр. ***, на паркингово пространство на ***,от водач – застрахован за управление на л.а. „Ситрон“ с ДКН В1386КВ, както следва:

1. сумата от 28500лв. като частичен иск от целия в размер на 38 500 лева, претендирана като остатък след получено определено от застраховател обезщетение от 31500лв за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на шийка на лява бедрена кост и контузия на лява раменна става, наложилата се операция за смяна на цялата тазобедрена става, принудително обездвижване и продължаваща рехабилитация за възстановяване на движенията, както и цялостното влошаване на здравето до фактическа инвалидизация), понесена остър стрес (уплаха и емоционално сътресение и смущение) с продължаващи симптоми на психически и емоционален дискомфорт поради принудително обездвижване и остатъчно влошаване на качеството на живота в бъдеще;

2 . 289.69лв дължим остатък след получено определено от застраховател обезщетение от 2607.26лв за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медицинско изделие- безциментна тазобедрена ендопротеза Polarstem/ RЗ и такса за болничен престой

3 както и законната лихва върху тези главници, считано от произнасяне на застрахователя по претенцията, считано от 22.12.2021г до окончателно изплащане на претендираните суми по конкретизирана банкова сметка на пострадалото лице.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно: 1) застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС на л.а. „Ситрон“ с ДКН В1386КВ към 14.05.2021г. ; 2) заявена от ползващо се от нея увредено лице претенция, получена по поща от застрахователя на 05.08.22г. обезщетение за вреди, идентични с описани в искова молба, по която претенцията ответният застраховател се е произнесъл окончателно на 21.12.2021г.; 3)застрахователят е изплатил компенсация в размер на 31 500 лева за неимуществени и 2607,26 лева, след отчето съпричиняване от пострадалия от 10%.

Установени по задължителен за гражданския съд начин с решението по чл. 78а от НК, имащо характер на решение са обстоятелствата от фактическия състав на престъплението по чл. 378 ал.4, т.1 от НК, противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходец: на 14.05.2021 г. в гр. ***, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен 3Х“, с рег. № В 1386 КВ, водачът *** нарушил чл. 40 от Закона за движение по пътищата –изискването преди да предприеме движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и общото изискване на чл. 5 от ЗДвП с поведението си да не създава опасност или затруднение за останалите участници в движението и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. В. М., изразяваща се в счупване на шийката на лява бедрена кост,което обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца.

Спорни са твърденията относно характера на последиците от травматичните увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, причинната връзка между описаните и допълнително понесени физически и психически болки и страдания поради инцидента, и съпричиняването на вредоносното събитие с поведение на ищеца.

Ищцата твърди, че телесните увреждания са били диагностицирани непосредствено след ПТП в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била приета със силни и спонтанни палпаторни болки и невъзможност за извършване на движения в областта на лявата тазобедрена и лявата раменна стави. Констатирано е скъсяване и вътрешно ротиране на долния ляв крайник. Извършена е операция под анестезия, при която е осъществена тотална смяна на лявата тазобедрена става с имплантиране на ацетабуларна капсула, бедрено стебло и бедрена глава. След изписване от болнично заведение ищцата приемала силни обезболяващи медикаменти, а нейни близки се редували в грижите като придружители, защото първоначално не могла изобщо да мести левия си крак, нито дори да сяда.

Наложител бил постелен режим. Травматичното увреждане и продължителното обездвижване се отразили неблагоприятно върху цялостното й състояние- напълно била изключена двигателната й активност, настъпили нарушения със съня, наложен й бил щадящ 4 хранителен режим. Пълното възстановяване на ставата/ калцирането й/ е невъзможна, а възстановяване на болковия синдром е вероятен при определени атмосферни условия и физическо натоварване.

Получената травма на лявото рамо, освен болков синдром, причинила временна фукционалеза на лявата ръка. Това допълнително затруднило възстановителния период, тъй като травмата на лявото рамо я затруднила в използването на помощни средства за придвижване. Последното продължило периода на възстановяване.

В следствие на инцидента ищцата е изпитала негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и цялостно емоционално физиологично сътресение и смущение.

Новото физиологично състояние на страната влошило съществено качеството й на живот, вкл. и за в бъдеще време. От момента на инцидента се появили тревожност, раздразнителност, особено предвид необходимостта от извършване на операционна намеса за смяна на тазобедрената става. Позовава се на настъпилата практическа инвалидизация и на евентуална необходимост от извършване на последваща операция за повторна подмяна на тазобедрената става.

Позовава се и на направени разходи за лечение и възстановяване в общ размер на 2896.95 лева по закупуване на тазобедрена ендопротеза, както и заплащане на болничен престой и потребителска такса.

Счита, че не се е възстановила от телесното и психическото си травмиране, а негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.

Ответникът оспорва част от вредите да са в причинна връзка с процесното ПТП.

Изрично оспорва изключително негативното преживяване на събитието, силните уплаха и стрес, цялостното емоционално и физиологическо сътресение, фукнционалезата на лявата ръка, наличието на продължителна симптоматика и трайни негативни последици. В тази връзка акцентира, че тъй като произшествието е било леко –получено след падане и бутане от придвижващ се на заден ход автомобил, ищцата не ми могла да получи твърдените силни уплаха и стрес. Получените болки не са били със значителна интезивност и са компенсирани от приема на болкоуспокояващи. Счита за хипотетична необходимостта от последваща оперативна интервенция за замяна на тазобедрената става. Оспорва размера на поискания паричен еквивалент над заплатения доброволно размер на обезщетението, като счита горницата за несъобразена с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.