Решение № 4750 от 11.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4750 гр. София, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100507030 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, срещу постановление от 19.04.2023 г., постановено по изп. дело № 587/2023 г., по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 от КЧСИ, с което отказва да намали сторените разноски за адвокатско възнаграждение по същото изпълнително дело от 400 лв., на 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на предприетите действия по събиране на вземането. В тази връзка навежда доводи, че дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв. – единствено за образуване на изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното постановление като неправилно, като намали разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

Ответникът по жалбата и взискател по посоченото изпълнително дело – С. П.Й. е подал възражение срещу жалбата, с което счита същата за неоснователна. Излага подробни мотиви, в това число, че жалбоподателят не е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение.

ЧСИ С.П., рег. № 921 от КЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и възраженията на взискателя и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол 1 изпълнително действие, на основание чл. 435, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Изпълнително дело №20239210400587 е образувано по молба, вх.

№10032/09.03.2023 г. от С. П.Й., ЕГН**********, чрез адв. Н.Й.Х.-Й. взискател въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.02.2023 г. от Районен съд - гр. Перник на основание влязло в законна сила определение, постановено по Г.Д. №235/2022 г., по силата на което Е.М. ЕООД, ЕИК ******* е осъдено за заплати посочените в изпълнителния лист суми на С.

П.Й..

На 28.03.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

С молба с вх. №13863/30.03.2023 Е.М. ЕООД, ЕИК ******* възразяват срещу приетия адвокатски хонорар от 400.00 лева, като молят същия да бъде редуциран до размер на 200.00 лв.

С Постановление от 19.04.2023 г. ЧСИ отказва да редуцира адвокатското възнаграждение. Копие от същото е връчено на 21.04.2023 г. на Е.М. ЕООД, ЕИКЧ*******.

На 03.05.2023 г. от Е.М. ЕООД, ЕИК ******* е депозирана жалба с вх.

№ 19030/03.05.2023 г. срещу Постановление от 19.04.2023 г. Същата е изпратена за възражение, съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК на процесуалния представител на С. П.Й.. Адв. Н. Х.-Й. депозира възражение с вх. № 23220/31.05.2023 г.

На 02.06.2023 г. е извършено плащане на задължението от длъжника / молба-л. 37/.

Безспорно е, че изпълнителният процес представлява позволена и уредена от закона принуда, която обаче е допустима, само когато се упражнява законосъобразно, затова и принципът за законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти основният закон установява определени граници.

На основание чл. 10, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължат 200 лв. адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство. В настоящата хипотеза длъжникът не е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 28.03.2023 г., а жалбоподателят е представил молба пред ЧСИ за извършено плащане едва на 02.06.2023 г./датата е последваща тази на образуване на настоящото производство/. Вземането е съобрано в изпълнение на наложен запор в „Обединена българска банка“ АД и то с изричното искане на адв. Х.Й.. Следователно в настоящата хипотеза се дължи адвокатско възнаграждение и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. Вземането, обективирано в изпълнителния лист възлиза на сумата от 900 лв. Съгласно чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ, минималното дължимо 2 адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв. – дължими за процесуална защита и съдействие по изпълнителното дело.

Поради изложеното, дължимото адвокатско възнаграждение отговаря на законоустановения минимум, визиран в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на общо 400 лева, дължими за образуване на изпълнителното производство, както и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Поради тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ, с което е отказал да намали разноските, дължими за адвокатско възнаграждение е правилно, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу постановление от 19.04.2023 г., постановено по изп.дело № 587/2023 г., по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 от КЧСИ, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3