Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 09.05.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1024/2019
Вид
Решение № 68
Подписан
09.05.2019
В сила
09.05.2019
Състав
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА, СОНЯ ХРИСТОВА КАМЕНОВА, ИВА НИКОЛАЕВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 68 09.05.2019 г. град Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 17 април Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

СЕКРЕТАР Р.Р.

ПРОКУРОР ВАНЯ МЕРАНЗОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1024 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 32 от 01.11.2018 г., постановена по НОХД №

25/2018 г. по описа на Районен съд – Раднево подсъдимата С.В.Ц., ЕГН ********** e призната за невиновна в това, че за времето от 10.06.2013 г. до 04.12.2014 г. в с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. д. № 364/2013 г. на РС - Раднево, да издържа с месечна издръжка в размер на 200 лв. свой низходящ - М.З.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 18 месечни вноски - на стойност 3600 лв. и е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата Ц. е призната за виновна в това, че за времето от 16.02.2016 г. до 10.07.2016 г. в с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. д. № 364/2013 г. на РС - Раднево, да издържа с месечна издръжка в размер на 150 лв. свой низходящ - А.З.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 4 месечни вноски и 24 дни на стойност 720 лв. и на основание чл. 183, ал.

1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на ПРОБАЦИЯ – мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода на основание чл.42а, ал.2, във вр. ал.1 от НК: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично, като е призната за невиновна по обвинението за това, че за времето от 10.06.2013 г. до 15.02.2016 г. в с.

Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. дело № 364/2013 г. на РС - Раднево да издържа с месечна издръжка в размер на 150 лв. своя низходящ А.З.К., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 32 месечни вноски в размер на 4 830 лв. и я оправдава по обвинението в тази част.

С присъдата подсъдимата Ц. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените от досъдебното производство разноски в размер на 144,75 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Раднево сума в размер на 30 лв., представляващи направените по делото разноски.

В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимата С.В.Ц.. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъда. Прави се искане присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от защитника на подсъдимата К.Д.Ц.. Подсъдимата е редовно призована, но не се явява пред въззивния съд.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура –

Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.

314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

Подсъдимата С. К. и свидетеля З.К. били съпрузи, сключили граждански брак на 06.09.1995 г. От брака си имали родени две деца - М.З.К., родена на *** г. и А.З.К., роден на *** г.. Поради влошени отношения между съпрузите към края на 2012 г. е настъпила фактическата им раздяла, а впоследствие с Решение № 34 от 27.03.2014 г. по ГД № 364/2013 г. на РС - Раднево брака между двамата бил прекратен по вина на съпругата - подсъдимата С.В. К., като съдът предоставил упражняването на родителските права над родените от брака деца на бащата З. К.. Със същото решение подсъдимата е осъдена да заплаща на детето си М.З.К. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., а за детето си А.З.К., чрез неговия баща и законен представител З.К., ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 10.06.2013 г. до настъпване на обстоятелства или законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Видно от въззивно Решение № 168 от 17.04.2015 г. постановено по ВГД № 1136/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора е, че производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимата С.В.

К.. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното съдебно решение в частта за присъдените издръжки на двете деца. С определение № 173 от 16.02.2016 г. на ВКС по ГД № 5856/2015 г. на ГО, ІV г.о., в производство по чл.

288 от ГПК не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение № 168 от 17.04.2015 г. на ОС - Стара Загора по ВГД № 1136/2015 г., т.е. на дата 16.02.2016 г. е влязло в сила съдебното решение по отношение на присъдените издръжки за двете деца.

Въз основа на издаден изпълнителен лист по ГД №

364/2013 г. на РС - Раднево е било образувано изпълнително дело № 737/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева и по което изпълнително дело е издадено запорно съобщение изх. № 18087/03.05.2016 г. до „ЦКБ“ АД за запор на всички вземания на подсъдимата в банката, като принудително е събрана единствено сумата в размер на 150 лева на 30.05.2016 г., която е приведена по банковата сметка на взискателя – З.К..

Безспорно установено по делото е, че подсъдимата не е заплащала на двете си деца присъдената с посочените по-горе решения издръжка.

Единствената принудително събрана сума е тази в размер на 150 лева.

В хода на настоящото наказателно производство, на

25.06.2017 г., подсъдимата С.В. К. е сключила граждански брак с лицето К.Д.Ц., като е приела фамилията на съпруга си и занапред се именува като С.В.Ц..

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е възприел изложената фактическа обстановка по делото, като при събирането и проверката на доказателствата не е допуснал процесуални нарушения, а още по-малко съществени такива. Подложил е на внимателен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства - писмени и гласни, като по отношение на гласните доказателства е изложил съображения въз основа на кои свидетелски показания приема за установени фактите, като по отношение на част от разпитаните по делото свидетели – а именно Е.Б. и Л.Б., правилно е приел, че не установяват съставомерни факти и обстоятелства и показанията им не допринасят за изясняване на обстоятелствата по случая.

Възражението на защитника на подсъдимата – К.Ц., че деянието е несъставомерно, тъй като в края на 2012 г. между подсъдимата С.В. К. и съпруга й З.М.К. във връзка с продажба на техен съсобствен недвижим имот /СИО/ – апартамент, находящ се в гр. С., е била постигната уговорка нейната финансова част да бъде оставена в полза на бъдещата издръжка, правилно е било възприето от първоинстанционния съд за несъстоятелно. От една страна към онзи момент между подсъдимата и бащата на децата не е било образувано съдебно производство за развод, за упражняване на родителските права и за издръжката на родените от брака деца – производството е било образувано през 2013 г. пред Районен съд – Раднево. От друга страна – установено по делото е, че подсъдимата е обжалвала първоинстанционното и въззивното съдебно решение в частта на възложената й издръжка, което несъмнено сочи, че между страните по гражданското дело не е имало съгласие относно задължението за издръжка и нейния размер.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата възрази срещу съставомерността на извършеното от нея деяние по неплащане на задължението за издръжка на двете й деца, като заяви, че по изпълнителното дело, образувано срещу С. К. /сега Ц./ същата е посочила недвижим имот, от който да се удовлетвори взискателя по изпълнителното дело. В тази връзка в хода на въззивното съдебно следствие представи и се прие като писмено доказателство по делото Решение № 34/30.01.2019 г., постановено по ВГД № 23/2019 г. на Окръжен съд – Смолян. Видно от това решение, Окръжен съд – Смолян е отменил като незаконосъобразен Протокол за разпределение на суми от 03.12.2018 г. по и.д. № 364/2014 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски с район на действие ОС – Смолян и му е указал да вземе предвид второто удостоверение, издадено от ЧСИ Гергана Илчева с район на действие ОС – Стара Загора, в което е посочен актуалния размер на задълженията по и.д. № 737/2016 г.. От това решение не се установява да е извършено разпределение на сума, чрез която да са удовлетворени вземанията за издръжка на децата М. и А.К., но дори това да беше така, то това не се отразява върху съставомерността на деянието, извършено от подсъдимата Ц..

Деянието се състои в това, че след като е осъдена с решение да заплаща издръжка за детето си А. в размер на 150 лева, влязло в сила на 16.02.2016 г., след тази дата доброволно и съзнателно не е изпълнила това свое задължение повече от два месеца, а именно – четири месеца и двадесет и четири дни в размер на сумата от 720 лева, което осъществява състава на престъпление чл.183, ал.1 от НК.

Събирането по принудителен ред на сумите дължими за издръжката на дете не прави неплащането й в продължение на повече от два месеца несъставомерно. За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от задълженото лице.

С оглед на гореизложеното, постановената от първоинстанционния съд присъда, с която подсъдимата С.Ц. е призната за виновна в това, че за времето от 16.02.2016 г. до

10.07.2016 г. в с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. д.

№ 364/2013 г. на РС - Раднево, да издържа с месечна издръжка в размер на 150 лв. свой низходящ - А.З.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 4 месечни вноски и 24 дни на стойност 720 лв. и на основание чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на „Пробация“ с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично е правилна и законосъобразна.

Срещу оправдателната част на присъдата не е подаден протест и същата не е предмет на въззивния контрол.

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 32 от 01.11.2018 г., постановена по НОХД № 25/2018 г. по описа на Районен съд – Раднево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.