Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 30.06.2023, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 203/2022
Вид
Решение № 135
Подписан
30.06.2023
В сила
29.11.2024
Състав
Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 222 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал.12 · Кодекс за застраховането
  • чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. ЛЕВСКИ, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20224410100203 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45, вр. чл.86 от ЗЗД.

В РС – Левски е постъпила искова молба от А. И. А., с ЕГН:********** , с адрес: с. ***, чрез адв.Нивелин М. от Плевенска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр.Плевен, ул.Ресен №2, против Застрахователно дружество „***", АД, ЕИК:*** гр. ***, представлявано от изпълнителните директори Ж.К. и Б. И. - заедно.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил участник в ПТП и е претърпял както имуществени, така и неимуществени вреди.

На 12.11.2021г. на път ППI-3 км. 155+950м. в посока гр. Русе, водачът на л.а „***" с рег.№ *** при движение с несъобразена скорост с пътните условия и интензивността на движение, навлязъл в пътната лента за насрещно движение като се ударил с лявата част на т.а. „***" с рег.№ ***, след което водачът на л.а „***" с рег.№ *** губи контрол над управляваното МПС, след което последвал удар в дясната част на т.а. „***" с рег.№ *** и излязъл извън пътното плътно и в резултат реализирал ПТП. Вследствие на процесното ПТП ищецът А. И. А. получил остър психострес, както и значителни имуществени вреди.

Видно било от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 451р-15752/12.11.2021г., че Участник 1-водач на л.а „***" с рег.№ *** причинил ПТП, като същият автомобил бил застрахован в ЗК „***" АД.

Причина за настъпването на ПТП били допуснатите от водача на л.а „***" с рег.№ *** нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в 1 закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата, поради което ищецът прави извод за съществуваща пряко причинна връзка между деянието на виновния водач Я.Г.Я. и настъпилите обществено опасни последици - значителни имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца А. И. А..

Посочва се, че за увреждащия л.а „***" с рег.№ ***, управляван от Я.Г.Я., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност", З.П. № ВО/30/121001737336, валидна до 17.06.2022г. със Застрахователно дружество „***", гр. София. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаваното и използваното МПС, съгласно чл.432 КЗ.

Установявало се от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата на фонда, че към дата 12/11/2021 МПС с ДКН *** има активна застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество, които данни на основание чл. 574, ал.12 от КЗ, до доказване на противното, удостоверявали застрахователя, номера на договора за задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите", началната и крайната дата на покритие, регистрационния номер на МПС и номер на рама, а и също така, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите", учредено с полица № ВС/30/121001737336, валидна до 17.06.2022г. и представляващо покритието по чл. 493от КЗ.

Ищецът намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновност на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1 във вр. чл.477, ал.1 от КЗ.

Посочва, че ищецът, в качеството на пострадало лице по смисъла на 478, ал.1 от КЗ, имал право на основание по чл. 492 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряко причинноследствена връзка с процесното ПТП.

Позовава се на разпоредбата на чл.380 КЗ, според която пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред Застрахователно дружество „***", получена от застрахователя на 03.12.2021 г., видно от приложената о.р., и е представил заверени всички документи, с които разполагал. По случая била образувана щета с №0801-007026/2021-01, по която ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.

Твърди, че са получили отговор от ответното дружество, с посочен номер, чрез който ответникът уведомил, че е образувал щета и изисква допълнителни документи. Впоследствие бил получен отговор от ответника, 2 че изисква допълнителни документи, с които ищецът не разполагал, а с допълнително писмо с посочен изх. номер ответникът уведомявал, че няма основание да бъде ангажирана отговорността на дружеството и отказал плащане.

Мотивиран от това на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 496, ал.1 и чл. 498, ал.З от КЗ ищецът предявява настоящия иск.

Позовава се на Определение №224/15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение №352/26.06.2018г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение №332/19.07.2018г. по описа на ВКС, ТК, I отд. Посочва, че вследствие на пътния инцидент т.а. „***" с рег.№ *** бил сериозно увреден. В резултат на процесното ПТП била налице цялостна деформация на автомобила и най-вероятно - тотал щета. След реализираното ПТП т.а. не е можел да се предвижва на собствен ход и същият с помощта на платформа е бил оставен за отговорно пазене в гр. Луковит, за което обстоятелство бил уведомен ответникът. МПС-то било посетено от представител на ответника, който направил оглед на автомобила и снимки, но така и ищецът не получил документи и становище във връзка с проведения оглед.

На мястото на ПТП ищецът бил прегледан от ЦСМП и се установило, че има високо кръвно налягане и е бил в шоково състояние. На 15.11.2021г. бил прегледан от личния си лекар- д-р С.Д., който констатирал остър психострес и му била изписана медикаментозна терапия. На 18.11.2021г. ищецът е посетил психиатър д-р И. И., който установил, че А. е силно разстроен, разтревожен и му е поставена диагноза „Остра стресова реакция“, като причината за това била претърпяната катастрофа и вида на водача на другия автомобил, който е починал. На базата за заключението на д-р И., личният лекар на ищеца му издал болничен лист за домашен амбулатор с диагноза „Посттравматично стресово разстройство вследствие на ПТП“.

Няколко месеца по - късно ищецът все още изпитвал тревожност, безпокойство, страдал от безсъние, и посещавал отново психиатър д-р И. И..

От снетата анамнеза се установявало, че ищецът „участва в катастрофа, като пред него друг водач е загубил живота си и оттогава не можел да спи, да се храни, постоянно изпитвал страхове - да кара, да излиза от къщи и предъвквал умствено случилото се. След започване на лечение се почувствал облекчен, но 4 седмици по-късно симптомите се завърнали и обогатили с безсъние и тревожност". При прегледа се установило, че А. бил напрегнат, със зачервени очи, разтревожен лицеизраз и поза на тялото, която постоянно се мени, емоционално- неустойчив, мислене - депресивна окраска, с умствена предъвквания и флашбеци.

Твърди се, че както след процесното ПТП така и към момента ищецът е напрегнат, неспокоен, страдал от безсъние, не можел да се храни и изпитвал страх да остава сам и да шофира. Пред очите му била постоянно картината как автомобил навлиза в неговото пътно плътно и се удря в него. Още повече в процесното ПТП имало и загинал човек и А. станал свидетел за зловеща гледка, за която той нямал вина. Същият и до момента продължавал да 3 посещава специалисти в тази област и да приема медикаменти. Към момента на подаване на исковата молба ищецът не можел да извършва трудова дейност и не можел да издържа семейството си, поради стреса и тревогата вследствие на процесното ПТП, като това засилвало симптоматиката му.

Ищецът посочва, че споменът за нещастния инцидент го карал да получава сърцебиене, да става нервен и тревожен. Инцидентът бил изключително интензивен и му пречел да води нормален и пълноценен живот.

Преди процесното ПТП той бил в добро здравословно състояние, енергичен мъж с активен социален живот, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайното си ежедневие.

Счита, че с оглед изложеното причинените неудобства и страдания следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални и физически болки, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от въпросното ПТП.

Твърди се, че вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Я.Я., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото Застрахователно дружество „***".

Позовава се на разпоредбата на чл.432 КЗ, че увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

Сочи, че предявените искове били съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства от причинените травми, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2021г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Отправя искане съдът да постановите решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника да заплати на ищеца А. И. А. обезщетение в размер на 1000лв./хиляда лева/ частичен иск от 20 000 /двадесет хиляди лева/, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените в тази връзка имуществени вреди в размер на 1000лв./хиляда лева/ частичен иск от 15 600лв. /петнадесет хиляди и шестотин лева/, от които /15 000лв. са за стойност на т.а. „***" и 600лв. за превоза на т.а. „***". Претендира законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-12.11.2021г., до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, като моли съдът да счита настоящата молба за списък на разноски.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от 4 страна на ответника.

Ответникът счита предявения иск за процесуално допустим, но за неоснователен и недоказан, като изразява становище, че не съществуват процесуални пречки същият да бъде допуснат до разглеждане от страна на съда.

По отношение на основателността на иска счита, че ищцовите претенции са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, поради което моли съдът да ги отхвърли изцяло и да присъди на ответното дружество на основание чл. 78 от ГПК направените в настоящото производство разноски.

В условията на евентуалност и в случай, че бъдат уважени исковите претенции, моли съдът да не присъжда обезщетение за неимуществени вреди, в пълния претендиран размер, доколкото е прекомерен и не кореспондира със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи за процесния период, характера и вида на телесните увреждания, респ. интензивността и продължителността на болките и страданията, както и значителното съпричиняване за настъпилите усложнения, наред с това моли съда да намали размера на претендираната сума за имуществени вреди, като прекомерно и необосновано завишена, а и с оглед на направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на причинителя на вредата.

Изразява становище по фактите. Искането е съдът да приеме да безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на пътния инцидент е било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „***" АД и Д.И.Д., в качеството си на собственик на л. а. „***", модел „***", рег. № ***, по силата на застрахователна полица № ВО/30/121001737336, със срок на действие от 18.06.2021 г. до 17.06.2022г.