Решение № 38 от 06.07.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 43/2026
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Гълъбово, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Т. АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Т. АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200043 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Ж. Ч., ЕГН **********, от гр. Гълъбово, против Наказателно постановление № ********* г., издадено от Началника на РУ – Гълъбово към ОДМВР – Стара Загора, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Навеждат се възражения, че жалбоподателят не е получил АУАН; че не е извършил вмененото му нарушение; че на процесното кръстовище не била обозначена пешеходна пътека; че пешеходецът не пресичал правилно; че не бил стъпил на пътното платно или поне не се установявало това по категоричен начин; че описанието на нарушението било неясно, включително относно мястото на движение на автомобила и мястото, на което се намирал пешеходецът.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление. В съдебните прения заявява, че иска глобата да бъде отменена, като сочи, че е преценил, че не застрашава пешеходеца.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С писмено становище по административнонаказателната преписка е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление и е претендирано юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е 1 процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства съдът установява следната фактическа обстановка:
На 12.06.2025 г., около 16:30 часа, в гр. Гълъбово, на кръстовището на ул.
„Ропотамо“ и бул. „Република“, жалбоподателят Н. Ж. Ч. управлявал моторно превозно средство, посочено в АУАН и наказателното постановление. По същото време служителите на РУ – Гълъбово Т. Д. С. и М. Д. Т. изпълнявали служебните си задължения и се намирали в служебен автомобил в района на същото кръстовище.
При преминаване през кръстовището жалбоподателят приближил място, предназначено за пресичане от пешеходци. В този момент пешеходец вече бил навлязъл на платното за движение и се намирал приблизително в средата му.
Вместо да намали скоростта или да спре, за да го пропусне, водачът продължил движението си, заобиколил пешеходеца и преминал през кръстовището.
Това поведение било възприето непосредствено от полицейските служители. Свидетелят Т. С. заявява, че с колежката си са били на същото кръстовище, срещу автомобила на жалбоподателя, и са били свидетели на цялата ситуация. Той посочва, че пешеходецът бил навлязъл и стигнал до средата на пътното платно, а водачът вместо да намали и да го пропусне, увеличил скоростта и го заобиколил. Свидетелят уточнява също, че на мястото има пешеходна пътека, която била избеляла, но видима, като дори и при липса на отчетлива маркировка продължението на тротоара на кръстовище представлява място за пресичане по смисъла на закона.
След възприемане на нарушението полицейските служители последвали автомобила, спрели водача и му бил съставен АУАН серия GA № ********* г.
Впоследствие, въз основа на този акт, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Свидетелката М. Т. също потвърждава съществените факти. Тя заявява, че на 12.06.2025 г., около 16:30 часа, на кръстовището на ул. „Ропотамо“ и бул.
„Република“, водачът, управлявайки посочения в акта автомобил, преминал през кръстовището, без да спре и без да пропусне преминаващите пешеходци, поради което му бил съставен АУАН. Тя потвърждава, че е била с колегата си Т. С. и че последният е съставил акта, а тя е била свидетел при съставянето му.
С Определение в открито съдебно заседание, съ д ъ т е изискал от Началника на РУ – Гълъбово запис от видеорегистратора на служебния автомобил, с който на 12.06.2025 г. свидетелите С. и Т. са били дежурни. С писмо вх. № СД-01-04-2648/10.06.2026 г., Началникът на РУ – Гълъбово уведомява съда, че за процесната дата няма запис от видеорегистратора на служебния автомобил.
Така установената фактическа обстановка се доказва от писмените 2 доказателства по административнонаказателната преписка, както и от показанията на свидетелите Т. С. и М. Т., които съдът кредитира като последователни, логични и взаимно допълващи се относно съществените обстоятелства по делото.
Съдът намира, че показанията на свидетеля С. са особено подробни и непосредствени. Той не само възпроизвежда факта на непредоставяне на предимство, но и описва конкретната пътна ситуация: мястото, посоката, поведението на пешеходеца, поведението на водача и последващите действия по спиране на автомобила и съставяне на акта. От показанията му се установява, че пешеходецът не е бил лице, което се е намирало извън платното и само евентуално е възнамерявало да пресича, а вече е бил навлязъл на платното за движение и е достигнал приблизително до средата му. Това обстоятелство е съществено, защото именно при такава фактическа ситуация задължението на водача по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е възникнало в пълен обем.
Показанията на свидетелката Т. са по-кратки, но не противоречат на показанията на свидетеля С.. Тя също потвърждава мястото, времето, служебното си присъствие с актосъставителя и основния факт – че водачът не е спрял и не е пропуснал преминаващите пешеходци. Обстоятелството, че самоличността на пешеходеца или пешеходците не е била установена, не води до недоказаност на нарушението.
Законът не изисква административнонаказателната отговорност на водача по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП да бъде ангажирана единствено при установена самоличност на пешеходеца. Достатъчно е по несъмнен начин да се установи, че на пешеходната пътека или на мястото за пресичане е имало пешеходец, който е бил с предимство и не е бил пропуснат от водача. В случая това обстоятелство се установява от непосредствените възприятия на двама полицейски служители.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсата на видеозапис от видеорегистратора разколебава доказаността на нарушението.
Видеозаписът би могъл да бъде допълнително доказателствено средство, но неговата липса не означава, че нарушението не може да бъде установено с други допустими доказателствени средства. В административнонаказателното производство по ЗАНН няма правило, според което нарушение по чл. 119, ал.
1 от ЗДвП следва задължително да бъде доказано с видеозапис. В конкретния случай съдът разполага с гласни доказателства от двама очевидци – полицейски служители, които са възприели нарушението непосредствено при изпълнение на служебните си задължения. Липсата на видеозапис не създава съмнение в тези показания, още повече че между тях няма съществени противоречия относно факта на непредоставяне на предимство.
Неоснователно е и възражението, че на мястото не е имало пешеходна пътека или че тя не е била обозначена по начин, който да създава задължение за водача. От показанията на свидетеля С. се установява, че на кръстовището е имало пешеходна пътека, макар и избеляла, но видима. Освен това следва да 3 се отчете, че нарушението е извършено на кръстовище, където пресичането на пешеходци се осъществява в продължението на тротоара. Видимостта или степента на износване на маркировката не освобождава водача от задължението му да се съобрази с пешеходец, който вече е навлязъл на платното за движение. Още по-малко такова освобождаване е допустимо, когато водачът фактически е възприел пешеходеца и сам твърди, че е направил преценка дали го застрашава.
Последното изявление на жалбоподателя в съдебните прения има особено значение. Той не твърди, че не е имало пешеходец, нито че изобщо не го е възприел. Напротив, заявява, че е преценил, че не го застрашава. Това изявление фактически потвърждава, че жалбоподателят е възприел присъствието на пешеходеца, но е решил самостоятелно да прецени дали да му предостави предимство. Такава преценка обаче не е предоставена на водача от закона. При наличие на пешеходец, стъпил на пешеходната пътека или преминаващ по нея, водачът е длъжен да намали скоростта или да спре, за да го пропусне. Задължението е императивно, а не факултативно. Водачът не може да замести законовото правило със собствена оценка, че преминаването му „няма да застраши“ пешеходеца.
Неоснователно е и възражението, че пешеходецът пресичал неправилно или диагонално. Дори да се приеме, че движението на пешеходеца не е било напълно правилно, това не освобождава водача от задължението да го пропусне, след като същият вече се е намирал на платното за движение.
Правилата за движение не допускат водачът да санкционира евентуално неправилно поведение на пешеходец чрез продължаване на движението си покрай него. Напротив, именно защото пешеходецът е уязвим участник в движението, законът възлага на водача повишено задължение за внимание и предпазливост.
Неоснователно е възражението за неяснота на описанието на нарушението. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление, разглеждани в тяхната цялост, се установяват датата, мястото, нарушителят, управляваното МПС, поведението, в което се състои нарушението, нарушената правна норма и санкционната разпоредба. Посочено е, че нарушението е извършено на 12.06.2025 г., около 16:30 часа, в гр. Гълъбово, на кръстовището на ул. „Ропотамо“ и бул. „Република“, като водачът не намалява и не спира, за да пропусне преминаващ през кръстовището пешеходец. Това описание е достатъчно, за да разбере жалбоподателят в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си. Самата жалба показва, че той е разбрал фактическото и правно съдържание на обвинението, тъй като подробно оспорва именно наличието на пешеходна пътека, поведението на пешеходеца и задължението си да го пропусне.
Неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не е получил АУАН.
От показанията на актосъставителя се установява, че след възприемане на нарушението полицейските служители са последвали автомобила, спрели са 4 водача и му е бил съставен АУАН. Дори да се приеме, че жалбоподателят оспорва начина на връчване или получаването на екземпляр, това само по себе си не води до отмяна на наказателното постановление, доколкото не се установява ограничаване на правото му на защита. Наказателното постановление му е било връчено, той е подал жалба в срок, изложил е подробни възражения, участвал е лично в съдебното производство, присъствал е при разпита на свидетелката Т., имал е възможност да задава въпроси и да прави доказателствени искания, включително не е поискал събиране на други доказателства. Следователно не е налице съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото му на защита.
От правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От установената по делото фактическа обстановка се доказва, че жалбоподателят е приближил кръстовище и място за пресичане, на което е имало пешеходец, вече навлязъл на платното за движение. Въпреки това водачът не е намалил и не е спрял, а е продължил движението си и е заобиколил пешеходеца. С това поведение той е нарушил задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина най-малко непредпазливост, а с оглед изявлението на жалбоподателя, че е преценил, че не застрашава пешеходеца, може да се приеме, че същият е възприел пешеходеца и съзнателно е продължил движението си, като е заменил дължимото по закон поведение със собствена субективна преценка. Това не изключва, а напротив – потвърждава укоримостта на поведението.