Решение № 1618 от 13.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. Варна, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100502254 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. А. М. срещу Решение № 2277/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 15085/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVІІ състав, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката против община Варна с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че М. е собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, на основание изтекла придобивна давност.

Във въззивната жалба на А. А. М. се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че са неправилни изводите на ВРС досежно необходимостта да се приемат за установени посочените в АОС факти, както и за записванията в разписните листи към съответните планове. Оспорва се и позоваването на действащия мораториум за придобиване собственост върху държавни и общински имоти, както и на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва се процесният имот да съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.

1

Въззиваемата страна община Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор на подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск н а А. А. М. с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК против община Варна за приемане за установено, че ищцата е собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 510 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1980 г. до 19.10.2021 г. – датата на предявяване на иска в съда /периода на давностното владение е уточнен с молба с вх. № 42827/08.11.2021 г./.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с който оспорва иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск ът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като ищцата се позовава на самостоятелни собственически права върху имота, наличие на титул за собственост у ответника община Варна /АОС № 6158/02.07.2010 г./ и упражнявана фактическа власт върху недвижимостта към момента на предявяване на иска, а и към настоящия.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

От съобщение на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ до А. М. от 28.06.2021 г. се установява, че съгласно подадена декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ от 19.03.2007 г. по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ земя с площ 480 кв. м. е открита партида за заплащане на данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци с 2 облог от 01.01.2002 г. като към 25.06.2021 г. няма неплатени изискуеми задължения.

Представени са съобщения, изпратени от Община Варна с получател А. А. М., относно дължимия данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за имот, находящ се в *** за периода от 2008 г. до 2020 г. , както и доказателства за заплащане на дължимите данъци.

От АЧОС № 6158/02.07.2010 г. е видно, че поземлен имот № ***, находящ се в *** със стар кадастрален № 2142 е актуван като частна общинска собственост на основание чл.

2, ал.1, т.7 ЗОС.

От писмо от 23.12.2021 г., изходящо от Община Варна, район A. се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна попада извън регулационните граници на район A. и се намира в границата на ЗРП на 28-ми м.р. на град Варна, одобрен със заповед № 115/07.08.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС – Варна, действащ и към настоящия момент, която граница се явява *** Съгласно кадастралната основа, приета към 1968 г., послужила за изработването на действащия ЗРП о т 1978 г., процесния имот представлява част от бивш ПИ с пл. № 2142 с предназначение - нива като същият не е заснет от действащата уличната. Със заповед от 16.02.2000 г. на МРРБ е одобрен кадастрален план за 28-ми м. район, в който поземлен имот с идентификатор *** е заснет като същият е с пл.

№ 1240. Със заповеди от 03.09.2012 г. на МРРБ е одобрен Общ устройствен план и съгласно неговите предвиждания процесният имот попада в устройствена зона Смф2 – смесена многофункционална зона, предимно за новоурбанизираните територии като за имота няма влязъл в сила ПУП – ПРЗ/ПЗ, както и данни за промяна предназначението на земята и заповед за попълване на възстановени имоти.

Към горното писмо е представен разписен лист към ЗРП на 28-ми м.р. на гр. Варна, одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС имот с пл. № 2142, представляващ нива е записан като собственост на ГНС – Варна, а от регистъра на имотите към КП от 2000 г. се установява, че имот № 1240 с административен адрес: град Варна, ***№ 36 с начин на трайно ползване – двор е собственост на Община Варна.

Представена е преписка на община Варна във връзка с извършен публичен търг относно имот частна общинска собственост, за който има съставен АОС № 6158/02.07.2010 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, от която е видно, че същият е приключил с прекратяване на процедурата поради неподаване на предложения за участие в публичен търг с явно наддаване.

По делото е прието заключение по назначената СТЕ, от което се установява, че действащите за процесния имот планове са КК, одобрена със заповед № РД -18 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК и РП на 28-ми м. р. на град Варна, одобрен със заповед № РД – 115/07.08.1978 г. на председателя на ИК на ГНС – Варна. Съобразно действащ ата КК процесният имот е с идентификатор ***, с площ 510 кв.м. в урбанизираната територия с начин на ползване – средно застрояване при граници ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** /второстепенна улица/, ПИ с идентификатор *** /горска територия, гора/, ПИ с идентификатор *** – земеделска територия, нива. В действащия регулационен 3 план не е отразен процесния поземлен имот. Същият попада под трасето на проектна улица и в земеделска територия. От комбинирания цифров модел между Кадастралния план от 1968 г. на 28-ми м. р. с нанесена улична регулация с процесния имот се установява, че процесния поземлен имот не е нанесен в плана и е извън строителните граници на населеното място като попада в ПИ 2142 с начин на трайно ползване нива и е записан на ГНС – Варна и граничи с улица, която се явява и граница на населеното място. Кадастралния план от 1968 г. с нанесена улична регулация и регулационния план от 1978 г. не съвпадат в частта на процесния имот с нанесената улична регулация по РП от 1978 г., а уличната регулация, нанесена на КП от 1968 г. в частта на процесния имот, съответства на улиците отразени в кадастралната карта на район A.. Регулационният план на 28-ми м. р. от 1974 г. е изработен върху кадастралната основа на кадастралния план 1968 г. и не е отразен върху регулационния план. От комбинираните скици на КП от 1968 г. и на РП от 1974 г. е видно, че проектната улица, явяваща се граница на населеното място е с различно местоположение затова и процесният поземлен имот се явява граничещ с населеното място по КП от 1968 г. и част от него попада в населеното място по регулационния план от 1974 г. Съгласно КП, одобрен със заповед от 10.02.2000 г. на МРРБ процесния имот не е отразен в плана, а от кадастралната карта е видно, че е извън територията на кадастралния план и попада в земеделска територия и граничи с ПИ 1240 по плана. От карта на възстановената собственост на землището на к***, предоставена от Общинска служба земеделие – град Варна е видно, че процесният имот попада в територията на ПИ № 53 с площ 62,302 дка, който съгласно заповед от 23.06.2008 г. е бил земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, общинска частна собственост, без документ за собственост за нуждите на селското стопанство с начин на трайно ползване нива като няма данни за реализирани реституционни претенции по отношение на ПИ 53. Съобразно ОГП на град Варна, одобрен с решение от 21.12.1982 г., процесният поземлен имот е извън строителните граници на населеното място, а съгласно общ устройствен план, одобрен със заповед от 03.09.2012 г. е в жилищна зона с преобладаващо средно застрояване. Територията на процесния поземлен имот е включена в строителните граници на град Варна с одобряването на КК на град Варна от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК. Във всички предходни кадастрални и регулационни планове процесният поземлен имот е извън строителните граници на населеното място. В КП от 1968 г. процесният поземлен имот е част от ПИ 2142, който в разписния лист е записан като земеделска земя с начин на ползване – нива. За собственик на земята е записан ГНС – Варна.

Процесният поземлен имот е бил земеделска земя до одобряването на КК на град Варна през 2008 г. С одобряването на ОУП на град Варна през 2012 г. територията на процесния поземлен имот е включена в строителните граници на населеното място и се отрежда за зона за жилищно застрояване с преобладаващо средно застрояване. Няма данни имотът да е включван в ТКЗС или ДЗС и няма данни да е бил одържавяван и да е издаван АДС. Има издаден АОС от 02.07.2010 г. на основани чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС. Процесният поземлен имот не попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е предоставян за ползване и съответно не провеждана процедура по ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ. На място процесният поземлен имот е ограден с паянтова ограда, изградена от бетонни колове и оградна мрежа, ползва се за 4 овощна и зеленчукова градина като в него има преместваем обект – фургон и изграден навес, който се ползва за лятна кухня.

Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите T. И. С. /без родство и дела със страните/ и Н.М.Н. /без родство и дела със страните/, които съдът възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи: