Решение № 404 от 06.08.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20261001000120 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1822/22.12.2025 г., постановено по т.д. № 1802/2023 г., СГС, ТО, VІ- 10 състав е отхвърлил предявения от „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД ЕИК: 205169764, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 7, ап. 55, срещу „Инвест Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 200078346, седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 3, офис 5-6, иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения предварителен договор за даване вместо изпълнение от 28.08.2023 г. между „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД и „Инвест Мениджмънт“ ООД.

В законоустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Фиделис Корпорейшън“ ЕА, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да задължи нотариус Н. да представи нот. дело /служебния архив и приложенията по реда на чл.192 ГПК; не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 ГПК като не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за заявените от него твърдения за наличието и придобиване на вземане по договор за цесия от 09.11.21 г. и е формирал изводи относно автентичността на част от документите въз основа на графическа експертиза, изготвена върху копия. Смята и че съдът неправилно е приложил и материалния закон като е достигнал до извода за нищожност на предварителния договор поради началната липса на предмет, тъй като договорът за цесия от 09.11.21 г. е намерен, поради което го представя с въззивната жалба.

1

Излага кратка хронология на прехвърлянията, установявайки приемствеността по вземанията, стоящи в основана на процесния предварителен договор, която налагала извода, че предметът на процесния предварителен договор е обусловен от конкретно индивидуализирано парично задължение, а спорът за „бъдещност“ в мотивите се свеждала до липсата на идентификация на звено от веригата, която вече била преодоляна с договора за цесия от 09.11.21 г. Неправилно съдът бил приел, че не е доказано съществуването и/или надлежното представителство на Силвандил Лтд към релевантните дати, тъй като липсата на „по-ново“ удостоверение не доказва несъществуването на дружеството, каквито доказателства представя с въззивната жалба; съдът не е изпълнил задължението си по чл.43 КМЧП, като от мотивите било видно, че по делото такова доказателство и било представено.

Неправилно съдът е приел и че предварителния договор е подписан след освобождаването на управителя на ответното дружеството, което е вписано на 29.09.23г. Въпреки, че съдът е приел, че показанията на св. Г. са хаотични, непоследователни и заинтересовани, е достигнал до извода, че най- ранния момент за съществуване на договора е деня на депозиране наисковата молба в съда, който факт доказвал, че документът е съществувал не по- късно от този момент, но не и че не е съществувал преди това. По този начин съдът подменил доказването с предполагаеми и противоречащи на задължението да обсъди доказателства в тяхната съвкупност и изградил фактическите си изводи на база на установени обстоятелства, а не на вероятни конструкции. С отказа за изиска нот. дело, съдът лишил делото от „най- прекия доказателствен източник“ относно кои документи са приети за преглед, дали са приобщени копия, какви са били констатациите на нотариуса при проверката на представените книжа, как е протекла подготовката за изповядане на сделката.

Следвало да се има предвид, че моментът на пописване бил факт, които се установява с оригиналните екземпляри и техните реквизити, задължаване на ответника да представи своите екземпляри, кореспонденция, проекти, вътрешни регистри и книжа по реда на чл.190 ГПК и при неизпълнение да приложи последиците на чл.161 ГПК, обяснения на страните, свидетелските показания, които средства не били изчерпани. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което искът по чл.19, ал.3 ЗЗД бъде уважен, с присъждане на разноски, евентуално- да отмени решението и върне делото за ново разглеждане.

С писмения си отговор „Инвест Мениджмънт“ ООД оспорва въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

В исковата молба на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД се излага, че на 28.08.2023 г. е 2 сключило с ответното дружество предварителен договор за даване вместо изпълнение, с който „Инвест Мениджмънт“ ООД се е задължило в изпълнение на свое задължение по договор за прехвърляне на вземане от 07.04.2023 г., в размер на 3 050 000 лв., чрез даване вместо изпълнение да му прехвърли свои собствени недвижими имоти, описани в т. 1 до т.

11 от предварителния договор и в исковата молба. Твърди се, че с предварителния договор страните са се съгласили, че ще сключат окончателен договор в нотариална форма на 27.09.2023 г. в 11: 00 ч. в нотариалната кантора на нотариус Б.Н.- СРС, вписана в регистъра НК на РБ под № 142, намираща се в град София, *** А, ет.1, над партер. В чл. 2 от предварителния договор било изрично уговорено, че неявяването на някоя от страните в посочения ден и час за сключване на окончателния договор се счита за отказ от изпълнение на договора, като изправната страна има правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. На 27.09.2023г. в кантората на нотариус Н. не се явил представител на ответното дружество за сключване на окончателния договор, поради което и иска съдът да обяви за окончателен сключения предварителен договор.

С писмения си отговор „„Инвест Мениджмънт“ ООД оспорва иска. Твърди, че е бил налице опит имотите на дружеството да бъдат прехвърлени от лицето, което към 05.09.2023 г. е изпълнявало функциите на управител на ответното дружество – Л. Г., без да е налице решение на ОСС, което поради предприети от съдружниците действия по смяна на управителя, с вписване от 29.09.2023 г.е сменен. Поддържа се, че сключеният предварителен договор не е подписан на посочената в него дата – 28.08.2023г., а е подписан след като Л. Г. е бил освободен като управител, за които действия на бившия управител е била сезирана и прокуратурата. По същество оспорва наличието на предходно правоотношение, което да е породило валиден дълг за „Инвест Мениджмънт“ ООД, като сочи, че не е ясно откъде произтича задължението, предмет на уреждане с предварителния договор за даване вместо изпълнение. Оспорва автентичността и датата както на предварителния договор, така и на договора за прехвърляне на вземане от 07.04.2023 г., като сочи, че ако се установи, че са подписани от Л. Г., то са подписани след като са били прекратени управителните му правомощия. Излагат се твърдения за нищожност на предварителния договор за даване вместо изпълнение на основание нарушение на закона – липсва решение на ОСС за разпореждане с недвижими имоти; поради нарушаване на добрите нрави във връзка с твърдения за драстична нееквивалентност на престациите; поради невъзможен предмет, като се твърди, че спецификите на даването вместо изпълнение изключват възможността да бъде предмет на уговорка с условен или предварителен характер, както и поради несъществуване на задължение на ответника, което следва да бъде погасяванo чрез даване.

Оспорва и договора за прехвърляне на вземане от 07.04.2023 г., като твърди, че с този договор се прехвърля вземане, предмет на договор за прехвърляне на вземане от 09.11.2021 г., което вземане не е съществувало към 09.11.2021 г., поради което и ищецът не е придобил вземане, което да прехвърли на 07.04.2023 г. на ответника. Поради се сочи, че договорът за цесия от 07.04.2023 г. е нищожен поради невъзможен предмет, евентуално поради липса на основание и противоречие със закона. Евентуално се прави възражение за нищожност на 3 договора на основание чл. 40 от ЗЗД, като се твърди, че представляващият дружеството в този момент (по аргумент, ако се установи, че договорът за цесия е подписан от Г. в момента, в който е бил управител на дружеството) и ищцовото дружество са действали във вреда на представлявания – ответното дружество, с оглед уговорената цена и срок за плащане по договора за цесия и придобитото вземане. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен.

С допълнителна искова молба ищцовото дружество посочва, че е налице валиден предварителен договор, с който ответникът се е задължил да изпълни свои задължения чрез прехвърляне на собствеността на свои имоти на ищцовото дружество. Излага, че е извън предмета на производството откъде произтичат вземанията му, като оспорва изложените фактически твърдения от ответника. Поддържа, че предварителния договор е подписан от посочените лица, като излага твърдения за допуснати технически грешки в датата на договора, като се твърди, че е подписан не на 28.08.2023 г., а на 05.09.2023 г. Оспорва доводите за нищожност на предварителния договор, като посочва, че не е налице изискване за наличие на решения на ОСС за разпореждане с недвижими имоти; не е налице нееквивалентност на престациите, доколкото стойността на апортираните имоти е 2 млн. лева, а стойността се определя и от данъчните оценки. Поддържа се, че е налице валидно основание и предмет на договора. Оспорва доводите за недопустимос на погасяване на дълг чрез прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, както и твърденията, че не е кредитор на ответника. Оспорва относимостта на вземането на „Бромак“ ЕООД към „КТБ“ АД /н./ към спора, твърденията за нищожност на договора за цесия от 07.04.2023 г., с позоваване на чл. 25, ал. 2 ЗЗД, с оглед по-късно уговорения падеж на задължението, както и твърдението за нищожност на договора за цесия от 07.04.2023 г.на основание чл. 40 ЗЗД.

С допълнителни си отговор ответното дружество поддържа възраженията си по иска. Сочи се, че от твърденията на ищеца се установява, че е уведомил цесионера по договора от 07.04.2023 г. едва след предявяване на иска, т.е към датата на сключване на процесния договор за даване вместо изпълнение не е имало вземане, което да бъде погасено.

С доп. молба с вх. № 33348/22.03.2024 г. „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД е , съгл. уточнило исковата си молба, съгласно изрично дадените му указания с определение № 978/11.03.2024 г.

САС, ТО, 5 състав, намира от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 61, том II, рег. № 4315, дело № 221 от 2010 г. на нотариус Г. Й.- Д., вписан в НК под рег. № *** с район на действие СРС се установява, че на 10.06.2010г. въз основа на приложени писмени доказателства към молба на Г. З. Г., в качеството му на управител и представител на „НИКС ТРЕЙД 08“ ЕООД, на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, дружеството „НИКС ТРЕЙД 08“ ЕООД е признато за собственик по силата на покупко- продажба и завършено строителство, съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 1381 от 18.12.2009г. на СО Дирекция „Контрол по строителството“, на недвижим имот жилищна сграда, находяща 4 се в гр. София, р-н Витоша, в.з. ***, ***, , състояща се от сутерен и два жилищни етажа, със застроена площ от 691,20 кв.метра.

Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 86, том III, рег. № 7940, дело № 411 от 2010 г., на 20.10.2010 г. Б. М., в качеството му на пълномощник на Ц.В. и А. Г. са продали на Г. З. Г., в качеството му на управител и представител на „НИКС ТРЕЙД 08“ ЕООД, следните свои недвижими имоти: гараж с работилница със застроена площ от 53,68 кв.м. и градински павилион със застроена площ от 32,48 кв.м., находящи се в гр. София, р-н Витоша, в.з. ***, ул. „***“ № *.