Определение № 148 от 22.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Враца, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора В. Ив. Д. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20261400200202 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №3020/16.04.2026г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения И. Д. Ц. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

След като се запознах с наведените в молбата доводи и приложените към същата писмени доказателства – становище за УПО, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изтърпяване на наказанието и личното затворническо досие на л.св., намирам молбата за допустима.

В съдебно заседание, осъденият участва лично, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

С. М., представител на Затвора – Враца, изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Навежда съображения, че към датата на с.з. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, поради което отговаря на чл.70, ал.1, т.1 НК. Предвид обаче цялостното му поведение в затвора, той няма награди, тъй като не е дал повод и няма положителни прояви, няма участие в дейности. Счита, че л.св. не отговаря на изискванията на чл.439а НПК, поради което моли съда да не уважава молбата му за УПО, като към днешна дата остатъка е 2 месеца и 17 дни по така наложеното му наказание.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата на л.св. Ц.. Счита, че в случая е налице само едната 1 предвидена в закона предпоставка за УПО, а именно л.св. е изтърпял предвидения в закона минимум, но не е дал достатъчни доказателства за своето поправяне.

В правото си на лична защита и последна дума, л.св. Ц. желае да бъде условно – предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание.Посочва, че жена му очаква дете и в края на месеца трябва да го роди и иска да бъде затова събитие при нея.

По делото са приеха като относими и допустими следните писмени доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към днешна дата, затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца.

Врачанският окръжен съд след като се запозна с молбата на осъдения, с приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира същата за неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение от 13.10.2025г. по НОХД №694/2025г. по описа на Районен съд – Ботевград е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като осъдения се е признал за виновен за престъпление по чл. 170, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК и на осъдения И. Ц. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година, при първоначален "строг" режим. Изпълнението на наказанието е започнало на 20.10.2025г.

Осъденият към датата на с.з. фактически е изтърпял 6 месеца и 2 дни, от предварителен арест е зачетен периода от 2 месеца и 5 дни, от работа са зачетени 1 месец и 6 дни. Всичко изтърпяно до момента е 9 месеца и 13 дни.

Остатъкът към настоящия момент е 2 месеца и 17 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 84 точки.

В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени – „Криминално минало“- ранна криминализация; - "Отношение към правонарушението" – формално поема отговорност, но е с трайно установени криминални нагласи;

„Образование и обучение“ – слабо грамотен и изпитва затруднения в този процес;

„Управление на финансите и доходи“ – липсват добри умения за разпределение на средствата, няма регулярни доходи от трудова дейност; „Начин на живот и обкръжение“ – интегриран в криминално обкръжение, податлив на негативно влияние;

"Междуличностни проблеми" – става агресивен при провокация, не умее да 2 контролира гнева си; "Умения за мислене" – с дефицити при разпознаване на наличните проблеми и слаби умения за разрешаването им.

Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е със средни стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой.

Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение в затвора.

Рискът от бягство към момента на постъпването в МЛС е с ниски стойности.

Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е със средни стойности.

В плана на присъдата са заложени следните цели:насочване към формиране на нагласи в подкрепа на законосъобразно поведение в МЛС и след освобождаване;да повиши нивото си на образованост; приучване към спазване на установените правила.

Осмисляне на отношението си към приятелския кръг и начина на живот; подобряване на уменията за разпознаване и оптимално разрешаване на възникнали проблеми.

Насочване към формиране на реално изпълними цели.

За постигането на заложените цели са предвидени следните основни задачи: включване в образователни програми, клубове по интереси, културно-масови мероприятия; включване в образователния процес; недопускане на дисциплинарни нарушения; оползотворяване на времето с дейности оказващи позитивно въздействие върху л.св.; избягване на негативно влияние; участие в програма „Умения за мислене“ или „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“.

Последната оценка от риска от рецидив е показала понижение с 3 пункта до актуалните 81т.

От приетия по делото като доказателство, доклад по реда на чл.155 от ЗИНЗС се установява, че л.св. Ц. се е адаптирал бързо към условията, които са му добре познати в пенитенциарното заведение, тъй като престоя му не е първи поред. Отчетено е, че заема нисък статус в затворническата общност, контактува почти с всички лишените от свобода и се стреми да избягва конфликти. Няма проблеми с останалите лишени от свобода. Към служителите на затвора се отнася с дължимото уважение.

Констатирано е, че л.св. Ц. няма допуснати дисциплинарни нарушения, но няма и награди, поради липса на системни положителни прояви от негова страна.

В изпълнение на задача от плана на присъдата е подал заявление за включване в образователен процес като ученик в X клас през учебната 2025/2026г. Поради различия в учебния план е необходимо л.св. Ц. да положи успешно приравнителни изпити. Въпреки предоставените консултации, л.св. е допуснал три слаби оценки, в 3 резултат на което към момента не е продължил образованието си през учебна година.

Изпълнявайки друга задача от плана на присъдата, л.св. е заявил желание за участие в програма „Умения за мислене“ и я е завършил. Отчетено е, че по време на провеждане на програмата, л.св. не е показал добро разбиране на поднесения материал. Затруднявал се е да стигне до правилните изводи и решения и като цяло не е показал усвояване на нови социални умения.

За осмисляне на свободното време е заявил желание за участие в курса за религиозна подкрепа „Християнски ценности“.

Според ИСДВР, л.св. Ц. е показал добро поведение по време на престоя си в затвора, но в същото време не е дал достатъчно доказателства за преосмисляне на криминалното си поведение и промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот в обществото. С поредното си влизане в затвора л. св. е показвла, че повтаря едни и същи грешки,не извлича поуки от минал опит и е склонен да действа необмислено и импулсивно. Предходните осъждания не са променили нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот и работата с л. св. в тази посока трябва да продължи.

В доклада е посочено, че л.св. Ц. не е преминал през етапите на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл.155, ал.2 и чл.171, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно чл.51, ал.3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е предстоящо включването на л.св. Ц. в индивидуалния модул на програма „Подготовка за живот на свобода“.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. Ц. първата предпоставка формално е налице. Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на 4 затворническата администрация.

Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, висок е риска от рецидив, който се е променил само с 3 пункта, от 84 на 81т. и в средни стойности този за вреди към обществото. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

Следва да се обърне внимание и на факта, че видно от затворническото досие и данните за личността на Ц., високият риск от рецедив, който запазва почти стойностите си през целия престой в пенитенциарното заведение, не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация на осъденото лице. По отношение на Ц. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.

За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното положение на осъденото лице, обстоятелството, че очаква появата на дете, не са сред обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО.

При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Д. Ц. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Враца, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък 2/два/ месеца и 17/седемнадесет/дни.