Решение № 409 от 18.09.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20261800500140 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество – Рилски турист“ против решение № 211 от 28.10.2025 г., постановено по гр. дело № 704/2023 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Сдружение „Български туристически съюз“ е собственик на жилищна сграда – хижа „Мечит“ НОВА, построена от сглобяеми елементи, на два етажа със застроена площ по АДС от 88 кв.м., находяща се в местността „Връх Мечит“ в Рила планина, Община Самоков, заснета по кадастралната карта като две сгради: сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Говедарци, община Самоков, одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК и сграда с идентификатор № *** по КК и КР на с.Говедарци ,община Самоков, одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК.

Въззивникът оспорва решението като неправилно. Посочва, че по делото не се установява ищецът да е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на твърдяното от него придобивно основание – чл. 17а от ЗППДОП /отм./, вр. чл. 2, ал. 4 от ЗДС и чл. 2, ал. 2 от ЗОС. Твърди, че процесната хижа „Мечит“ не е била предоставена за стопанисване и управление на ищеца, не е била включвана в счетоводния баланс на ищеца, нито е построена със средства на съюза. Счита, че съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства и е достигнал до погрешен извод.

Поради изложените аргументи моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.

1

Уведомен за въззивната жалба, ищецът в първоинстанционното производство Сдружение „Български туристически съюз“, се е възползвал от възможността да подаде в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита, че решението е правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. По тези съображения моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на сдружение „Български туристически съюз“, с която против сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество – Рилски турист“ е предявен положителен установителен петиторен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда – хижа „Мечит“ НОВА, построена от сглобяеми елементи, на два етажа със застроена площ по АДС от 88 кв.м., находяща се в местността „Връх Мечит“ в Рила планина, Община Самоков, заснета по кадастралната карта като две сгради: сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Говедарци, община Самоков, одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК и сграда с идентификатор № *** по КК и КР на с.Говедарци ,община Самоков ,одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК. Правото си на собственост ищецът е обосновал с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, доколкото с акт № 6078 за държавна собственост на недвижим имот от 19.07.1990 г. и акт № 5576 за държавна собственост от 02.11.1987 г., именно на ищеца е предоставено правото на стопанисване и управление върху процесната новопостроена към онзи момент сграда, тъй като към този момент единствено той е бил правосубектен, за разлика от посоченото в акта туристическо дружество. В тази връзка оспорва съставения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 78, том 5, рег. № 9368, дело № 830 от 2021 г. по описа на нотариус Магдалена Хаджиангелова, рег.№ 439, с район на действие Районен съд – Самоков, вписан в имотния регистър на град Самоков с акт № 145, том XIII, дело 1857 от 2021 г. вх. рег. № 3504 от 2021 г., с който ответникът е признат за собственик на процесната хижа „Мечит“ и е заявена претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за неговата отмяна.

2

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че ищецът в качеството си на юридическо лице с нестопанска цел, на което държавата е предоставила стопанисването и управлението на хижа „Мечит“, е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм) и чл. 2, ал. 4 от ЗДС. Според съда по силата на тези разпоредби правото на стопанисване се е трансформирало в право на собственост. Решението на първата инстанция се обжалва в неговата цялост, като по съществото на спора и с оглед наведените в жалбата доводи, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Чрез предявения петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо ответника, че е придобил твърдяното право на собственост върху процесния недвижим имот на придобивно основание – осъществен фактически състав на чл. 17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП).

Относно наличието на тези предпоставки и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В отговор на наведените с жалбата доводи е необходимо да се посочат следните съображения:

Съгласно чл. 17а от ЗППДОП при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Според чл. 2, ал. 4 от ЗДС не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Разрешенията в практиката по чл. 17а ЗППДОП относно значението на предоставянето за стопанисване и управление са относими при преценката и на хипотезата по чл. 2, ал. 4 ЗДС, когато имотът е предоставен на юридическо лице с нестопанска цел.

Според т. 2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество, респ. юридическото лице с нестопанска цел.

По делото са представени акт № 6078 за държавна собственост на недвижим имот от 19.07.1990 г. и акт № 5576 за държавна собственост от 02.11.1987 г. И двата акта се отнасят за процесния недвижим имот жилищна сграда – хижа „Мечит-Нова“. По своето естество актът за държавна 3 собственост е официален документ /чл. 5, ал. 2 от ЗДС/, ако е съставен по определените в закона ред и форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица /т.е. ползва се с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал акта/.

Актът за държавна собственост обаче не притежава конститутивно, правопораждащо действие /чл. 5, ал. 3 от ЗДС/, а единствено удостоверява, че държавата е носител на право на собственост върху конкретен обект, в случай че са възникнали предпоставките за приложение на съответния придобивен способ. По делото обаче няма спор между страните за обстоятелството дали към момента на съставянето на двата акта държавата е била собственик на процесната хижа. Спорът в случая се състои в това дали правото на собственост на държавата е преминало към някоя от страните. Видно е от двата акта за държавна собственост, че процесната хижа е била предоставена за оперативно управление на БТС-туристическо дружество „Рилски турист“ – Самоков.

Основното възражение във въззивната жалба е, че ищецът не е доказал придобиване на собствеността по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), тъй като не се установявало процесната хижа да е била предоставена за стопанисване и управление на ищеца, нито да е била включена в неговия баланс.

Това възражение е неоснователно, доколкото спорът не следва да се разрешава чрез механично прилагане на фактическия състав по чл. 17а ЗППДОП (отм.), относим към преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества, а преди всичко през режима на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, когато държавен имот е предоставен за стопанисване и управление на юридическо лице с нестопанска цел. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която, когато имотът е бил предоставен от държавата на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление, правото на собственост възниква по силата на закона и не е необходим изричен акт за прехвърлянето му – решение № 619 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г., I г. о., ГК, решение № 41 от 9.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2019 г., II г. о., ГК, определение № 127 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2021 г., II г. о., ГК.

На следващо място по делото не е спорно, че процесната хижа първоначално е била държавна собственост. Спорът е съсредоточен върху това на кого е била предоставена за стопанисване и управление.

Настоящият състав приема, че предоставянето на държавно имущество за стопанисване и управление може да се доказва както с преки, така и с косвени доказателства. Това е последователно възприето в практиката на ВКС – решение № 640 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4910/2022 г., II г. о., ГК, определение № 2736 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2024 г., II г. о., ГК, определение № 4 от 4.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2406/2017 г., I г. о., ГК, решение № 31 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 310/2012 г., I г. о., ГК. Ето защо оплакването във въззивната жалба, че липсва един-единствен изричен административен акт за предоставяне на конкретната хижа, не е достатъчно да обори извода на районния съд, доколкото от съвкупната преценка на доказателствата по делото – АДС, архивни документи, договори, фактическо стопанисване в системата на „Български туристически съюз“ и останалите писмени и гласни доказателства – се установява принадлежността на правото на собственост на ищеца.