Решение № 13404 от 06.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13404 гр. София, 06.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110127102 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от ДРУЖЕСТВО срещу Б. И. Герасимовa и Д.

И. Д., в която се твърди, че (след смъртта на длъжника в хода на заповедното произовдство) ответниците – негови наследници са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град АДРЕС аб. № 105021, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. е доставял топлинна енергия на стойност 4288,83 лева, която ответниците не са заплатили, поради което и изпаднали в забава и дължали обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 728,81 лева за периода от 15.09.2018 г. до 12.01.2021 г. Развиват се съображения, че ответниците му дължали и сума за главница за услугата дялово разпределение в размер на 28,99 лева за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 5,26 лева, за периода от 31.01.2018 г. до 12.01.2021 г., както и законната лихва от предявяването на заявлението по чл.

410 ГПК – 22.01.2021 г., до окончателното изплащане. Моли се съдът да признае за установено, че ответниците му дължат посочените суми при квоти от по 1/2 от цялото вземане за всеки от тях, дължими при условията на разделна отговорност. Ищецът претендира и сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците са подали общ отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, в който правят възражение за погасяване на претендираните за периода от 01.05.2017 г. до 01.01.2018 г. суми за главница и лихва по давност. Изразяват готовност за сключване на спогодба.

Третото лице – помагач ДРУЖЕСТВО не е взело становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните 1 и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 23004916/22.01.2021 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за исковите суми срещу С. И. Ф. Заповедта е била издадена. В хода на заповедното производство длъжникът е починал и на негово място са конституирани наследниците му Б. И. Г. и Д. И. Д.. Същите са подали в срок възражения. На заявителя са дадени указания за предявяване на иск за сумите, като в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба за установяване на дължимостта на процесните суми при квоти от по 1/2 за всеки ответник.

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.06.1986 г., по силата на който на 02.06.1986 г. процесният апартамент е продаден на В. А. Ф. и С. И. Ф. Видно от акт за граждански брак от 1981 г. лицата са в граждански брак. Не се представят доказателства за режима на имуществените им отношения, предвид което следва да се приеме, че имотът е придобит в режим на СИО. Видно от удостоверение за наследници, С. И. Ф е починала и е оставила за наследници сестра си и брат си– конституираните наследници по делото. В удостоверението за наследници е отбелязано, че същата е вдовица, предвид което следва да се приеме, че В. А.

Ф. е починал преди С. И. Ф. Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е доказано, че длъжникът в заповедното производство С. И. Ф бил носител на правото на собственост върху процесния обект през исковия период, доколкото не са представени доказателства в насока прехвърляне правото на собственост след този момент и преди началото на исковия период.

По силата на наследственото правоприемство правото на собственост върху същия е придобито от Б. И. Г. и Д. И. Д., които предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗН наследяват при равни квоти от по ½.

Видно от договор от 02.06.2017 г. ищецът е възложил на ДРУЖЕСТВО извършването на услугата дялово разпределение.

С Договор от 30.09.2002 г. с етажната собственост на сграда с адрес:

ДРУЖЕСТВО на дружеството ДРУЖЕСТВО е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата.

Под № 5 в списъка към протокола за Общото събрание от 13.09.2002 г., на което е било взето решение за сключване на договора, са вписани имената на В. А. Ф. и процесният абонатен номер.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.

Експертът по тази експертиза е посочил, че за процесния апартамент отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г. е налице резултат за изравняване – доплащане за сумата в размер на 1527,72 лева, за сезон 2018 г. – 2019 г. – връщане на сумата в размер на 527,35 лева, а за сезон 2019 г. – 2020 г. – доплащане на сумата в размер на 84,35 лева. За исковия период фактурираните месечни суми са в размер на 3178,86 лева, а за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. – в размер на 2621,60 лева. Съдът кредитира 2 заключението като обективно и компетентно изготвено, и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към фактури.

Видно от справката на л. 15 за исковия период дължимата сума за цена на услугата за дялово разпределение възлиза на 34,25 лева, а за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. – 32,94 лева.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че починалият длъжник е бил собственик или носител на вещно право на ползване през исковия период върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В настоящия случай е представен нотариален акт за това, че същият е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент през исковия период. Следователно по делото успешно се установява, че е бил абонат на топлофикационното дружество през исковия период за процесния апартамент, като след смъртта му следва да отговарят неговите законни наследници – брат и сестра, при равни квоти за калкулираните задължения – част от наследствената маса.

За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г.

Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността 3 по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.

33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.

Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен.

Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца.

Вземанията за главници за топлинна енергия и дялово разпределение са срочни, предвид приложимите към тяхната изискуемост общи условия. С оглед това и обстоятелството, че заявлението е входирано на 22.01.2021 г. районният съд счита, че вземанията за главница за топлинна енергия, станали изискуеми преди 22.01.2018 г., са погасени по давност. Това са вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. Непогасени се явяват вземанията по месечни за топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. за сумата в размер на 2621,60 лева. Непогасени се явяват и сумите по изравнителните сметки. Предвид отчитане на сумите от изравняването за доплащане и сумата за връщане за исковия период, непогасен по давност, дължимата сума се явява в размер на 3706,32 лева.

По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението. Ето защо, вземането за м. 12.2017 г. и станало изискуемо до 22.01.2018 г. е погасено по давност. От справката на л. 15 по делото се установява, че за непогасения период по давност от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. се дължи цена за дялово разпределение в размер на 32,94 лева, но ищецът претендира сума в по-малък размер – 28,99 лева, до който следва искът да се уважи.

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се 4 определя съобразно уговореното от страните. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по давност вземания за главница за потребена топлинна енергия не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД.

За непогасения по давност период от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. приложение намират Общите условия от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). Предвид това и експертните изводи съдът счита, че се дължи лихва за периода от 15.09.2018 г. до 12.01.2021 г. в размер на 632,77 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за останалия размер до пълно претендирания и за периода, погасен по давност, искът следва да се отхвърли.