Решение № 50 от 22.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.А

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20254000600044 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на ВНОХД №268/2024 г. по описа на ОС–Велико Търново, отмяна на постановеното Решение №187/19.11.2024г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 425, ал.1, т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. В искането се посочва, че с Присъда №10/11.02.2019г. по НОХД №829/2018г. Районен съд - Велико Търново е признал подсъдимия Г. М. А. за невиновен в това, в периода от 06.05.2017г. до 30.07.2017г. в гр. Полски Тръмбеш, гр. Русе, гр.Велико Търново и във Федерална Република Германия, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с Д. Г. С., с цел да набави за себе си и за С. имотна облага, да е възбудил заблуждение у Х. С. Т., В. Х. Т. и В. Х. Т. и с това да им е причинил имотна вреда в общ размер на 137 662,78 лева, като измамата е в големи размери и деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 210, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. Със същата присъда Районен съд - Велико Търново е признал подсъдимия Д. Г. С. за невиновен в това, в периода от 06.05.2017г. до 1

30.07.2017г. в гр. Полски Тръмбеш, гр. Русе, във Федерална Република Германия и в гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с Г. М. А., с цел да набави за себе си и за А. имотна облага, да е възбудил заблуждение у Х. С. Т., В. Х. Т. и В. Х. Т. и с това да им е причинил имотна вреда в общ размер на 56 567,50 лева, като измамата е в големи размери, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК.

С Решение №72 от 08.07.2019г. по ВНОХД №161/2019г. Окръжен съд Велико Търново, след въззивна проверка инициирана по протест на РП Велико Търново, е потвърдил изцяло присъдата на PC - Велико Търново.

По искане на главния прокурор за възобновяване на производството е постановено Решение № 56/01.04.2020 г. по КНД №28/2020 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново, с което производството е възобновено.

С Присъда №19/02. 04. 2024 г. по НОХД №1710/2020 г. състав на PC гр.

Велико Търново отново признава подсъдимите за невиновни, като ги оправдава по повдигнатите им обвинения.

По протест на прокурора е образувано ВНОХД №268/2024 г. на ОС Велико Търново, по което е постановено Решение №187/19.11.2024г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е влязло в сила на 19.11.2024г. и не подлежат на касационна проверка.

Посочва се в искането, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Въззивният съд е постановил акта си в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Въззивното решение страда от липса на мотиви. На стр. 6 от Решение № 187/19. 11. 2024г. съдът започва преразказ на приетото за установено в обвинителния акт. На следващите пет страници и половина съдът преразказва обстоятелствената част на обвинителния акт, след което с едно изречение заявява, че тази фактическа обстановка не се потвърждава от събраните доказателства. Съдът не е изложил своите фактически изводи въз основа на доказателствата по делото и остава неясно какво съдът приема за установено, след като не е съгласен със заявените от прокурора факти. Изложени са още подробни съображения, които ще бъдат обсъдени по-долу.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за възобновяване на делото и излага съображения, че поддържа направеното искане от и.ф. Главен прокурор, като счита, че действително са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт и гледане на делото, също както се установява и нарушаване на материалния закон. Моли да се има предвид изложеното в искането и счита, че предвид 2 основателността на отправеното искане то следва да бъде уважено и делото да бъде възобновено и върнато на ОС-Велико Търново за решаването му от друг състав.

Адв.И., като процесуален представител на Г. А. А. изразява становище, че искането на Главния прокурор е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.

Оправданото лице Г. А. А. изразява становище, че не са налице основания за възобновяване на производството.

Адв. В., упълномощен защитник на Д. С. изразява становище, че следва да се остави искането на Главния прокурор без уважение.

Адв. Ц., упълномощен защитник на Д. С. изразява становище, че следва да се остави искането на Главния прокурор без уважение.

Оправданото лице Д. Г. С. изразява становище, че не са налице основания за възобновяване на производството.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на посочените в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е

Във връзка с поставените от главния прокурор основания и доводи за възобновяване на производството следва да се посочи, че производството по възобновяване е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и съдът, при преценката на основателността на искането, е обвързан само от основанието и подкрепящите го доводи, изложени в иницииращия процесуален документ/ арг. Решение № 162 от 4.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 814/2022 г./. След това уточнение е необходимо да се отбележи, че доводите изложени от главния прокурор са в голяма степен за необоснованост на изводите на съдилищата, въпреки, че се сочат съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Доводите, които са свързани с оплаквания за необоснованост на изводите на съда не попадат във възможните основания за възобновяване по 3 чл.348 от НПК. Това е така защото необосноваността на изводите на съдилищата не е основание за възобновяване на производството по този извънреден способ.

Конкретно по доводите на главния прокурор:

Първото основание се свежда до това, че с Присъда №19/02. 04. 2024г. по НОХД №1710/2020 г. състав на P C гр. Велико Търново отново признава подсъдимите за невиновни, като ги оправдава по повдигнатите им обвинения.

По протест на прокурора е образувано ВНОХД №268/2024 г. на ОС Велико Търново, по което е постановено Решение №187/19.11. 2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е влязло в сила на 19.11.2024 г. и не подлежат на касационна проверка. Решението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Въззивният съд е постановил акта си в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Въззивното решение страда от липса на мотиви. На стр. 6 от Решение № 187/19. 11. 2024 г. съдът започва преразказ на приетото за установено в обвинителния акт. На следващите пет страници и половина съдът преразказва обстоятелствената част на обвинителния акт, след което с едно изречение заявява, че тази фактическа обстановка не се потвърждава от събраните доказателства.

Съдът не е изложил своите фактически изводи въз основа на доказателствата по делото и остава неясно какво съдът приема за установено, след като не е съгласен със заявените от прокурора факти. Липсата на мотиви относно фактическите изводи на втория съд е съществено процесуално нарушение, което не позволява да се установи волята на съда и неговото отношение към фактите и обстоятелствата и въз основа на които доказателства те се установяват. В тази връзка и предвид установените противоречия в доказателствените източници, липсват съображения защо едни от тях се приемат а други се отхвърлят.

Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че действително ОС-Велико Търново, след излагане на предложената от прокурора фактическа обстановка посочва, че правилно първият съд е отчел, че описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология не се потвърждава от събраните в рамките на съдебното следствие доказателства. Споделил е извода, че за част от твърдените в обстоятелствената част на обвинителния акт осъществени срещи и договорки между подсъдимите и Т. и предадените парични суми единственият източник на данни са показанията на Т..

Не може да се сподели извода на главния прокурор, че липсват мотиви.

Това е така защото след горната констатация ОС-Велико Търново е изложил съображения на осем страници, в които е обсъдил доказателствения материал.

Обсъдил е твърденията на пострадалия Т.. Обсъдено е това, че С. е бил 4 задържан за 24 часа със заповед за задържане на лице на дата 30.07.2017г. в 16.50 часа, като е бил освободен на 31.07.2017г. в 16.20 часа. Не е бил представляван от защитник - адвокат. На същата дата - 31.07.2017 г. в 16.40 часа с постановление му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а в 16.45 часа е бил разпитан пред съдия от ВТРС по ЧНД№1350/2017 г. Посочено е това, че и двете действия са извършени без защитник предвид заявеното от подсъдимия.

Посочено е от ОС-Велико Търново, че формално не е налице процесуално нарушение, тъй като защитата в този случай не е задължителна, предвид разпоредбите на чл.94, ал.1, т.6 от НПК, тъй като обвиняемият не е бил задържан, предвид обстоятелството, че обвинението му е повдигнато и предявено 20 мин след освобождаването.

Във връзка с правото на защита на обвиняемия С. следва да се посочи от ВТАС, че всъщност и формално е налице нарушение на правото на защита/а не както е приел ОС-Велико Търново/ по чл.94, ал.1, т.6 от НПК, защото е видно от заповедта за задържане, че тя е издадена в 16,50 часа и задържането е за 24 часа. По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Това е така защото съответното лице с издаването на заповед за задържане, спрямо него, се лишава от основно право по Конституцията на РБ, регламентирано в чл.30 от същата. Този текст от закона регламентира „правото на лична свобода“. Казано по друг начин правния статус на лицето за времето на действие на заповедта е силно ограничен и в него липсва основно човешко право. Именно, при липса в правния статус на съответното лице на правото на свобода по чл.30 от Конституцията, чл.94 ал.1 т.6 от НПК изисква лицето задължително да има защитник. В случая действието на заповедта е от 16,50 часа на 30.07.2017г. до съответно 16,50 часа на 31.07.2017г. Фактът, че в заповедта е посочено, че лицето е освободено в 16,20 часа на 30.07.2017г. не променя правния статус на лицето. Заповедта за задържане по чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, представляваща индивидуален административен акт. Действието на този административен акт е до момента на изтичане на срока на задържане/в случая 24 часа т.е. в 16,50 часа на 31.07.2017г./ или до отмяната му.