Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 06.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 151/2023
Вид
Решение № 124
Подписан
06.07.2023
В сила
28.08.2023
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, Ирена Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500151 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 519 от 28.12.2022 г. по гр.д. № 829/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗД „Бул Инс" АД да заплати на Н. И. Й. сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени телесни увреждания при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 07.04.2021 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и сумата 30,80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 30000 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. И. Й., като същото се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за 1 заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 12000 лв. до размер на сумата от 30000 лв., и в частта за разноските, съобразно отхвърлителната част на иска. Излагат се доводи, че присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди е занижена, не съответства на съдебната практика при аналогични случаи, не са съобразени нанесените телесни увреждания на пострадалия, проведеното лечение /оперативна интервенция/, остатъчните последици, отражението на случилото се върху психиката на пострадалия. Не е съобразен фактът, че младото момче е било с обездвижен крайник за период от 45 дни, като възстановителният период е бил с продължителност от 4 месеца. От съдебномедицинската експертиза се установява, че се наблюдават остатъчни последици – болка при отвеждане на лявата ръка в крайно положение, болка при промяна на времето и при натоварване. Съдът е следвало да съобрази възрастта на пострадалия и отражението на произшествието върху емоционалното му състояние. Липсата на мотиви на първоинстанционното решение е нарушение на изискването за мотивиране на съдебния акт и представлява съществено процесуално нарушение.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъдат присъдени още 18000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва така, както е претендирана с исковата молба и съответно разноски.

В срока за отговор въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД заема становище за неоснователност на жалбата, като размерът на присъденото обезщетение е съобразен с претърпените болки и съдебната практика при аналогични травматични увреждания.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на 2 правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Н. Й. твърди, че на 07.04.2021 г. около 02,00 часа, на път 111-407 /гр. Полски Тръмбеш – гр. Стражица/, при км 56+900, при управление на лек автомобил Пежо 407, с рег. № ВТ58****, водачът З. З., поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол върху управлението на автомобила, в резултат на което излиза извън пътното платно вляво по посоката си на движение и самокатастрофира.

При настъпилото пътно – транспортно произшествие е пострадал ищецът, като пътник на предна дясна седалка. За увреждащия автомобил Пежо 407 има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на произшествието. Пострадалият предявил претенция към ЗД „Бул Инс“ АД, по която застрахователят отказал заплащането на застрахователно обезщетение.

При процесното ПТП ищецът получил травматично увреждане – счупване на горния край на лявата раменна кост, което е довело до трайно ограничаване на движенията на увредения горен крайник за период, по-дълъг от 30 дни. След произшествието бил откаран в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, където било извършено закрито наместване, под локална анестезия на увредения крайник, след което той бил имобилизиран.

Изписан за продължаване на лечението при домашно-амбулаторен режим.

Следвало да носи поставената имобилизация за период от 45 дни и да провежда контролни прегледи за проследяване на оздравителния процес.

Ползвал отпуск по болест за общо 61 дни, от които един ден при болничен режим и 60 дни при домашно-амбулаторен режим.

Травматичните увреждания се отразили негативно върху физическото и психическото му състояние. Изпитвал сериозни затруднения в ежедневието си, свързани с обслужването му, за дълъг период от време. Имал нужда от помощта на близките си за удовлетворяване на елементарни и ежедневни хигиенни и битови потребности. Социалните му контакти с други хора били силно ограничени, изпитал уплах при настъпването на инцидента, 3 започнал да страда от безсъние, започнал да се страхува от движението по пътя. Все още изпитва болки в областта на травмата при натоварване и при резки климатични промени. Претърпял и имуществени вреди в размер на 30,80 лв. – заплатена потребителска такса и заплатен фиксатор за горен крайник.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 30000 лв., в какъвто размер е предявил иск, както и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30,80 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на ПТП; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; оспорват се твърденията за търпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е возил без поставен предпазен колан; оспорва се претенцията за заплащане на законна лихва.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 12000 лв., и тъй като възражението за съпричиняване е отречено, тази сума е присъдена в пълен размер, както и е присъдена в пълен размер сумата на обезщетението за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 15.10.2021 г., съобразно поисканото, до окончателното изплащане на сумите.

От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.04.2021 г., както и заключението на съдебно авто-техническата експертиза, се установява, че на 07.04.2021 г., около 02,00 часа, на път ІІІ-407, при км 56+900, в посока от с. Орловец към гр. Полски Тръмбеш се е движил лек автомобил Пежо 407, с рег. № ВТ58****, със скорост около 148 км/ч, управляван от З. З.. При навлизане в завой на дясно по посока към гр. Полски Тръмбеш водачът е задействал спирачната уредба до максимална степен, като 4 е намалил скоростта си на движение с около 34 км/ч до 114 км/ч, като по този начин гумите на автомобила са блокирали и превозното средство е започнало неконтролируемо движение по посока на центробежната сила, автомобилът е променил траекторията си към лентата за насрещно движение, напуснал е платното за движение и преминавайки през множество храсти и дървета, се установява неподвижно. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който го е управлявал в конкретните пътни условия с несъобразена и по-висока от максимално разрешената скорост за извънградски условия, като при изпълнение на маневра завой надясно по неговата траектория, със скорост в началната фаза на протичане на ПТП от около 114 км/ч, водачът е загубил контрол над автомобила и съответно не е имал техническата възможност да предотврати ПТП. Според вещото лице, при управляване на автомобила със скорост от около 80 км/ч в конкретната ситуация, видимостта пред водача би била достатъчна, за да може същия да реагира на опасност и да предотврати настъпването на ПТП.

Ищецът Н. Й. е бил пътник на предна дясна седалка в лек автомобил Пежо. Вещото лице по авто-техническата експертиза заема становище, че автомобилът е оборудван заводски с триточков предпазен колан на всяка седалка.

По случая е образувано ДП № ЗМ-42/2021 г. на РУ гр. П. Тръмбеш, прекратено с постановление от 03.02.2022 г. на прокурор в РП В. Търново, по искане на пострадалия.

От приложените по делото медицински документи и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: тежко изкълчване на лява раменна става, закрито счупване на големия масив на лява раменна кост. Откаран в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, гр. В. Търново, където му е проведено закрито безкръвно наместване на лявата раменна става и счупената кост, и имобилизация на лява ръка, престоял 1 ден – епикриза от Отделение по ортопедия и травматология при лечебното заведение. Бил в отпуск за временна неработоспособност от 07.04.2021 г. до 06.06.2021 г. – 61 дни, за което са приложени болнични листи и медицински протокол на ЛКК.

Според вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза 5 през първите 20 – 30 дни пострадалият е търпял значителни по интензитет болки и страдания, като с времето същите са затихвали. От извършения контролен преглед на 14.11.2022 г. /амбулаторния лист е приложен по делото/, се установява, че към момента са налице болки при крайно отвеждане на ръката в горна позиция и при промяна на климата, без наличен двигателен дефицит. Срокът на лечение и възстановяване при такъв вид травми е около 4 месеца. Няма медицински документи за промяна на тези срокове. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че с оглед изминалото време смята, че субективните оплаквания и болките ще останат във времето.

От получените травми и механизма на ПТП според вещото лице не може да се даде обосновано заключение дали пострадалия е бил с поставен предпазен колан. Липсата на други травми по главата, тялото и крайниците сочат, че най-вероятно той е бил имобилизиран към седалката с предпазен колан.

За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. Й. Й.а – сестра на ищеца. Тя видяла брат си през деня след катастрофата в болницата в гр. В. Търново. Когато го видели, той се оплаквал, че го боли доста, треперел чак от болка. Бил пребледнял, не му се говорело. Възстановяването му продължило около 3 – 4 месеца, но все още има последствия. Два месеца бил в болничен, тъй като ръката му била обездвижена, след това бил на рехабилитация две седмици. Все още има затруднения – когато я натовари го боли, не може да я изпъне изцяло. Не излизал от вкъщи, не контактувал с никого, освен с близките си и приятелката му. Два месеца му била обездвижена ръката и трудно се обличал, трябвало да му се помага. Също и за хранене. Към момента не изпъва ръката си изцяло, боли го, когато я повдигне.