Решение № 33 от 29.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. ПЛОВДИВ 29.01. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари 2020 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

АЛЕКСАНДЪР

СТОЙЧЕВ с участието на секретаря…………., като разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВ т. дело № 28 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от сдружение с нестопанска цел Т. О. на Н. Т. С. с ЕИК. против постановеното решение № 147 от 16.12.2019г. по т.д.№ 225/19 г. по описа на Окръжен Съд Хасково, с което е оставена без уважение жалба му вх. № 20191204163116 против постановения от АВ отказ № 2019**********- 2 /27.11.2019 г. за обявяване на ГФО на ЮЛ за 2017г.

Жалбоподателят моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, като незаконосъобразен. В жалбата се посочва, че редакцията на ЗЮЛНЦ определя възможността в процесния случай да се приеме, че УС има компетентност да приеме на свое събрание ГФО на сдружението, въз основа на чл.31, т.8.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

В случая се желае обявяване на

ГФО на сдружението, като отказът е постановен с мотива, че приемането му е от компетентността на ОС, а не на УС.

Съдът счита, че редакцията на

ЗЮЛНЦ, които касаят правомощията на ОС и УС на СНЦ определя извод, че не е изрично законово установено кой е компетентния орган да приеме ГФО на тази категория юридически лица. Приемането на ГФО не е действие по чл.25, т.9, т.10 и т.11 от ЗЮЛНЦ, за да се приеме, че компетентния орган е ОС. Също така съдът не счита, че е действие и по реда на чл.31, т.4 и 5 от ЗЮЛНЦ. Т.е. налице е законодателна празнота, която следва да бъде отстранена по принцип от устройствения акт на ЮЛ. На основание чл.25, т.13 ОС взема и други решения, предвидени в устава, т.е. би могло в последния това да бъде регламентирано. В случая обаче редакцията на устройствения акт определя извод, че това правомощие не е делегирано изрично на ОС. Т.е. при анализа на ЗЮЛНЦ и устройствения акт се стига до извода, че липсва изрично посочен орган, в чийто компетенции е приемането на ГФО.

В този случай съдът приема, че е валидна разпоредбата на чл.31, т.8 от ЗЮЛНЦ, която гласи, че УС взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на друг орган. В случая, както се установи, приемането на ГФО не е правомощие, което е делегирано на ОС или друг орган, нито от закона, нито от устава, поради което и компетентен е УС. Представени са от заявителя решение на УС, както и ГФО, които са редовни от външна страна документи.

При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. дали актът подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи).

В настоящия случай от представените с преписката на АВ писмени доказателства се установява, че подаденото заявление изхожда от легитимирано лице, заявеният за обявяване акт е от кръга на тези, за които се предвижда обявяване в ТРРЮЛНЦ при АВ. Представен е ГФО, решение на УС. Годишният финансов отчет е подписан от съставителя и от председателя. Представено е също решение на УС, който е компетентния орган, за приемане и одобряване на годишния финансов отчет на дружеството. Представен е и документ за заплатена държавна такса.

Обхватът на извършваната от длъжностното лице проверка по т.4 и т.5 на чл.21 от ЗТР, както вече се посочи е строго формална и следва да се ограничи именно до това дали е представен годишния финансов отчет, дали той отговаря по външните си белези на изискванията на закона и дали е представено решение за приемане на отчета от оправомощения за това орган.

Както вече се посочи, подаденото заявление отговаря на изброените изисквания. В случая не са заявени за вписване нови обстоятелства относно ЮЛ, а само обявяване на ГФО, поради което извън обхвата на проверката е законосъобразността на решението на УС, доколкото не се иска вписване на породено с решението му обстоятелство.

Водим от това съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 147 от 16.12.2019г. по т.д.№ 225/19 г. по описа на Окръжен Съд Хасково, с което е оставена без уважение жалба му вх. № 20191204163116 против постановения от АВ отказ № 2019**********- 2 /27.11.2019 г. за обявяване на ГФО на ЮЛ за 2017г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановения от АВ отказ № 2019**********- 2 /27.11.2019 г. за обявяване на ГФО на ЮЛ за 2017г., постановен по партидата Т. О. на Н. Т. С. с ЕИК., като УКАЗВА на АВ да извърши исканото обявяване.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: