Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 14.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9050/2024
Вид
Решение № 176
Подписан
14.01.2025
В сила
14.01.2025
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Варна, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110109050 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „*****" ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес ***** срещу Д. В. К. с ЕГН **********, с адрес:

*****

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Д. В. К. с ЕГН ********** дължи на „*****" ЕООД, ЕИК ***** сумата, за която е издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.*****/2024г. на РС Варна в размер на 11000,80 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 25.07.2022 г., сключен между „*****“ АД и Д. В. К., ЕГН **********, вземането по който е продадено на „*****“ ЕООД по сключен договор от 11.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2022г. е сключен Договор за отпускане на кредит между „*****" ЕАД и Д. В. К., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника стоков кредит/паричен 1 заем в размер общо на 13850,00 лв. Сумата е разсрочена на 30 месечни вноски, всяка от които в размер 517,23 лв., или общо задължение - 15516,84 лева. Договорено е ползваният кредит да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 5,99%. Кредитополучателят се задължава да погасява задължението си считано от 21.08.2022г. Крайната дата на задължението е 21.01.2025г.

На 08.12.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „*****" ЕООД, с ЕИК ***** е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор.

Ищецът е изпратил уведомление до ответницата за извършената цесия на 15.03.2024г. връчено й на 20.03.2024г. със срок за доброволно изпълнение 7дена.

Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба липса изпълнение по договора. Ответницата дължала 11000,80 лева.

Задължението било обявено за предсрочно изискуемо на 20.03.2024г.

Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител депозирал становище, в което поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено решение. Ответната страна не се явява и не се представлява.

Ответнцата по иска, редовно уведомена за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до ответницата, с което й се дава право на отговор й било връчено 05.03.2024г., а за насроченото заседание на 06.11.2024г./, не са подали писмен отговор в предоставения им срок, не се явяват и представляват в първото съдебно заседание, и не са направили искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие.

Съдът, взема предвид, че с връченото на ответниците на съобщение на 05.03.2024г, ведно с препис от Разпореждане № *****/19.08.2024 г. и с връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 06.11.2024г. ведно с определение № 11821/18.10.2024г., са й указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно 2 заседание.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените доказателства Договор за потребителски кредит, Погасителен план, Общи условия, Застрахователна полица, Искане за кредит, Уведомление за изв. цесия, Обратна разписка, ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на ВРС, 51 състав.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.

С оглед направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищеца разноски, те са следните в заповедното производство: 220,02 лева – държавна такса и 240 лева адвокатско възнаграждение и държавна такса в исковото производство в размер на 161,20 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК в отношенията между „*****" ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес ***** и Д. В. К. с ЕГН **********, с адрес: ***** че Д. В. К. с ЕГН ********** дължи на „*****" ЕООД, ЕИК ***** сумата, за която е издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.*****/2024г. на РС Варна в размер на 11000,80 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 25.07.2022 г., сключен между „*****“ АД и Д. В. К., ЕГН **********, вземането по който е продадено на „*****“ ЕООД по сключен договор от 11.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. В. К. с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на „*****" ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес ***** сума в размер на 460,02 лева представляващи направени разноски по заповедното производство 3 по ч.гр.д.*****/2024г. на ВРС и в размер на 161,20 лева сторените разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4