Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 09.06.2026, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 47/2026
Вид
Решение № 77
Подписан
09.06.2026
Състав
Динко Карамфилов Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 318 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 331 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 и 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 и 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Златоград, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Х. при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело № 20265420100047 по описа за 2026 година

Предявен е иск от А. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ.

Н., гр. Н., ул. ,,Х. Б.‘‘ № *, чрез адв. Е. М. В. от АК-С. със служебен адрес: гр.

Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК , във връзка с чл. 77 и чл. 79 от ЗС.

Ищецът, чрез адв. Е. В. сочи, че е собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. ,,А. С.“, местност ,,А.‘‘, вид територия Урбанизирана, категория – 5, НТП – за складова база, площ 705 кв. м, стар номер 001042, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Ищецът получил владението на горния имот през 1975 г. от своите родители. Владението му е явно и необезпокоявано от никого. Такова е било то и по време на владеене от неговите родители преди това, които владеели имота от 1940 г. до момента на даряване.

Адв. Е. В. сочи, че имота винаги е бил обработваема градина – нива, която ежегодно се е засаждала и продължава да се засажда със различни селскостопански култури. Ищецът и неговите праводатели са тези, които са облагородили имота.

Пълномощникът на ищеца твърди, че имота има трайни

1 материализирани граници от към съседните на него имоти.

Ищецът предприел процедура за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение, установил от представители на Община Н., че за неговия имот има съставен АЧОС № 139, том II, рег. № 540/06.10.2017 г., вписан в Служба по вписванията и имота е общински.

Адв. Е. В. посочва, че Община Н. не е придобила процесния имот на годно правно основание. За процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н.. В АЧОС е посочено, че имота е общински и същия е съставен на основание Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на обл. С., по силата, на която областния управител е предал имоти на ответника по спора.

Ищецът, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на ответника Община Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., че той - А. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,Х. Б.‘‘ № * е собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. ,,А. С.“, местност ,,А.‘‘, вид територия Урбанизирана, категория – 5, НТП – за складова база, площ 705 кв. м, стар номер 001042, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адв. Е.

В., който поддържа исковата молба. Моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Ответникът Община Н. не изпраща представител.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

2

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 7 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.77 3 и чл.79 от ЗС по отношение на О. - Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че А. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,Х. Б.‘‘ № * е собственик, на основание давностно владение, считано от 1975г., на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. ,,А. С.“, местност ,,А.‘‘, вид територия Урбанизирана, категория – 5, НТП – за складова база, площ 705 кв. м, стар номер 001042, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***.

Скицата на АГКК, приложена на лист 7 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 4