Решение № 1066 от 16.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. Бургас, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. К. Я.“, № **, чрез процесуален представител адв. Радостин Станчев, срещу решение № 143/21.06.2023 год. по гр.д.№ 751/2022 год. по описа на Поморийския районен съд, с което е отхвърлен иска на К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. К. Я.“, № **, със съдебен адресат в гр.Бургас, ***, ет.1 – адв. Радостин Станчев, против Н. Г.

Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв.„С.“, ул. „А. Н. Л.“, № **, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адресат в гр.Бургас, ***, ет.1 – адв. Маргарита Александрова и Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

„И. В.”, № **, за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие и да преустановят действията, с които нарушават владението, осъден е К. Д.

1

Д., ЕГН **********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, сума в размер 1200 лв., представляваща разноски по делото, и е оставено без уважение искането на К. Д. Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.

Твърди се, че решението е в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилната им преценка. Твърди се, че съдът не е имал основание за некредитиране на показанията на свидетелите М. и Ж. и не е следвало да кредитира показанията на свидетеля К.. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, включително влязлото в сила решение по в.гр.д.

№1489/2021 год. на БОС, се установяват твърденията на ищеца, че е имал качеството владелец през шестте месеца преди отнемане на владението му на процесния имот от ответниците. Отрича се твърдението на ответниците, че след като са закупили процесния имот им е било предадено владението върху него. В този смисъл е извършено позоваване на решението на съда в производството развило се във връзка с обжалване на действия на ДСИ по изп. дело № 64/2021 год. за въвод на ответниците в имота, които по жалба на настоящия ищец са отменени, тъй като е прието, че той е владелец на имота.

Твърди се, че право на собственост на ответниците върху имота не е пречка за уважаване на иска, доколкото със защитата по чл.75 от ЗС, ищецът в качеството на владелец, може да се брани и срещу лицата легитимиращи се като негови собственици. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Г. чрез процесуален представител адв. Маргарита Александрова, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че ищецът не е установил качеството си на владелец или държател на процесния имот, а изводите на районния съд в този смисъл са мотивирани и правилни. Извършен е анализ на събраните по делото доказателства, на базата на които се твърди обоснованост на изводите на съда относно некредитиране на свидетелските показания на свидетелите Ж. и М..

Твърди се, че както ищецът по делото, така и негови роднини са е опитвали да си присвоят процесния имот, като настоящото дело е поредният опит за това, извън неправомерните действия като отправяни заплахи и сключване на 2 фиктивни договори за наем. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Г. чрез процесуален представител адв. Маргарита Александрова, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че ищецът не е установил качеството си на владелец или държател на процесния имот, а изводите на районния съд в този смисъл са мотивирани и правилни. Твърди се, че категорично е опровергана версията на ищеца, че е оградил имота още през 2005 год. и от тогава го владее. Извършен е анализ на събраните по делото доказателства, на базата на които се твърди обоснованост на изводите на съда относно некредитиране на свидетелските показания на свидетелите Ж. и М.. Сочи се неотносимост на решението по в.гр.д.№1489/21 год. на БОС, тъй като въводът е отменен на формално основание от съда, а не защото е прието, че ищецът е владелец на имота. Твърди се, че Н. Г. упражнява владението върху процесния имот от момента на придобиването му чрез покупка, в какъвто смисъл правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля К., поради което претенцията на ищеца е недоказана и правилно е била отхвърлена. Твърди също, че както ищецът по делото, така и негови роднини са се опитвали да си присвоят процесния имот, като настоящото дело е поредният опит за това, извън неправомерните действия като отправяни заплахи и сключване на фиктивни договори за наем. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Поморийският районен съд се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл.75 от Закона за собствеността.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

3

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустима искова претенция, поради което е валидно и допустимо.

Ищецът К. Д. Д. е предявил пред Поморийския районен съд иск против ответниците Н. Г. Г. и Г. Н. Г. -б. на първия ответник, двамата от гр. П., за защита на владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие. Ищецът твърди, че от 2005 год. и до момента на предявяване на иска на 28.11.2022 год. осъществява непрекъснато владение върху имота.

Твърди, че имотът е бил ограден с масивна желязна ограда, като на 05.10.2022 год. ответниците със самоуправни действия нарушили владението му, разрушили част от изградената от него ограда и започнали да изграждат друга ограда. Твърди, че първият ответник е отстранен от имота съгласно решение по в.гр.д.№1489/2021 год. на БОС. Заявено е и оспорване на правата на собственост на първия ответник върху имота. Направено е искане за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие и да преустановят действията, с които нарушават владението му. Ищецът е поддържал иска, ангажирал е доказателства.

С подадените от ответниците писмени отговори същите са оспорили твърденията на ищеца за осъществявано владение върху процесния имот, сочили са факти и обстоятелства изключващи владението на ищеца върху имота, направили са искания за отхвърляне на претенциите на ищеца, ангажирали са доказателства.

От представения по делото н.а. № **/29.01.**** год.. по дело №10/2021 год. на нотариус №289, се установява, че ответникът Н. Г. Г. е придобил собствеността върху процесния имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, м. «Кротирия», от 2019 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска земя, с начин на трайно ползване, за друг курортно рекреационен обект, с номер по предходен план 016236, чрез покупка от наследниците на А. М. М. /поч. на 01.02.2017 год./, на когото приживе е била възстановена собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ.

От представените с отговорите на ответниците писмени документи се установява, че приживе между първоначалния праводател на ответника Н. Г.

4

– А. М. М. /поч./ и дружество управлявано от разпитания като свидетел по делото Д. Г. Ж., с наименование „Уни пропърти мениджмънт“ООД, на 28.01.2009 год. е бил сключен предварителен договор, съгласно който е договорено закупуване на процесния имот от дружеството срещу задължение за изграждане на сграда с множество самостоятелни обекти в имота, част от които да станат собствени на А. М.. По делото е установено по безспорен начин, че върху съседен на процесния имот, е била възстановена собственост по ЗСПЗЗ за родственици на настоящия ищец. След разпоредителни сделки с родствениците на ищеца по делото за този съседен имот, през 2005 год. върху него е започнало строителство и е изграден комплекс „Марина Холидей“ менажиран от дружеството, чиито управител е разпитания като свидетел по делото Д. Г. Ж.. До сключване на окончателен договор не се е стигнало, като в изпратената през 2015 год. от страна на дружеството представлявано от Д.

Ж. до праводателя на ответника Н. Г.-А. М. нотариална покана се съдържа изявление на управителя Ж., че за времето за което са водени дела, с които се е оспорвало правото на собственост на М., владението на имота осъществявано от дружеството, е било отнето.

Видно от съдържанието на решение №1172/28.06.2017 год. по дело № 2535/2016 год. на АС-Бургас и другите представени доказателства, праводателят на ответника Н. Г.-А. М. е констатирал през 2015 год., че в процесния имот от източната му страна, търговско дружество „Уни пропърти мениджмънт“ООД, чиито управител е разпитания като свидетел Д. Ж. е изградило метална врата, като е затворило имота откъм пътя представляващ граница на имота. С твърдението, че тези действия му пречат да ползва собствения си имот, праводателят на ответника е поискал издаване на заповед за премахване на незаконно изграденото, като такава заповед е била издадена – РД-16-1148/28.11.2016 год. на кмета на Община- Поморие – представена по делото. Заповедта е била обжалвана, включително от настоящия ищец, но жалбата е била отхвърлена от административния съд. В развилото се производство по инстанционен контрол, съгласно решение №2446/22.06.2018 год. по адм.дело № 9017/2017 год. по отношение на настоящия ищец е прието, че няма активна процесуална легитимация за обжалване на заповедта, тъй като не се установява той да е собственик на изградената врата или извършител на строежа й, поради което решението на АС-Бургас е обезсилено и производството е прекратено. Като последица, посочената по-горе 5 заповед, издадена срещу дружеството „Уни пропърти мениджмънт“ООД за извършено незаконно строителство в процесния имот, чиито управител е разпитания като свидетел Д. Ж., е влязла в сила. Въз основа на заповедта може да се приеме, че не ищецът, а дружеството „Уни пропърти мениджмънт“ООД е изградило металната врата в процесния имот – т.е. е извършвало към 2015 год. фактически действия в процесния имот, на които праводателят на ответника по делото се е противопоставил.

С решение № 71/13.05.2010 год. по гр.дело № 484/2009 год., по описа на РС-Поморие, потвърдено с решение № І-9/08.02.2011 год., по в.гр.дело № 1149/2010 г., по описа на Бургаския окръжен съд – влязло в сила, е отхвърлен иска на А. Г. Д. за приемане за установено по отношение на праводателя на ответника - А. М. М., че А. Г. Д. е собственик по давност на процесния имот и за отмяна на нотариалния акт легитимиращ М. като собственик, в частта относно процесния имот. От мотивите на решенията се установява, че А.

Г. Д. е роднина по съребрена линия от трета степен /л./ на настоящия ищец К. Д. Д., който в този процес е имал качеството на свидетел и е свидетелствал в подкрепа на твърденията на л. си, че тя е собственик по наследство и давност на процесния имот, в резултат на владение осъществявано лично от нея и чрез трети лица – родственици, между които и настоящия ищец К. Д.. Като свидетел по това дело е бил разпитан и разпитания пред настоящия съд свидетел М.. В решението на районния съд са цитирани негови свидетелски показания относно процесния имот.