Решение № 167 от 29.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Русе, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500163 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Б. Й. Т. и К. М. Т. обжалват Решение № 1387 от 10.10.2023г , постановено по гр.д.№ 2961/21 по описа на РРС, в частта, в която c a са отхвърлени: 1. иск за прогласяване нищожностга на чл. 1, a л. 5, на чл. 1, aл. 6, на чл. 1, aл. 7 и на чл. 4, a л. 1 от допълнително споразумение от 12.03.2019г. към договор № 223- 222/2007г. ; 2. иск за установяванс недължимостта на сумата от 7108,19 евро, прсдставляващи капитализирани към главницата рсдовни, просрочени и нaкaзaтeлни лихви с Анекс № 2 от 27.12.2011г. и Aнeкc № 3 от 27.06.2014г. към дoгoвop № 223-222/2007г. ; 3. иск за заплащане на 678.24 евро, съставляващи платени през периода от 29.05.2016 до 19.02.2020г. такси за управление no чл. 5 от договор № 223-222 от 28.11.2007г.; 4. иск за прогласяване нищожностга на чл. 1, a л. 5, на чл. 1, aл. 6, на чл. 1, aл. 7 и на чл. 4, a л. 1 от допълнително споразумение от 12.03.2019г. към договор № № 575 - 222/2008г.; 5. иск за установяване недължимостга на сумата oт 6198,15 евро, представляващи капитализирани към главницата редовни, просрочени и наказателни лихви с Анекс № 1 oт 26.11.2009г., Aнeкc № 2 oт 27.12.2011г. към дoroвop № 575-222/2008 г. / Във въззивната жалба уточняват, че нe обжалват решението в частта за разликата над 6198,15 евро до 8 206,50 евро./ ; 6. иск за заплащане нa сумата над 570,76 евро до 8 716,87 евро, съставляваща плaтeнa без правно основание в периода от 03.11.2008г. дo 27.03.2021 г. възнаградителна лихва нaд първоначално уговорената с договор за кредит № 575-222/2008г. цена на кредита; 7. иск за заплащане на сумата от 146,44 евро, съставляваща плaтeнa през периода от 02.06.2016 до 1

21.08.2020г. без правно основание тaкca за управление на кредита пo чл. 5 от договор за кредит № 575-222/2008г. Излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части като считат, че изводите на съда са неправилни по подробно изложени във въззивната жалба съображения, поради което искат въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявените исковет. Претендират разноските по делото.

Въззиваемият „Юробанк България“АД със седалище и адрес на управление гр.София в писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна, а решението на пъвоинстанционния съд в частта, в която исковете на жалбоподателите са отхвърлени за правилно.

„Юробанк България“АД със седалище и адрес на управление гр.София с насрещна въззивна жалба обжалва същото съдебно решение в частите, с които са уважени исковете на ищците, както следва : в частта, в която съдът прогласява нищожностга на чл. 5 от Договор № 223-222/2007 г., сключен с Б. и К. Т.и, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност; осъдителният диспозитив от решението, с който „Юробанк България" AД е осъдена на заплати на К. и Б. Т.и 1340,88 евро договорна лихва върху капитализирани без правно основание към главницата no договор за кредит № 223-222/2007 г. ; редовно просрочени и наказателни лихви, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; в частта, в която съдът прогласява нищожността на чл. 5 oт Договор № 575-222/2008 г., сключен с К. и Б. Т.и и „Юробанк България" АД, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност; осъдителният диспозитив от решението, с кoйтo „Юробанк България" AД е осъдена на заплати на К. и Б. Т.и сумата oт 1 096,27 евро договорна лихва върху капитализирани без правно основание към глaвницaтa no договор зa кредит № 575-222/2008 г. — редовно просрочени и наказателни лихви, ведно със законната лихва върху нея, считано oт 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на главницата ; осъдителният диспозитив oт решението, с който „Юробанк България" AД е осъдена дa зaплaти нa К. и Б. Т.и сумата от 570,76 евро cъcтaвлявaщa платена без правно основание в периода 03.11.2008 г. до 27.03.2021 г. възнаградителна лихва нaд първоначално уговорената с договор за кредит 575- 222/2008 г. цена на кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане нa главницата.

Излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в тези части и искат неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Б. Й. Т. и К. М. Т. в писмен отговор считат насрещната въззивна жалба на банката за неоснователна, а решението в частите, в които исковете им са уважени за правилно.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По отношение на фактическата обстановка касаеща сключените между страните договори за кредит и анекси към тях по делото не съществува спор и същата е правилно установена от първоинстанционния съд. По отношение на плащанията по договорите за кредит и анексите към тях, както и по отношение на начина на формиране на задълженията на Б. Т. и К. Т. по тях, както и по отношение на начина на формиране на лихвите в различните периоди, в първата инстанция е приета съдебно-счетоводна експертиза и по 2 делото не съществува спор относно установените с нея факти.

Страните във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба спорят относно правилността на изводите на първоинстанционния съд досежно нищожността на определени клаузи от договорите. Въззвният съд намира изводите на съда за правилни.

По отношение на исковете с правно основание 26, ал.1 ЗЗД - да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 5 от договор № 223-222/2007г. и на чл. 1, ал. 5, на чл. 1, ал. 6, на чл. 1, ал. 7 и на чл. 4, ал. 1 от допълнително споразумение от 12.03.2019г. към договор № 575223-222/2007г :

В чл. 5 от договора от 2007г. са уговорени вида и размера на дължимите от кредитополучателите такси – за разглеждане на кредита, за управление и обработка през първата и следващите години, за предсрочно погасяване и за предоговаряне на условията по договора. Ищците са се позовали на две отделни основания за нищожността на тази клауза от договора – противоречие с добрите нрави и неравноправност. Действително не съществува законова забрана за уговаряне на подобен вид такси в договорите за банков кредит, но това не би могло да се използва от Банката, като икономически по-силна страна в договорните отношения да налага въпреки изискванията за добросъвестност и в ущърб на потребителя заплащането на необосновано високи такси, несъответстващи на предоставена услуга и с цел допълнително обогатяване наред с получаваната възнаградителна лихва. Целта на тези такси е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Не следва да бъде допускано събирането на такси и комисиони, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, такси и комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. В конкретния случай Банката е определила в абсолютен размер таксите – като процент върху останалата неплатена част от главницата по договора, което не дава възможност да се определи какви действителни разходи се покриват с тях. Извън текста на чл. 5 от договора също липсват данни, въз основа на които да се направи извод за естеството на предоставяните услуги срещу заплащането на тези такси.

Клаузата е типова и върху нейното включване в договора потребителят безспорно не е могъл да влияе. Начинът по който е формулирана клаузата на чл. 5 дава основание да се приеме, че с нейното включване в договора би могло да се постигне недобросъвестно облагодетелстване на кредитора за сметка на кредитополучателя в който смисъл са и възраженията на ищците и изложените в тази насока подробни аргументи в исковата им молба, подкрепени и от цитираната практика на СЕС, съгласно която в спорове като настоящия, националният съд следва да извърши проверка дали финансовата институция е съобщила на потребителя достатъчно данни, за да може да се запознае със съдържанието и действието на клаузата, с която се възлага на плащането на комисионна за обработка, както и ролята й в договора за кредит (цитираните в исковата молба съединени дела С224/19 и С259/19 на СЕС). В този смисъл правилно районният съд е приел, че първият предявен иск се явява основателен и на двете заявени основания (противоречие с добрите нрави и неравноправност) и следва да бъде уважен, като се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от договора от 2007г.

По отношение на чл. 1, ал. 6, на чл. 1, ал. 7 и на чл. 4, ал. 1 от допълнително споразумение от 12.03.2019г. към договор № 575223-222/2007г.

3 съдът намира следното : С това споразумение между страните е уговорено размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит да се определя посредством плаваща компонента ПРАЙМ. Ищците считат уговореният референтен лихвен процент ПРАЙМ, че съставлява неравноправна уговорка, защото методологията, въз основа на която се променя възнаградителната лихва не отговаря на изискванията за яснота и прозрачност, регламентирани в чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като в нея са включени лихвообразуващи фактори, които един среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен не може да прецени, а за тяхната преценка се изискват специални икономически познания и опит. Промяната на цената на кредита не настъпва автоматично, а е в субективната власт на кредитора, който чрез свой вътрешен орган Комитет по активите и пасивите взема решение дали и кога да увеличи в свой интерес лихвените равнища.

Методологията на „Юробанк България“АД за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищноипотечни кредити е подробно разгледана от вещото лице и в заключението му са посочени всички компоненти, които се включват в нея (приложение №13 към заключението).

Съгласно направеният анализ на вещото лице, методологията за ПРАЙМ съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула) , в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти. Методологията не е променяна едностранно от Банката след сключването на допълнителното споразумение, с което е въведена. На интернет страницата на Банката са публикувани методологията и размерът на референтния лихвен процент, който е въведен с нея и същата е подписана от ищците. Конкретният размер на приложимия ПРАЙМ може да се изчисли във всеки един момент въз основа на дадената формула в методологията. Референтният лихвен процент ПРАЙМ е определяема величина при заместване на индексите с техните стойности към даден момент във формулата от методологията за ПРАЙМ и след извършване на аритметичните действия, заложени в нея. В Методологията е включена относителна тежест на всеки от посочените във формулата компоненти и същата или е фиксирана, или се определя по съответната формула. Реално приложената от Банката стойност на ПРАЙМ по Договор №223-222/2007 г. е: за периода от 19.03.2019 г. до 19.10.2019 г. – 1,20%, а за периода от 19.10.2019 г. до 01.06.2021 г. – 0,65%. Видно от анализираните от вещото лице данни по движението на кредита, допълнителното споразумение от 12.03.2019г. не е довело до увеличаване на дължимата от ищците възнаградителна лихва на Банката, а до нейното намаляване, т.е. то е в техен интерес. Изложеното не дава основание да се приемат за основателни аргументите на ищците за неравноправния характер на клаузите за въвеждане приложимостта на референтния лихвен процент ПРАЙМ, още по-малко на конкретно посочените по-горе отделни клаузи от споразумението, с които е предвидена възможност за Банката да променя размера на дължимите месечни вноски при промяна в някой от съставните компоненти на ПРАЙМ.