Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 476 от 22.11.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 631/2024
Вид
Решение № 476
Подписан
22.11.2024
В сила
22.11.2024
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. ХАСКОВО, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500631 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 от

ГПК,образувано по жалба на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София срещу решение № 141 от 26.04.2024 год., постановено по гр.д. № 518 / 2023 год. по описа на Районен съд Димитровград, с което е обявен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т. 10 ЗПК, договор №** от 05.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между Н. Д. Т., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД,ЕИК 200599406, поради противоречието му със закона.

Осъдил е Н. Д. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на

„Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 на основание чл. 23 ЗПК сумата от 2772,39 лева, представляваща главница – остатък от чистата стойност по договор № 1202475 от 05.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3000,00 лева, като неоснователен.

Отхвърлил е предявения от „Фератум България“ ЕООД,

ЕИК 200599406 срещу Н. Д. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 501,67 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по договор № *** от 05.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, за периода от 04.11.2022 г. до 02.06.2023 г., като неоснователен.

Осъдил е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 20059940 да заплати в полза на Н. Д. Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 159,60 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса.

Осъдил е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 20059940 да заплати в полза на адв. М. М., Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес: бул. „Пещерско шосе“, № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.чл. 38, ал. 2, сума в размер на 480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по първоначалния иск с включен 1

ДДС.

Осъдил е Н. Д. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на

„Фератум България“ ЕООД, ЕИК 20059940 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,сума в размер на 728,39 лева, представляваща разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от насрещната искова претенция.

Осъдил е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 20059940 да заплати в полза на адв. М. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, сума в размер на 99,98 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по насрещния иск с включен ДДС, съразмерно на отхвърлената част от претенцията.

Във въззивната жалба на „Фератум България“ ЕООД се правят оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.Съдът неправилно е приел че ГПР не съответства на действителните разходи по кредита.Неправилно и необосновано е прието и задължителното условия за обезпечение на кредита като основание за отпускането му ,което в крайна сметка е обусловило и крайния извод на съда за недействителност на сключения договор за кредит с произтичащите последици.Иска се отмяна на решението и постановено друго,с което се отхвърлят предявените искове и се уважи насрещния иск.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна

Н. Д. Т.,в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред Районен съд

Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. Т., ЕГН ********** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК200599406 в условията на евентуалност установителни искове с правнооснование чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор № ***/05.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит за сума в размер на 3000 лева, а в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожна на основание чл.143, ал. 1 и чл.

146 ЗЗП на клаузата, обективирана в чл. 5 от Договор №***/05.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит.

В отговора по чл.131 от ГПК „Фератум България“ ЕООД гр.София са оспорили иска с аргументи,че при сключването му са спазени нормите на действащото законодателство. По предоставената предварителна информация за сключване на договора от страна на ищеца не са постъпили възражения и забележки, поради което се е съгласил с условията по сключения между страните договор.

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Фератум България“ ЕООД,ЕИК 200599406 срещу Н. Д. Т., ЕГН ********** с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за осъждане наН. Д. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 сума в размер на 3501,67 лева,представляваща непогасени задължения по Договор № ***/05.10.2022 г.за предоставяне на потребителски кредит, от които 3000 лева за главница,501,67 лева за възнаградителна лихва за периода от 04.11.2023 г. до02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът по насрещния иск твърди, че във връзка с процесния договор за кредит, ответникът и ищец по първоначалния иск не е заплатил нито една от дължимите от него вноски – общо осем на брой с падежи: 04.11.2022 г.,04.12.2022 г., 03.01.2023 г., 03.02.2023 г., 04.03.2023 г., 04.04.2023 г.,03.05.2023 г. и 02.06.2023 г. в общ размер на 1184,53 лева, от които 682,86лева – главница и 501,67 лева – възнаградителна лихва за периода от 04.11.2023 г. до 02.06.2023 г. В изложения контекст прави изявление за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми и отправя покана към кредитополучателя да погаси всички свои задължения в размер на 682,86 лева главница и 501,67 лева възнаградителна лихва за 2 непогасени вноски с настъпил падеж до 22.06.2023 г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост, и 2317,14 лева, представляващи главница по оставащите вноски по кредита В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с който го оспорва. Поддържа твърденията си за нищожност на процесния договор на посочените в исковата молба основания. Оспорва факта на настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.

Безспорно е установено че между страните е сключен договор №*** от 05.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит за 3000лв срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата на 17 вноски, съгласно погасителен план.Страните са уговорили още, че дължимата лихва по заема е в размер на 990,00 лева при лихвен процент 33,00% и ГПР – 49,68 %.Съгласно чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника.

За да приеме недействителността на договора за кредит съдът е приел,че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т.10.Този извод на съда е обоснован от обстоятелството, че в договора липсва каквото и да е посочване на условията за приложение на лихвения процент. Липсва и посочване на методиката, по която е изчислен лихвеният процент и в този смисъл договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 9а ЗПК.

На следващо място съдът е приел нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е налице, тъй като в договора липсва яснота как е формиран ГПР,доколкото същият е посочен единствено като абсолютна стойност и липсва разписана методика на формирането му. От друга страна, макар вещото лице да е посочило, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, доколкото не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена същата по отношение на общия ГПР, то според съда по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на заема, както и каква е финансовата тежест, която поема

Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Следователно и доколкото договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по силата на този договор в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение. Установяването на такова задължение в тежест на длъжника следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави и основание за обявяване на нищожността на клаузата на т.5 от договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ , съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелството, че предоставянето на заемните средства, с изпълнението на което задължение от страна на заемодателя, договорът за заем поражда своето действие е обусловено и от задължението на заемателя да сключи договор за поръчителство, изключва приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, от което следва извода, че нищожността на т.5 от договора за предоставяне на финансови услуги , влече нищожност на целия договор.

В подкрепа на извода за нищожност на сключения между страните договор следва да се посочи и това, че същият не отговаря на изискванията за действителност, предвидени в чл.10, ал.1 от ЗПК – да е сключен по ясен и разбираем начин, доколкото в договора за заем липсват клаузи относно размера и начина на погасяване на възнаграждението за поръчителство. В самия договор за гаранция също не се съдържат клаузи, уреждащи условията и сроковете за заплащане на такса за предоставяне на гаранция / поръчителство – обстоятелство, което обуславя извода за нищожност на договора за заем и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона – чл.10, ал.2 от ЗПК, според 3 която кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Достигайки до същия краен извод за основателност на иска за обявяване нищожността на договор договор №*** от 05.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит за 3000лв и уважавайки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

По отношение на решението за уважения насрещен иск частично,въззивната инстанция отново намира,че не са налице основания за ревизиране на решението.

В случаите, в които договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи, то претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на всички суми извън главницата е неоснователна. В тази връзка следва да се кредитира заключението на вещото лице за заплатените суми по договора за 227,61 лева.

Изложеното налага оставяне без уважение подадената въззивна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и с оглед пълното съвпадане на мотивите на въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща към тези на районния съд,поради което обжалваното решение следва да бъде и потвърдено.

С оглед изхода на делото „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да заплати на адвокат М. В. М. сумата в размер на 480лв.с ДДС на основание чл.38 от Закона за адвокатурата вр. Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на адвокатските възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ под формата на процесуално представителство пред въззивния съд съобразено с направенвото възражение за прекомерност от насрещната страна.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 141 от 26.04.2024 год., постановено по гр.д. № 518 / 2023 год. по описа на Районен съд Димитровград ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК

200599406, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 да заплати на М. В. М. Адвокатска колегия – Пловдив с адрес бул.