Решение № 430 от 13.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Русе, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200718 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 38-0001957/24.08.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП за нарушение на чл. 34, § 3, б. „Б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., и наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е извършил административното нарушение, в което е обвинен. Счита, че съгласно текста на чл. 93в, ал. 11 ЗАП, по който е санкциониран, за да е осъществен съставът на визираното нарушение жалбоподателят е следвало да не е въвел точно посочените данни в разпоредбата, а именно „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, а в конкретния случай не било посочени какви данни не били въведени, нито е била посочена съответната хипотеза на 1 санкционната норма. Безспорно разпоредбата на чл. 34, § 3, б. „Б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. било регламентирано задължение за водачите да вписват в картата на водача периодите, когато са извън превозното средство и не са в състояние да използват монтирания тахограф поради „друга работа“, „период на разположение“, прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест. В случая установеното, че жалбоподателят не е въвел данни в картата си за периода, когато е бил извън превозното средство и не е могъл да използва монтирания дигитален тахограф, се дължало на ползването на почивка. Неизпълнението на това задължение можело да бъде определено като противоправно деяние, което не било обявено за наказуемо по административен ред от законодателя. В конкретно и изрично изчерпателно изброените хипотези на чл. 93в, ал. 11 ЗАП за невъведени данни били за „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ и „дневна почивка“, но невъвеждането на данните за периодите, когато водачът е бил в отпуск или почивка не било посочено и не попадало в обхвата на нормата. При липсата на общо препращане към разпоредбата на чл. 34 § 3, б.

„Б“ от Регламент (ЕС) 165/2014 г. било недопустимо предвиденото в чл. 93в, ал. 11 ЗАП наказание да се налага на водач, който не е въвел данни за периодите, когато е бил извън превозното средство поради отпуск или почивка. Националният законодател не бил предвидил, че тези деяния били наказуеми. Недопустимо било по аналогия да се запълва съществуващата липса на изрична наказателна или административнонаказателна норма и тя да се тълкува разширително. Освен това нормативната уредба позволявала данните за периодите, когато водачът не е бил в превозното средство поради отпуск или почивка да се въвеждат не само в неговата карта, но и да се установяват с удостоверение за дейности. В този смисъл били разпоредбите на чл. 93в, ал. 17, т. 4 ЗАП и чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г., издадена от министъра на транспорта. Това не противоречало на европейското право. Съгласно Регламент /ЕС/ № 561/06, Директива 2006/22/ЕС и Регламент /ЕС/ № 3821/85 и Тълкувателно разяснение № 5 към тях, при пътните проверки първоизточниците на информация поначало били тахографските записи, като липсата им можела да бъде обоснована с горепосоченото удостоверение за дейности, ако поради определени обективни причини, посочени в удостоверението, съставянето им, включително чрез ръчно въвеждане на данните, не е било възможно. В случая 2 такова удостоверение за дейности било налице и от него се установявало, че липсата на данни била обоснована именно с такава обективна причина. В АУАН и в НП административното нарушение, което било вменено на жалбоподателя, трябвало да бъде описано подробно, разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена правна норма. Следвало да бъде налице и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация. Съставеният в конкретния случай АУАН, както и издаденото въз основа на него НП, не съдържали всички изискуеми елементи от обективната страна на административното нарушение, за извършване на което била ангажирана отговорността на жалбоподателя при приложението на санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 11 ЗАП, което съставлявало нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което било съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на реализираното административнонаказателно производство, засягащо правото на защита на жалбоподателя. Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно административно нарушение не било единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението и тъй като санкционираното лице се защитавало както по правото, така и по фактите, то следвало още от началото на производството лицето да бъдело уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждали тези факти. Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служели с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществявали фактите, предвидени в хипотезата им и спрямо широк кръг адресати.

Задължение на актосъставителя и на наказващия орган било да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай това изискване не било изпълнено при описанието на процесното деяние. Това нарушение на АНО било съществено, защото ограничавало изначално правото му на защита в смисъл, че не можел да разбере какво нарушение се твърдяло жалбоподателят да е извършил. Моли за отмяната на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият депозира становище, с което поддържа 3 подадената от него жалба и моли за нейното уважаване по подробно изложените в нея съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган директорът на РД „АА“ – Русе редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 29.03.2023 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 17.03.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0001957/24.08.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че на 17.05.2022 г., около 16,00 ч, в гр. Русе – Централна автогара „Юг“, жалбоподателят Б. Б. управлявал автобус марка „Бова“ от категория М3 с рег.

№ СВ 3638 ВР, оборудван с дигитален тахограф марка „ Continental” със сериен № 0016409722, като извършвал обществен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., по маршрут за движение гр. София – гр. Русе, видно от маршрутно разписание № 22401, възложено с договор № СОА17-ДГ55-415/28.08.2017 г. от Столична Община със срок на действие до 18.04.2026 г., като контролните органи констатирали следните нарушения: 1) водачът не бил въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в този или друг автобус дигитален тахограф за периода от 13,23 ч на 01.05.2022 г. до 11,01 ч на 02.05.2022 г., видно от компютърни разпечатки от картата на водача с № 0000000055021002, и 2) водачът извършвал обществен превоз на пътници, като в момента на проверката бил без контролен талон към СУМПС № 284181467.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените поделото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 17.05.2022 г., около 16,00 ч, управлявайки автобус марка „Бова“ от категория М3 с рег. № СВ 3638 ВР, жалбоподателят Б. Б. пристигнал в гр.

Русе, на Централна автогара „Юг“, като извършвал обществен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., по маршрут за 4 движение гр. София – гр. Русе, което било установено с маршрутно разписание № 22401, възложено с договор № СОА17-ДГ55-415/28.08.2017 г. от Столична Община със срок на действие до 18.04.2026 г. На място на Централна автогара „Юг“ се намирали служителите на РД „Автомобилна администрация“ – Русе св. Д. С. Д. и М.М.Н., които извършили проверка на водача и управляваното от него превозно средство. Служителите изтеглили паметта от картата на жалбоподателя Б., като констатирали, че за периода от 13,23 ч на 01.05.2022 г. до 11,01 ч на 02.05.2022 г. не били въведени необходимите данни. Те установили, че автобусът марка „Бова“ от категория М3 с рег. № СВ 3638 ВР бил оборудван с дигитален тахограф „ Continental” със сериен № 0016409722, който бил в изправност, но въпреки това жалбоподателят не използвал приспособлението за ръчно въвеждане на данни на този тахограф или намиращ се такъв в друг автобус, за да отрази в своята карта на водач каква дейност е била извършвана за процесния период.

Жалбоподателят Б. също така не носел и контролния талон към издаденото на негово име СУМПС № 284181467.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни и неподкрепени с доказателства са развитите твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП и конкретно на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Видно от прочита на АУАН и НП същите съдържат в максимална степен и изчерпателно описанията на фактическата обстановка, включително и данни за времето и мястото на извършване на нарушенията, в какво се изразяват 5 същите, както и нарушените разпоредби, съответно санкционните разпоредби, под чийто състав се субсумира нарушението. В настоящия случай наведените в жалбата оплаквания за съществени процесуални нарушения се явяват неоснователни, тъй като не липсват съответните изискуеми от закона реквизити съобразно ЗАНН в АУАН и НП, а в същите са описани всички релевантни фактически обстоятелства и то по достатъчно ясен, а не абстракатен начин, както посочва жалбоподателят. Ясно са отразени в двата юридически акта разпоредбите, които са нарушени и в какво конкретно се изразява извършеното нарушение, кога е установено същото и какъв период от време засяга то. Поради тези съображения правото му на защита не се явява накърнено.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, чийто фактически състав е уреден в чл. 93в, ал. 11 ЗАП.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита, защото в АУАН и НП не са посочени какви конкретни данни е следвало да въведе в паметта на дигиталната карта. Съгласно чл. 6, § 2, б. „В“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 дигиталните тахографи и картите за тахограф показват дейността на водача, която, ако неговата дейност в момента е управление — времето на непрекъснато управление и общото време на почивка по време на работа на водача, а ако неговата дейност в момента е на разположение, друга работа, почивка или почивка по време на работа — продължителността на осъществяваната в момента дейност (от момента на нейното избиране) и общото време на почивка по време на работа.