Определение № 368 от 14.06.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Плевен, 14.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20224400200432 по описа за 2022 година

Производство по чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат К.Д., процесуален представител на пострадалите ИВ. Б. П. – лично и като законен представител на малолетната й дъщеря Д.П.Г., Г.П.Г. и К. П. Л., подадена срещу постановление от 27.04.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д 169/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, проведено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на прокурора и в частност за необоснованост на заключението на вещите лица от състава на тройната съдебна автотехническа експертиза. Прави се искане за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт и в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Прокурорът е приел, че пострадалият П.Г.П. и съпругата му ИВ. Б. П.

1 живеят в гр. Т., Плевенска област и от брака си имат малолетна дъщеря, Д.П.Г..

На 26.08.2020 г. следобед, П.П. управлявал мотор „***“ с рег. № *** в гр. Т., като се движел в посока от село ***, Плевенска област към центъра на града. Движел се с висока скорост, което обстоятелство било забелязано от свид. В.Е.С.. С. извършил обратен завой с управлявано от него МПС и също се насочил към центъра на гр. Т., движейки се по ул. „***“. Когато излязъл от завоя забелязал, че на улицата има спрял автомобил, тип „пикап“, а моторът бил паднал на земята в лявото пътно платно. П.П. лежал неподвижно върху тревния участък в лявата част на улицата. Чрез обаждане до национален телефон 112 били уведомени органите на МВР и Бърза помощ. След извършен оглед на местопроизшествието, тялото на П.П. било транспортирано за аутопсия в гр. Плевен.

Прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е установено да е извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните:

От заключението на назначената по време на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е видно, че смъртта на П.Г.П. се дължи на несъвместима с живота гръдна травма /прекъсване на аортата/ и практически е настъпила веднага. Установените при извършената аутопсия увреждания са резултат от тъпи травми в условията на настъпило ПТП. Получени са от удари и сътресение на тялото, а също и от приплъзване върху пътната настилка. Липсват увреждания, които да не могат да се обяснят с механизма на ПТП.

По време на разследването е назначена и тройна съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещите лица инж. А.П.П., инж. В.Т.И. и инж. Е.Б.Ц. става ясно, че:

1.Липсват данни за технически неизправности по двете МПС, които да са предпоставка за ПТП или да са били причина за неговото непредотвратяване;

2. Произшествието се състои в сблъсък между мотоциклет „*** ***“ с 2 рег. № *** и тилната част на автомобил „***“ с рег. № ***. До сблъскването, лекият автомобил е бил паркиран пред дом № 35 върху северния тротоар на ул. „***“, перпендикулярно на пътното платно. От състояние на покой на покой, водачът на този автомобил П.С.А. първоначално е осъществил движение на заден ход с последващо закъснително движение и спиране върху северната пътна лента на ул. „***“. Разстоянието, което автомобилът е изминал на заден ход, до момента на спиране върху северната пътна лента е 6,2 м., а времето от момента на тръгване до момента на установяване в покой върху северната пътна лента е 3,47 секунди. Общото време от момента на тръгване на лекия автомобил от северния тротоар до момента на удара е не по-малко от 6,0-6,5 секунди.

Към момента на реализирано движение на заден ход от лекия автомобил „***“ от северния тротоар на ул. „***“, челната част на мотоциклет „***“ се е намирала на разстояние 105,12-113,88 м. до мястото на удара. Мотоциклетът се е движел със скорост 63,07 км/ч по улицата в посока центъра на града /при нереализирано спиране от водача/, респективно със скорост 78,37 км/ч /при реализирано спиране на мотоциклета преди мястото на удара без отлагане на следи върху настилката/.

От момента, в който водачът на лекия автомобил е реализирал движение на заден ход и купето на МПС е навлязло върху северната пътна лента на ул. „***“, мотоциклетът „***“ е бил извън зоната на видимост за водача на лекия автомобил „***“. Към този момент и двамата водачи не са имали видимост един към друг.

Последвало е спиране на лекия автомобил върху северната пътна лента на улицата, промяна на направлението на ходовите колела чрез завъртане на кормилния кръг на волана в посока към центъра на Т., превключване на предна предавка и реализиране на ускорително движение – чрез изминаване на разстояние от 0,52 м. За времето, през което водачът на лекия автомобил е извършвал тези действия, водачът на мотоциклета се е придвижил на разстояние 40,11 м. до мястото на удара, възприел е присъствието на автомобила в северната пътна лента и е отклонил мотоциклета към насрещната пътна лента, като го е преместил напречно на разстояние 2,2 м. от средата на полагащата му се пътна лента.

Между лекия автомобил „***“, който се е движил ускорително на 3 преден ход от състояние на покой върху северната пътна лента на улицата и мотоциклетът, който се е движил транслационно равномерно или закъснително без отлагане на следи върху пътната настилка, е възникнал първоначален контакт. Контактът е бил между челната част на мотоциклета и задната лява част от купето на лекия автомобил. Получил се е тилен кос удар в северната пътна лента на ул. „***“.

3. Дължината на опасната зона за мотоциклета „***“ при скорост на движение 63,07 км/ч е 41,88 м., при скорост на движение 78,37 км/ч е 58,32 м., а при скорост на движение 50 км/ч е 29,77 м.

4. Скоростта на мотоциклета „***“ към момента на първоначалния контакт при удара е 63,07 км/ч, а при реализирано закъснително движение /спиране от страна на мотоциклетиста/ към момента, в който той е отклонил мотоциклета към насрещната пътна лента, без отлагане на следи върху настилката, е 78,37 км/ч.

4. Минималното отстояние на челната част на мотоциклета „***“ /без реализирано спиране/ до мястото на удара с лекия автомобил към момента, в който той е тръгнал от състояние на покой от десния тротоар на улицата е 105,12-113,88 м.

Минималното отстояние на челната част на мотоциклета „***“ /при реализирано спиране от страна на водача/, без отлагане на следи върху пътната настилка, до мястото на удара с лекия автомобил към момента, в който той е тръгнал от състояние на покой от десния тротоар на улицата е 130,62-141,5 м.

Минималното отстояние на челната част на мотоциклета „***“ до мястото на удара с лекия автомобил към момента, в който водачът на мотоциклета е реализирал промяна на направлението към насрещната пътна лента е 40,11 м.

От изложеното дотук е възможно да се направи категоричния извод, че водачът на мотоциклет „***“ е имал техническа възможност, при движение с максимално разрешената скорост за съответния пътен участък /50 км/ч/ или с по-ниска скорост, да реализира спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП.

5. От техническа гледна точка причина за реализираното ПТП от една 4 страна е, движението на водача на мотоциклет „***“ със скорост по-висока от максимално разрешената за движение в населено място, в дъга на десен завой, а от друга, забавени действия на същия водач с органите за управление /ръчна и крачна спирачка/ към момента, в който той е имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил върху асфалтовата настилка.

6. При сравнение на минималното разстояние до мястото на удара, на което се е намирала предната част на мотоциклета „***“ към момента, в който водачът на това МПС е предприел промяна на направлението към насрещната пътна лента /възприемайки лекия автомобил в полагащата му се пътна лента/ - 40,11 м., с дължината на опасната зона при скорост от 50 км/ч – 29,77 м., може да се направи категоричен извод, че водачът на мотоциклета е имал техническа възможност при реалната скорост на движение към момента на първоначалния контакт при удара и при движение с максимално разрешената скорост за съответния пътен участък от 50 км/ч или с по-ниска скорост, да реализира спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП.

7. В момента, в който водачът на лекия автомобил е реализирал движение на заден ход от състояние на покой от десния /северен тротоар/ и купето на МПС е навлязло върху северната пътна лента на ул. „***“, мотоциклетът „***“ е бил извън зоната на видимост на водача на лекия автомобил „***“. Видимостта между двете МПС е била осъществена едва когато автомобилът е бил вече върху асфалтовата настилка на улицата, косо разположен върху северната пътна лента /лентата за движение на мотоциклета/.

При тези фактически положения може да се направи единствено възможния и категоричен правен извод, че водачът на лекия автомобил „***“ не е допуснал виновно нарушение на правилата за движение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, смъртта на П.Г.П..

Причината за ПТП е свързана с движение на П. със скорост по-висока от максимално разрешената за движение в населено място, в дъга на десен завой, както и със забавени действия с органите на управление на мотоциклета /ръчна и крачна спирачка/ към момента, в който П. е имал възможност да възприеме автомобила върху асфалтовата настилка.

Субективното несъгласие на

5 процесуалния представител на наследниците на П.Г.П., адвокат К.Д., със заключението на вещите лица от състава на тройната съдебна автотехническа експертиза, не означава, че това заключение е неправилно. Напротив, заключението е изготвено от вещи лица, специалисти в съответната област на научното познание, които притежават дългогодишен професионален опит и които при изготвянето му, освен материалите по делото, са ползвали техническа литература и са взели предвид техническите характеристики на лекия автомобил „***“.

Оплакванията в жалбата, както и извършените в нея технически изчисления са декларативни и не са подкрепени с научни и технически данни.

Освен всичко останало, авторът на жалбата не притежава специални знания в областта на науката, за да претендира, че предложените от него изчисления и изводи са достоверни и убедителни.

Неоснователно е и искането за назначаване на повторна експертиза.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 153 от НПК, повторна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнения за неговата правилност. В разглеждания случай обаче заключението на вещите лица е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнения за правилността му. В него са дадени научно обосновани, задълбочени и убедителни отговори на всички важни за изхода на делото въпроси.

Обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 5, във връзка с ал. 6, т. 1 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.04.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д 169/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.