Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 565 от 23.04.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 232/2021
Вид
Определение № 565
Подписан
23.04.2021
Състав
Цветелина Маринова Янкулова Стоянова, Рени Валентинова Георгиева, Емилия Атанасова Кунчева

Цитирани разпоредби

  • чл.19-20 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.19-20 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.30 · Закон за наследството
  • чл.54 · Закон за наследството
  • чл.60 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. Плевен , 22.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20214400500232 по описа за 2021 година Депозирана е частна жалба от П. Х. Д. срещу определение № 260016/18.02.2020 г. по гр.д.№ 183/2020 г. по описа на РС-Никопол.Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за ново разглеждане в НРС.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. от надлежно

По същество частната жалба е неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 18.02.2021 г., с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК искова молба с вх.№ 1258/25.06.2020 г., депозирана от П. Х. Д. от гр.Плевен, по която е образувано гр.д.№ 183/2020 г. по описа на НРС и е прекратено производството по делото.

С разпореждане от 14.01.2021 г. е оставена без движение ИМ, депозирана от ищеца П.Д., като му е указано в едноседмичен срок от получаване на 1 съобщението да изложи ясно и последователно основанията, на които основава иска си, да се сформира ясен и разбираем диспозитив и да се внесе д.т., като му се укаже, че ако не стори това И.М. ще бъде върната.

Съобщението е получено на 27.01.2021 г.

На 01.02.2021 г. от ищеца е представена уточняваща молба.

В нея е налице позоваване на чл.54 и чл.60 от ЗН.Първата разпоредба регламентира недействителността на приемането и отказът от наследство, както и обстоятелството, че те не могат да се оспорят поради погрешка.Втората разпоредба регламентира задълженията на наследниците, приели наследството, респ. приели същото по опис.

В процесния случай сочените разпоредби на чл.19-20 АПК са неприложими, тъй като се прилагат разпоредбите на ГПК.

Посочено е също така, че се поддържа исковата молба по гр.д.№ 183/2020 г. на НРС за намаление на дарението, което е част от запазения му дял от наследството на Х.Ц. Д. по силата на определение № 2092/5.06.2018 г. на ПлРС по ч.гр.д.№ 3404/2018 г. - дарение с нотариален акт за дарение по н.д.№ 1057/1920 г. на никополски съдия, като се позовава на чл.30 ЗН.С посоченото определение производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл.130 ГПК.

Чл.30 от ЗН регламентира възстановяването на запазена част.

Предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане.Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото.Фактическите твърдения следва да са ясни и пълни, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, а от друга страна ответникът следва да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения.Аналогично това се отнася до петитума на иска (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и до носителите на 2 правоотношението (страните в процеса).

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че въпреки неколкократно даваните указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, същият не е сторил това, като не е посочил ясно и точно обстоятелствата, на които основава претенцията си и не е формулиран ясен петитум ( определение № 110/11.06.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1192/2018 г., І г.о., определение № 100/24.02.2020 г. на ВКС по ч.т.д.№ 201/2020 г., ІІ т.о.).

Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260016/18.02.2020 г. по гр.д.№ 183/2020 г. по описа на Никополски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страната чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3