Решение № 552 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110161108 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца Г. Т. И. срещу ответницата Д. Д. И. иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършеното в полза на ответницата универсално завещание и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Т. Д. И..

Ищецът Г. Т. И. твърди, че е наследник по закон на Т. Д. И. – негов син. Твърди, че преди смъртта си, със саморъчно завещание от .г., наследодателят завещал на ответницата Д.

Д. И. притежаваните от него 4/6 ид.ч. от недивижим имот, представляващ апартамент ..., находящ се в гр. ..... Саморъчното завещание било вписано в .....г. Твърди, че това е единственото имущество, оставено в наследство след смъртта на баща му, поради което иска намаляването на завещанието и възстановяване на запазената му 1/3 идеална част наследството при запазената част от наследството при две или повече деца или низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг от общо 2/3 идеални части.

Ответникът Д. Д. И. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който не оспорва, че ищецът е наследник по закон на Т. Д. И., както и че в нейна полза е оставено саморъчно завещание, с което наследодателят на ищеца й е завещал 4/6 ид.ч. от описания в исковата молба имот. Ответницата твърде, че е внучка на Т. Д. И.. Оспорва запазената част на ищеца от наследството на Т. Д. И. да е в размер на 2/3 ид.ч., доколкото след смъртта си наследодателят е оставил две и повече деца или низходящи от тях, поради което запазената част на ищеца се равнявала на 1/3 идеална част, за който ответницата признава иска, а за останалата 1/3 идеална част го оспорва, като неоснователен.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на 1 събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН.

В тежест на ищеца по иска по чл. 30 ЗН за намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя му е да докаже качеството си на наследник по закон на Т. Д. И., от кръга на лицата, имащи право на запазена част и извършено от наследодателя им в полза на ответницата завещание.

В случая не е спорно между страните и се установява от приетите писмени доказателства по делото, че ищецът Г. Т. И. и ответницата Д. Д. И. са наследници по закон (низходящи) на починалия на .г. Т. Д. И. – ищецът е син, а ответницата (внучка) – низходяща на починалия преди общия наследодател негов син Д. Т. И., следователно наследник по право на заместване (чл. 10, ал. 1 ЗН).

Не е спорно и се установява, че със саморъчно завещание от .г. Т. Д. И. е завещал на ответницата Д. Д. И. цялата притежавана от него част от апартамент, намиращ се в гр. ...., ..

Завещанието е обявено с протокол с рег. № .г. на нотариус с рег. № . и вписано книгите за вписване на ........ с вх. рег. № .г., имотна партида ......

Страните не спорят, а се установява и от представените нотариален акт за собственост на жилище, построено на държавна земя от .........г., акт за женитба № ....г. и удостоверение за наследници на М. Г. Т., че недвижимият имот, описан в завещанието, е придобит на името на Т. Д. И. по време на брака му с М. Г. Т., с оглед на което е бил притежаван от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност (чл. 13, ал. 1 ЗК (отм.,.г.). . се е прекратила със смъртта на съпругата М. Г. Т. на .г., с което се е трансформирала в обикновена съсобственост при дял за Т. Д. И. от 4/6 ид.ч. (1/2 ид.ч. с оглед прекратяване на . и 1/6 ид.ч., придобита по наследство от М. Г. Т., доколкото съпругът наследява заедно с двете деца на починалата).

Страните не спорят, че с посочената 4/6 ид.ч. от апартамент ..., намиращ се в гр. ...., се изчерпва наследството, оставено от Т. Д. И., поради което процесното саморъчно завещание то .г. има характер на универсално завещание.

С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се упражнява субективното потестативно право на наследник със запазена част, която е накърнена чрез извършени от наследодателя му завещателни или дарствени разпореждания да поиска възстановяване им чрез намаляване на конкретно завещателно разпореждане или дарение. Намаляването се извършва в размер, необходим за допълване на запазената част на наследника със запазена част (чл. 30, ал. 1 ЗН).

Тъй като в случая искът за възстановяване на запазена част е насочен спрямо лице, което е наследник по закон, не е необходимо ищецът да установява, че е приел наследството по опис (арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН).

В случая се касае за универсално завещание, поради което намаляването се извършва със съответна дробна част от наследството, съответстваща на запазената част на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да 2 накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, а съгласно чл. 28, ал.

2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Съобразно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В разглеждания случай, видно от приетото удостоверение за наследници, наследодателят Т. Д.

И. не е оставил след смъртта си съпруг, а е оставил един син (ищецът Г. Т. И.) и две низходящи на починалия преди наследодателя негов друг син Д. Т. И., а именно ответницата Д. Д. И. и Те.а Д. И.. При това положение запазената част от наследството на Т. Д. И. е общо 2/3 ид.ч., а само за ищеца – 1/3 ид.ч. (половината от общата запазена част при две и повече деца или низходящи от тях).

Следователно предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен и следва да се уважи, като се намали завещателното разпореждане от .г. с 1/3 ид.ч. и със същата идеална част се възстанови запазената част на ищеца Г. Т. И. от наследството на Т. Д. И..

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е заявил своевременно, до приключване на съдебното заседание, в което е приключило разглеждане на делото в настоящата инстанция (така т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС), искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, като е претендирал и доказал извършване на разноски в размер на 80 лв. – държавна такса и 1500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно вписването в представения договор за правна защита и съдействие от 05.01.2025г., който в тази част има характер на разписка. Посочените разноски в размер на общо 1580 лв. следва да се присъдят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че въпреки признанието на иска, в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която „поначало не намира приложение при конститутивните искове, какъвто е и искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като потестативните права, каквото е и правото по чл.

30 ЗН, могат да бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред, чрез конститутивен иск и съответно поведението на ответника (дал ли е повод за завеждане на иска или не извънпроцесуално) се явява ире.нтно. Правото на възстановяване на запазена част от наследството се упражнява единствено по съдебен ред, като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената чрез разпореждането на наследодателите в негова полза законово установена еквивалентност на имуществените права на всички наследници“ (така Определение № 59 от 7.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1279/2021 г. на II ГО на ВКС и Определение № 50037 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 4315/2021 г. на I ГО на ВКС). Ето защо отговорността за разноските следва да се възложи на ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

НАМАЛЯВА по предявения от Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес: . срещу Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., ., иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН, универсалното завещателно разпореждане, извършено от Т. Д. И., починал на .г., направено със саморъчно завещание от .г. в полза на Д. Д. И., ЕГН **********, вписано в книгите за вписване на ........ с вх. рег. № .г., имотна партида ....., до размер от 1/3 ид. част.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на Г. Т. И., ЕГН ********** от наследството на Т. Д. И., починал на .г., в размер на 1/3 ид. част от наследството.

ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., . да заплати на Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес: . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1580 лв., представляваща разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4