Решение № 310 от 06.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110139150 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба на К. И. Д. срещу И. И. П.. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на лични отношения и на издръжка за дете.

Ищцата твърди, че с ответника имат общо дете – Ивайло И.ов П., ЕГН **********. Родителите са във фактическа раздяла. Майката и детето живеят в нейното жилище в гр. София, ж.к. Обеля, бл. 101, вх. В, ап. 41, което тя закупила. Детето е ученик в 119 СОУ в гр. София. В поведението му се наблюдават изразена хипер активност. Често става раздразнителен, избухлив и агресивен към други деца и хора. Заедно с бащата потърсили помощ от детски психиатър, чието заключение било, че при малолетния Ивайло се наблюдават когнитивни и екзекутивни дефицити. От началото на 2022г.

Ивайло посещава логопед. Заниманията са от два до три пъти седмично, като всяко струва по 35 лева. Първоначално майката поемала заплащането на цялата такса, но от около два месеца и ответникът участвал в този разход. От раждането на детето майката се грижи за неговата прехрана, облекло и всякакви нужди. Издръжката, която бащата дава за детето, не е постоянна, 1 ежемесечна и регулярна. Същата зависела от личното отношение на бащата към майката. Излага твърдения, че не ограничава контактите на детето с неговия баща. Ивайло е привързан към родителите си. Бащата подценявал лекарските препоръки относно възпитанието и личния подход към детето. Не полагал необходимата родителска превенция към детето, като при контактите им ответникът пренебрегвал установените правила за неговото развитие.

Изгражда образ на добрия родител, който позволява всичко, не налага никакви ограничения в поведението на детето, настройвал детето срещу майката. Освен доходите си от трудово възнаграждение, майката била подпомагана финансово и физически от членовете на нейното семейство.

Ответникът работи по трудово правоотношение и официалният му доход бил в размер на МРЗ за страната, но реалните му доходи били по – високи.

Разполага със собствено жилище и МПС. Моли родителските права спрямо детето Ивайло да бъдат предоставени за упражняване на майката, местоживеенето му да бъде определено при нея, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, акто предлага такъв, както и бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 350.00 лева, считано от една година назад от подаване на исковата молба, до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира разноски.

В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, предявена е и насрещна молба. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, и предявените с нея искове. Сочи, че действително детето живее понастоящем при ищцата, но и бащата се грижи за него. Води го при личен лекар, зъболекар, очен лекар. Взема детето от училище, води го на разходки, участва в образователния процес. От раздялата с ищцата същата винаги му създавала проблеми за виждането и контакта на бащата с детето.

Детето има дислексия и това била причината то да не може да чете и пише като дете на неговата възраст. Оспорва обстоятелството, че от раждането на детето майката е тази, която се грижи основно за него. Сочи, че винаги се е грижел за детето, включително и финансово. Излага твърдения, че през последната година ищцата развила зависимост към хазарта и за това харчела неразумни суми. Ищцата била по цял ден на работа до късно и не можела да отделя необходимото внимание на детето. Моли родителските права върху детето Ивайло да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото 2 то да живее; да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна сума, считано от решението за предоставяне на родителските права на бащата.

В случай, че не бъдат уважени исковете, моли да му бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв. Не претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Оспорва предявените насрещни искове като неоснователни.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете Ивайло И.ов П., ЕГН **********.

На 14.06.2022г. ищцата придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент 41, находящ се в гр. София, район Връбница, ж.к, Обеля 1, бл. 101, вх. В, ет. 1. Същата работи в Тирбул ЕАД, като за периода от месец юли 2021г. до месец юни 2022г. е получила среден месечен брутен доход в размер на 1813.89 лева.

Ответникът работи по трудово правоотношение в Камко ЕООД, като за периода от месец юни 2021г. до месец август 2022г. е получил среден месечен брутен доход в размер на 770.30 лева. Същият е заплащал по банков път чрез майката на детето суми, както следва: 30.06.2021г. – 180 лева за училище;

15.09.2021г. – 150 лева за училище; 13.10.2021г. – 100 лева; 10.11.2021г. – 175 лева за учебници; 13.12.2021г. – 130 лева; 31.01.2022г. – 200 лева за застраховка; 11.02.2022г. – 200 лева за застраховка; 28.02.2022г. – 200 лева;

14.03.2022г. – 150 лева; 14.04.2022г. – 50 лева; 23.05.2022г. – 15 лева.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални доклади от ДСП – Младост и ДСП – Връбница. Видно от проведеното социално проучване, бащата заявява, че с майката са живяли заедно около 11 години, като от съвместното си съжителство имат родено едно дете –Ивайло на 9 г. Разделени са от около 4 години. Споделя, че майката ограничава контактите между него и Ивайло. Бащата твърди, че след раздялата детето само една седмица е било при него с приспИ.е, през останалото време майка му не разрешава да остава в жилището. Отрича детето да е настрйвано срещу майката. Бащата заявява, че когато Ивайло е при него, се чувства добре, 3 поддържат добри отношения, омат общи занимания, излизат на разходка, ходят на различни походи в планината. Бащата съобщава, че изцяло е поел грижите за детето, свързани със здравословното му състояние. По негови данни, Ивайло е с дислексия, като е посещавал „Стела Благоева“, но майката отказала и го е преместила при друг специалист – логопед. Към момента детето живее заедно със своята майка, която полага грижите за отглеждането и възпитанието на детето. Бащата живее в гр. София, ж.к. Младост 2 заедно със своята майка, като детето разполага с отделна стая,обзаведена с всичко необходимо за детето. Бащата заявява, че работи на длъжност мърчандайзер към фирма „Камко“. По данни на бащата, Ивайло има редки контакти с роднини по бащина линия. Ивайло е ученик в 3-ти клас в 119 СУ, като трудно се справя в училище предвид установената дислексия. Бащата заявява, че детето има приятели в училище, чувства се добре, тренира допълнително таекуондо. Бащата заявява, че има изградена емоционална връзка със сина си, детето се чувства добре при своя баща. По данни на майката, родителите живеели заедно в дома на бащата заедно с неговата майка. След раздялата им преди 3 години майката и детето напуснали дома на бащата. Родителите поддържат комуникация помежду си по повод детето, като майката описва комуникацията им като напрегната. По данни на майката, тя въвежда границите и правилата, регулиращи поведението на момчето, с търпение и обясняване. Наказанията, които налага, се състоят в ограничаване на гледане на филмчета, ползване на интернет. На детето се обяснява по подходящ начин причината за наложеното наказание. Майката споделя, че на този етап няма нов партньор. Към момента основните грижи за Ивайло се полагат от майката. Детето е облечено с чисти и подходящи дрехи. Майката и детето обитават апартамент, който е собственост на майката. Ивайло разполага със самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо. Майката работи като търговски представител във фирма „Тирбул“. Месечното й възнаграждение е 1500 лева. Същата споделя, че в грижите за Ивайло е подкрепена от близките си – брат, сестра, майка. Баща й живее в Сърбия и тя и детето често му гостуват. Бабата по бащина линия – Юра Момчилова, също участва в грижата за малолетния Ивайло. Ивайло споделя, че познава и контактува с разширеното си семейство по майчина и бащина линия. Има изграден приятелски кръг в квартала, в който живее. Ивайло е ученик в 3 клас в 119 училище. Той е дете със СОП, осигурено му е ресурсно подпомагане.

4

Момчето има дислексия. Малолетният редовно посещава учебните занятия, има леки затруднения по български език. Ивайло разказва, че му харесва в училище, има приятели. Записан е и тренира таекундо. Малолетният Ивайло е спокоен в присъствието на майка си. Той споделя, че е привързан и към двамата си родители. Твърди, че му харесва да гостува в дома на баща си, където се среща и с баба си Юра Момчилова. Майката говори с много обич и топлота за сина си. По нейни думи, тя не поставя пречки в контактите между бащата и детето. Споделя, че разбира нуждите Ивайло да се среща с баща си.

В хода на съдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно – психологична, психиатрична и логопедична експертиза, според заключението на която Ивайло П. има нарушения в развитието и функционирането, които надхвърлят диагнозата Специфично разстройство в /развитието на/ четенето /F83.0 по МКБ10/, позната под термина „Дислексия“.

Все пак може да се каже, че е налице такова разстройство, като то е само част от проблемите, които са в основата на училищните затруднения, които Ивайло безспорно има. Момчето има нужда от диагностично уточняване /вкл. чрез допълнителни неврологични, а и психиатрични диагностични изследвания/, които да дадат по – конкретни и пълноценни медицински насоки за неговото лечение. В академичен план детето отговаря на определението на „дете със специални образователни потребности“, немедицински термин от Закона за училищното и предучилищното образование, като състоянието му категорично предполага нужда от индивидуален подход и допълнителна ресурсна подкрепа за овладяване на учебния материал. С оглед дефиците и особеностите на детето следва да се осигурят специализирано проследяване и подкрепа от невролог, психиатър, психолог, логопед и специален психолог с различна честота и интензивност в зависимост от потребностите му при динамична, периодична реоценка на тези потребности. Последните трима специалисти следва да бъдат осигурени от училището, което посещава, а при необходимост може да се осигури и допълнителна подкрепа и извън училището – през социалните служби или чрез частна инициатива на родителите. С оглед минимизиране рисковете и оптимизиране на развитието на детето е необходимо редовно проследяване на състоянието му, комплексно и мултидисциплинарно, а именно неврологично, психиатрично, психологично. Терапевтичните усилия трябва да са координирани и подкрепени и поддържани по еднакъв начин от двамата 5 родители и всички включени в отглеждането на детето.

От показанията на св. Надежда Стилиянова Даскалова се установява, че детето Ивайло е в четвърти клас, живее при майка си в техен собствен апартамент в кв. Обеля. Детето е с дислекция, с него работят психолози и ресурсен учител. Ищцата работи като търговски представител в Олимпос.

Когато се налага, помощ й оказват брат й и сестра й.

Съдът кредитира показанията на св. Даскалова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.

Видно от показанията на св. Огнян Валентинов Миков, ответникът и детето са постоянно заедно, ответникът е постоянно в игрите с детето си.