Решение № 2299 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2299 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330117080 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата К. П. В. е предявил против „Профи Кредит България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/26.03.2025 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/26.03.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 4 000 лв. срещу насрещното й задължение да върне сумата от 7 770, 20 лв. на 36 месечни вноски. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 50, 95 % и годишен процент на разходите от 63, 93 %. Сочи, че в клаузата на чл. 10 от Договора е установено задължение за потребителя да представи обезпечение – банкова гаранция; гаранция, издадена от финансова институция, вписана в БНБ; солидарен длъжник, който да отговаря на посочените в договора условия или ипотека върху недвижим имот. Твърди, че заедно с договор за кредит е подписано допълнително споразумение, като в раздел III, т. 3 е предвидено задължение за заплащане на неустойка в размер от 2000 лв., поради непредставяне на обезпечение, която се заплаща разсрочено и е в включена в погасителния план по договора. Поддържа, че неустойката е дължима, заедно с погасителната вноска за главница и лихва, като общото задължение по договора е в размер на сумата от 9 770, 20 лв. Счита, че неустойката 1 представлява скрито възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите по кредита. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при определяне на годишния процент на разходите не е съобразено задължението за заплащане на неустойка, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на неустойка в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на неустойка в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на практика на СЕС. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за кредит, но счита, че последният е действителен и е съобразен с изискванията, установени в разпоредбите в ЗПК. Поддържа, че в Общите условия е посочено какво представлява договорното възнаграждение и как е формиран годишния процент на разходите, поради което не е допуснато соченото нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че при кандидатстването на потребителя за кредит кредиторът е изискал представяне на обезпечение, като потребителят е бил предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението му. Сочи, че неустойката е договорена в допълнително споразумение и е дължима само и единствено при непредставяне на обезпечение. Твърди, че неустойката представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя, поради което това вземане на кредитора не следва да бъде включено в годишния процент на разходите. В този смисъл се позовава на чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че нарушението на посочената разпоредба е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът на годишния процент на разходите, но не и недействителност на договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/26.03.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 4 000 лв., както и 2 че в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка, установена в Допълнително споразумение към договора за кредит.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и К. П. В. – в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/26.03.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил в полза на ищцата сумата от 4 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от общо 7 770, 20 лв. на 36 месечни вноски с размер от 215, 83 лв. Установен е годишен лихвен процент от 50, 95 % и годишен процент на разходите от 63, 93 %.

С разпоредбата на т. 10.1. от Общите условия е предвидено, че клиентът се задължава да предостави на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване на всички изискуеми вземания на кредитора, като предостави някое от следните обезпечения: 1. банкова гаранция, издадена от българска търговска банка със задължително плащане, равно на общата дължима сума;

2. гаранция, издадена от финансова институция, вписана в Регистъра на БНБ;

3. солидарен длъжник, който да отговаря на следните условия: физическо лице на възраст между 23 и 64 години с осигурителен доход в минимален размер от 1 300 лв., да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредита, да работи по безсрочен трудов договор, да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца, да не е клиент или солидарен длъжник по договор за потребителски кредит, сключен с кредитора, да няма задължения към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ в системата на ЦКР към БНБ; или 4. ипотека върху недвижим имот.

С Допълнително споразумение от 26.03.2025 г. към Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/26.03.2025 г. страните са констатирали, че кредиторът е поискал обезпечение, което не е предоставено, поради което на потребителя е предоставен допълнителен срок от 14 календарни дни за предоставяне на обезпечение по чл. 10 от Общите условия, при неизпълнение на което длъжникът ще дължи неустойка в размер от 2 000 лв., разсрочена за 12 месеца. Към допълнителното споразумение е представен нов погасителен план, в който е включено и задължението за заплащане на неустойка, разсрочено ведно с първите 12 вноски по кредита, които са в размер от 382, 50 лв., като останалите вноски след тях са в размер от 215, 83 лв.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с 3 изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, 4 настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.