Решение № 253 от 06.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Стара Загора, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20255500100346 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.4549 и чл.52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба вх.№ 16309/10.02.2025г. в СГС- С., с която ищецът/пълнолетния български гражданин/ И. Г. Г. на 38 г. от ***, претендира, че ответникът Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.С. била повдигнато обвинение и тя го била внесла в съда, където производството се провело на два пъти, пред два различни съдебни състава, в многобройни съдебни заседания, и цялото наказателно производство приключило за около 2 г./вместо за около 2 месеца/, тъй като било образувано по реда на бързото производство. Поради което счита, че било налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо него било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК във вр. с чл.195, ал.1, т.4, чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК, в което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 г. до 4 г., като наказателното производство по това обвинение било окончателно прекратено на 22.07.2020г., поради това, че деянието не било извършено или не съставлявало престъпление, с влизане в законна сила на постановеното Определение № 609/19.06.2020 г. по приключеното ЧНД № 1013/2020г. по описа на РССт.Загора. Счита, че прекомерната продължителност на наказателно 1 производство срещу него се отрази негативно по отношение на личността му, че продължителната въсящност на наказателното производство допълнително го потискало и притеснявало, като се увеличавал риска да бъда уволнен и да остана без препитание, той ограничил социалните си контакти, защото повечето от познатите му отказвали да общуват с него, понеже бил „престъпник”, поради което се затворил в себе си и напълнял значително вследствие на силното психическо напрежение. Претендира, че действията на разследващите органи и на съдебните институции били извършени през продължителен период от време, макар че накателното производство против него било образувано, като „бързо“ и следвало да приключи за около 2- 3 месеца. Предвид изложеното моли настоящия първоинстанционен съд да осъди ответника РБ- С. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ да му заплати общо сумата 80 000 лв., представляваща парично обезщетение за преживените от него морални(неимуществени) вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които били в пряка причинна връзка с незаконосъобразното водене на наказателното преследване против него, приключило с оправдаване по повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер, заедно със законната лихва от датата на постановяване на окончателния съдебен акт/22.07.2020г./ до окончателното изплащане на главницата. Претендира и всички напревени от него пред настоящата съдебна инстанция съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар, за което представя Списък на разноските си по реда на чл. 80 от ГПК. В този смисъл е и пледоарията му пред настоящия първоинстанционен ОССт.Загора. В този смисъл е и писмената му Защита по делото от 03.10.2025г.

В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК ответникътюридическото лице/публично- правния субект/ Прокуратура на Република България/ПРБ/- гр.С. не е представил писмен Отговор на ИМ пред първоначалния първоинстанционен Софийски градски съд/СГС/- гр.С..

Контролиращата страна Окръжна Прокуратура/ОП/- Ст.Загора е взела становище по спора и е пледирала чрез своя процесуален представителпрокурор, че исковете за главница и лихви били неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, включително и за мораторните лихви, и алтернативно, че били силно завишени по размер. В този смисъл е и писмената й Защита от 29.09.2025г.

2

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главници и лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово и местно подсъдни, като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици от това.

Предявеният осъдителен паричен иск се основава на основния правен принцип, че при наличие на причинени вреди на определено лице, причинилият ги субект следва да понесе своята отговорност и да репарира същите по справедлив начин.

Видно от събраните по делото многобройни неоспорени от ответника писмени доказателства- заверени копия от документи, се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин, че против ищеца/пълнолетния български гражданин/ И. Г. Г. на 38 г. от *** ответникът ПРБ- С. е била повдигнала обвинение и го била внесла в РС- Ст.Загора, където производството се провело на 2 пъти, пред 2 различни съдебни състава, с многобройни открити съдебни заседания, и цялото наказателно производство приключило за около 2 г., макар да било образувано по реда на „бързото производство“. Предвид което безспорно са налице законовите основания по чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, понеже спрямо пострадалия ищец било повдигнато обвинение за извършване на „тежко умишлено престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК, за което се предвижда налагането на наказание по НК „лишаване от свобода“ от 1 г. до 10 г. включително. Безспорно от материалите по делото е установено и доказано по категоричен и безспорен начин, че наказателното производство по това обвинение било окончателно прекратено на 22.07.2020г. заради това, че деянието не било извършено от обвиняемия/ищец/ или то не съставлявало престъпление по смисъла на НК, с влизане в законна сила на постановеното изцяло прекратително съдебно Определение № 609/19.06.2020г. по приключеното ЧНД № 1013/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.

От което следват категоричните съответните фактически и правни изводи, че постановленията на разследващите органи, докладвани и одобрени от прокурор, с които са били повдигнати обвинения срещу ищеца, изготвянето и 3 внасянето на обвинителен и актове в съда от страна на Прокуратурата, са били изцяло незаконосъобразни, което сочи на законовата хипотеза точно на претендираната разпоредба на специалния закон по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца са били налице незаконно привличане, като обвиняем и изготвянето и внасянето на обвинителни актове в съда, по които обвинения наказателното прозводство е било впоследствие изцяло прекратено. Предвид което исковата претенция се явява процесуално допустима и Държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на гражданина/ищец/ от органите на ответната ПРБ, понеже това са органите, които с действията си са инициирали ищецът да бьде привлечен в качеството на обвиняемо лице и да му бъде повдигнато обвинение, и същевременно това са органите, които издавайки актовете в рамките на своята компетентност и правомощия, са нарушили правата на ищеца и съществено са влошили положението му. В тази връзка е налице многобройна, продължителна, постоянна и непротиворечива относима съдебна практика по аналогични казуси, че в случай на бездействие на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и невнасяне на наказателно дело в съда в определения срок, довели до прекратяване на наказателното производство от съда на основание чл.369, ал.4 от НПК, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението и недоказаност на участие на обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието за търсене на съответната отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Следователно, като последица прекратяването на наказателното преследване не изключва, а предполага отговорността на Държавата/чрез съответните нейни органи и институции/ за вреди, което е приравнено на прекратяването на наказателното производство, ако деянието не е извършено от обвиняемото и подсъдно лице/ищеца/. В конкретния случай е налице влязъл в законна сила акт на компетентен орган/РС- Ст.Загора/- Определение № 609/19.06.2020г. по приключеното ЧНД № 1013/2020г. по описа на РС- Ст.Загора. Което изрично сочи, че на осн. чл.369, ал.4 от НПК наказателното производство срещу ищеца се прекратява изцяло и напълно, в резултат на което се стига до едниствения фактически и правен извод, че наказателното производство спрямо ищеца окончателно е приключило с това съдебно Определение, влезло в законна сила на 22.07.2020г. Поради което повдигнатите му обвинения се явяват изцяло незаконни и следователно Държавата следва да отговаря за причинените на 4 пострадалото лице/ищеца/ вреди- в случая само претендираните неимуществени такива. Следователно предявеният иск се явява допустим и по принцип доказан по своето фактическо и правно основание, че в резултат на неправомерни действия на ответника/ПРБ- С./, ищецът е претърпял значителни морални вреди от неимуществен характер, които следва да се обезщетят парично.

По настоящото гражданско дело са разпитани общо 3 бр. водени от ищеца свидетели, от които първите 2 бр./майка му Д.И. Г.а и живеещия с нея на съпружески начала Веско Г. Иванов/, макар и в близки родствени и житейски отношения с ищеца, имат преки и непосредствени впечатления от вида, поведението, реакциите на ищеца и околните му за продължителен период от време/повече от 5 г./, за същите липсват по делото каквито и да са преки и/или косвени доказателства да са по някакъв начин лично или косвено заинтересовани от изхода на делото. Третият свидетел И. Г. П. е без каквото и да е родство или особени отношения с ищеца. Поради което съдът кредитира изцяло техните показания, като непоследствени, обективни, пълни, безпристрастни и непротиворечиви вътрешно и помежду им.

Безспорно от показанията на разпитаните по делото 3 бр. свидетели се установява, че за времето на проведеното наказателно производство против ищеца до окончателното му приключване с постановяването на Определението от РС- Ст.Загора, той е преживял редица ограничения, унижения и страдания, които са довели до промяна в личността и поведението му като човек, гражданин и служител. Случаят, за който ищецът е бил обвинен е станал известен, както на обществото, така и на негови близки, роднини, съседи и колеги, които са разбрали, че той е бил обвинен в извършването на престъпления от общ характер и във връзка с тези обвинения против него е било превеждано досъдебно наказателно произвоство, продължило почти 2 г. Безспорно е имало и широко медийно оповестяване на факти и обстоятелства, свързани с личността му, които рефлектирали върху авторитета му и чувството му за лично достойнство, отговорност, лична, обществена и професионална чест.

В този смисъл е и приетото без никакви възражения от която и да е от страните по делото заключение на назначената, изслушана и приета комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза/СППЕ/, което е 5 единодушно и категорично, че в хода на проведеното против него досъдебно наказателно производство обвиняемият/ищец/ е изпитвал напрежение, тревожност, опасения от развоя на делото и от евентуалното му отстраняване от работа. Започнал е да получава хипертонични кризи, покачил е значително теглото си, ограничил е контактите пси, понеже се срамувал от съседите и от колегите си, мисклейки, ча за тях той бил престъпник. Той бил отключил постравматично стресово разстройство МКБ F43.1, ходът на заболяването му бил флуктуиращ, което разстройство било изразено в умерена степен и вече показвало тенденция към отзвучаване. Налице била причинно- следствена връзка между наказателното производство и здравословното състояние на ищеца. Към момента на полицейското му задържане на 06.08.2018г. за срок от 24 ч. ищецът бил силно притеснен, напрегнат и тревожен, като при повдигането му на обвинение и вземането му на мярка за неотклонение „подписка“ на 10.08.2018г. това засилило тревожността му с оглед личностовите му особености, предстоящите съдебни дела и риска да загуби работата си. Когато на след около 2 г. на 22.07.2020г. наказателното производство против ответника било изцяло прекратено, той се почувствал онеправдан за това, че то продължило дълго/около 2 г./, а не в рок от няколко месеца. В този период от време ищецът изпитвал срам от съседите си и от колегите си, както и несигурност за бъдещето си. Към момента на подаване на Исковата молба в съда/10.02.2025г./ ищецът бил под влияние на негативните преживявания през годините и е искал да защити опетненото си име пред семейството си, пред колегите си, пред началниците си и пред общността.