Решение № 52 от 16.03.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Габрово, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200811 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Артмобел” АД, ЕИК: 204713316, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „*********” № 60 – чрез адв. К. Б. от АК - Бургас, против Наказателно постановление № 07-2500229/26.09.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово”, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева в качеството на работодател за нарушение по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от КТ.

В жалбата и пред настоящия съдебен състав адв. К. Б. моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради негова материална незаконосъобразност, изразяваща се в налагане на наказание за неизпълнение на всяка отделна точка от предписанието, дадено на нейния доверител с изготвения Протокол за проверка от 21.08.2025 г. При условията на алтернативност моли за редуциране до минимум на наложената имуществена санкция.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Станева, която намира процесното нарушение за безусловно доказано след законосъобразно проведена административна процедура. Поради това моли за 1 потвърждаване на коментирания юрисконсултско възнаграждение. санкционен акт и присъждане на

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от предоставените на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” правомощия по силата на приложената по делото в заверено копие Заповед № ЧР-008/08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.

Във връзка с депозирана жалба, на 14.08., 19.08., 20.08. и 21.08.2025 г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” М. А. и В. И. извършили документална проверка „Артмобел” АД. При запознаването с представените документи проверяващите констатирали и впоследствие отразили в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/21.08.2025 г., че дружеството-жалбоподател не е изплатило в уговорения между страните в Трудов договор № 19 от 28.02.2019 г. срок – до 20-то число на следващия месец, т.е. в случая до 22.04.2025 г., дължимото и начислено в съответната ведомост за заплати за м. март 2025 г. трудово възнаграждение на лицето П.Д.С. за положения от нея труд като „работник повърхностна обработка на дърво”. Във връзка с тази си и други констатации, с т. 3 от горецитирания Протокол М. А. и В. И. дали на „Артмобел” АД задължително предписание да изплати на П.Д.С. дължимото трудово възнаграждение за м. март 2025 г. в срок до 05.09.2025 г., а отделно от това и за така установеното нарушение по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от КТ изготвили против дружеството и АУАН № 07-2500228/29.08.2025 година, на което въпреки надлежно получена покана не присъствал представител на санкционирания. На 02.09.2025 г. посоченият АУАН бил връчен в седалището на дружеството – жалбоподател, като въз основа на него е издадено и атакуваното Наказателно постановление. Същото било връчено на представител на „Артмобел” АД на 13.10.2025 г., като на 2

27.10.2025 г. е подадена и настоящата жалба против него.

Настоящият съдебен състав на водещо място и въз основа на наличната доказателствена съвкупност приема за обективна и достоверна именно така изложената по-горе фактическата обстановка. По делото е категорично установено, че между „Артмобел” АД и П.Д.С. е сключен Трудов договор № 19 от 28.02.2019 г. – приложен в заверено копие, по силата който дружеството е следвало да изплаща на работника за полагания труд уговореното трудово възнаграждение в срок до 20-то число на следващия месец. В случая несъмнено дължимото се такова на П.Д.С. за м. март 2025 г. не и е било заплатено до 22.04.2025 г., което е документално отразено в изготвения Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/21.08.2025 г., подписан от представител на „Артмобел” АД без никакви възражения. Дружеството – жалбоподател също така изцяло признава това си бездействие, поради което и безусловно е налице нарушение по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от КТ, въздигащ възмезден характер на всяко трудово правоотношение и задължаващ всеки работодател да заплаща в срок на съответния работник уговореното възнаграждение за извършената работа.

Неоснователно е централното възражение в жалбата, ориентирано към правния характер на дадените с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/21.08.2025 г. предписания. В случая предметния обхват на изследваното нарушение касае единствено неизплащане в срок на уговорено трудово възнаграждение, а не неизпълнение на задължително предписание, чиято насоченост е отстраняване вече настъпили неблагоприятни правни последици. Даването на предписание обаче не отстранява вече извършено административно нарушение, а е ориентирано към последващо отстраняване в един бъдещ момент на неговия негативен резултат. Става дума за две отделни дължими действия, респ. и за две отделни административни нарушения при доказана пасивност. В случая санкция е наложена за бездействие за заплащане в срок на дължимото на П.Д.С. трудово възнаграждение за м. март 2025 г. в уговорения срок – до 22.04.2025 г., и нарушение по чл. 128, т.2 във вр. с чл.

270, ал.3 от КТ е налице още 23.04.2025 г. – първият ден след изтичане на този срок. За обществената опасност на това деяние без правно значение е последващото поведение на работодателя, в. т. ч. и изпълнение или не на конкретно задължително предписание от негова страна, като подобна пасивност би представлявала ново и различно административно нарушение – 3 такова по чл. 415 от КТ. Съвсем различен е нарушеният обект на защита в случая, водещ до ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 414, ал.1 от КТ. Ето защо и изследване на въпроса за правния характер на дадените с горецитирания Протокол предписания отстои извън предмета на доказване в случая и не следва да бъде изследван в настоящото производство.

Липсват също така и допуснати в хода на административното производство пороци, като изготвените АУАН и Наказателно постановление отговарят на законовите императиви съответно на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Коментираният АУАН също така правилно е съставен в отсъствие на нарушителя поради неявяване негов представител на това действие въпреки надлежно получената покана за това, и е връчен в седалището на дружеството на лице, което е изразило желание да го получи в съответствие с чл. 180, ал.5 от НПК. Ето защо и не са налице основания за отпадане на ангажираната спрямо „Артмобел“ АД административна отговорност за безусловно доказаното нарушение по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от КТ.

Основателно е единствено последното възражение в жалбата, а именно това за неправилно фиксиран размер на наказание в случая. Разпоредбата на чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ визира имуществена санкция от 766,94 до 7 669,38 евро /от 1 500 до 15 000 лева/, като в случая АНО е определил 1022,58 евро /2 000/ лева – над законовия праг, позовавайки се на влязло в сила Наказателно постановление срещу „Артмобел“ АД, както и на други настъпили за работника неблагоприятни последици. Такива обаче настоящият съдебен състав не намира за установени, а упоменатият друг санкционен акт, освен че не е приложен, сочи на извършено съвсем различно нарушение – такова по чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ, съществено различаващо се от изследваното такова и категорично неводещо до завишена степен на противоправност на изследваното. Ето защо и съдът не открива никакви утежняващи обществената опасност на деянието обстоятелства, което прави неприемливо и неправилно налагането на каквато и да е санкция в размер, различен от минимално предвидения. Поради гореизложеното атакуваното Наказателно постановление подлежи на изменение единствено в частта касателно размера на наложената имуществена санкция, която следва да бъде редуцирана до своя законов праг от 766,94 евро.

При този изход на делото и на основание чл. 63 д, ал.4 от ЗАНН 4

„Артмобел” АД дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” , което с оглед приетата за законосъобразна част от атакуваното Наказателно постановление следва да възлиза на сумата от 54 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 07-2500229/26.09.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово”, като намалява на 766,94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/ размера на наложената на „Артмобел” АД, ЕИК: 204713316, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „*********” № 60, на основание чл.

416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ имуществена санкция за нарушение по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Артмобел” АД, ЕИК:

204713316, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 54,00 /петдесет и четири/ евро.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5