Определение № 823 от 05.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. Плевен, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500437 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

С определение № 219/19.04.2025 г., постановено по гр.д. №393/2025г. по описа на РС-Червен бряг съдът е оставил без уважение молбата, депозирана от ищеца Б. М. К., ЕГН: ********** за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила частна жалба, депозирана от Б. М. К. чрез процесуалния й представител адв. И. В. от АК-П.

В жалбата се излага становище, че съдът необосновано е достигнал до извода, че по делото не са налице обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от задължението за заплащане на държавни такси и разноски. Излагат се твърдения, че по делото са представени доказателства, от които е видно, че ищцата работи на минимална работна заплата, грижи се за малолетната си дъщеря, получава детски надбавки в минимален размер, на нейно име не са налице регистрирани МПС, като притежава в собственост жилище, находящо се в гр. К.. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да освободи ищцата от задължението за заплащане на държавна такса.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна – „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749. В отговора се излагат твърдения, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде изцяло потвърден. Сочи се, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 във вр. с чл. 261, т.4 от ГПК. Излагат се твърдения и че представената декларация за имуществено състояние е непълна, тъй като на 13.02.2023г. молителката е прехвърлила дружествените си дялове в „Лора 2007“ ЕООД, ЕИК: 202948539 на К. М. К., в резултат на което в нея не са отразени доходи. В заключение се прави искане съдът да отхвърли подадената частна жалба като неоснователна.

1

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА.

Освен това, депозираната частна жалба отговаря на изискванията на чл.275, ал.1, във връзка с чл.260 и 261 от ГПК, поради което същата е редовна.

Възражението, релевирано от страна на ответната страна, че не са изпълнени изискванията на чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 261, т.4 от ГПК са неоснователни. В приложение към частната жалба е представено и преводно нареждане за заплатена по сметка на ОС-Плевен държавна такса в законоустановения размер.

Разгледана по същество ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От приложеното гр.д. №393/2025г. по описа на РС-Червен бряг е видно, че същото е образувано въз основа на искова молба от Б. М. К., ЕГН:

********** срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит, сключен за сумата от 11 000лв., въз основа на който се излагат твърдения, че ищцата дължи заплащане на сума в размер на 18 921,00лв. В исковата молба се съдържа и молба по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото, а като приложение към нея е представена декларация за семейно, имотно и здравословно състояние на ищеца.

По делото в първата инстанция са изискани и приложени справки за имущественото състояние на ищцата от „Служба по вписванията“ при АВ, справка за регистрирани МПС на нейно име, както и справка за сключени трудови договори и осигурителен доход от ТД на НАП.

За да отхвърли молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, първоинстанционният съд е приел, че в представената пред Районен съд – Червен бряг декларация за материално и гражданско състояние и приложените счетоводен баланс към 31.12.2023 г. на „Анубис 2022“ ООД, ОПР, отчет за заети лица за 2023 г. на същото търговско дружество са отбелязани доход от трудово възнаграждение, а от отчет за заети лица за 2023 г. на „Анубис 2022“ ООД, в което молителката е съдружник с половината от капитала, е отбелязан разход за работна заплата на едно лице – мъж. Първоинстанционният съд е посочил, че ищцата е млад човек, в активна възраст, работи по трудово правоотношение, съдружник е в ТД и „работодател“ по смисъла на КТ, поради което е преценил, че ищцата разполага с ежемесечни доходи в размер над МРЗ определена за страната и необходимата държавна такса, дължима з а предявения иск не би била непосилна за нея, поради което е оставил молбата й по чл.83, ал.2 от ГПК без уважение.

Обжалваният съдебен акт е неправилен, поради следните съображения:

От представената пред РС-Червен бряг декларация на ищеца по чл. 83 2 ал. 2 от ГПК се установява, че ищцата получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 933лв. и 50лв. от детски надбавки, че същата не се намира в граждански брак, че осигурява издръжката на едно лице, като притежава в собственост недвижим имот с площ 60кв.м., находящ се в гр. К., същата не притежава собствено МПС, притежава дялове в търговско дружество на стойност 100лв., като не получава годишен дивидент, не притежава парични влогове.

От представеното Запорно съобщение с изх.№13685/19.10.2023г. по ИД №20237560401034 на ЧСИ Цветозар Найденов с район на действие ОСПлевен е видно, че по отношение на ищцата е наложен запор върху дяловете, притежавани от нея в „Анубис 2022“ ООД, ЕИК:205298499.

В изготвените служебно справки в първата инстанция е отразено, че ищцата притежава в собственост поземлен имот, ведно с жилищна сграда, находящ се в гр. К., върху който е наложена възбрана.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Въззивният съд приема, че нормата на чл. 83 ал. 2 от ГПК е създадена от законодателя с цел да не се препятства достъпа до правосъдие на социално слаби лица, които трайно и непреодолимо са затруднени да осигурят заплащането на дължимата държавна такса и разноските по делото, като това тяхно затруднение следва да бъде доказано с представени по делото писмени доказателства. Преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК е индивидуална по всяко дело и се прави към момента за подаване на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, като следва да се съобразят както дължимия размер на държавната такса и разноските в производството, така и конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе, като съдът следва да направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да заплати дължимите държавни такси и разноски. В актуалната си практика ВКС приема, че при преценка на обстоятелствата по чл. 83 от ГПК съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец, както и определената от МС линия на бедност за съответната година, която за 2025 г. е 638лв.

Като съобрази декларираните от ищеца и събраните служебно от първоинстанционния съд писмени доказателства относно семейното, имотното и финансовото състояние на ищеца, частен жалбоподател, линията на бедност, както и официалните данни на НСИ съгласно които разходите на месец през третото тримесечие на 2024 г. на едно лице са в размер на 1 051лв., въззивният съд приема, че частната жалбоподателка не разполага със средства, с които да заплати дължимата в настоящото производство държавна такса в размер на 756,85лв. Това е така, тъй като ищцата получава месечно трудово възнаграждение под предвидения минимум от 01.01.2025г. от 1077лв., а именно трудово възнаграждение в размер на 933лв., с които да покрие както собствените си нужди, така и тези на детето, което отглежда, като същата не 3 получава други месечни доходи, като е налице невъзможност за реализиране на такива от собствено имущество, поради наличие на възбрана, наложена на недвижимия имот, на който е собственик, както и поради наложен запор върху дружествените й дялове.

Неоснователно е възражението, релевирано от страна на ответника в спора, че представената декларация за имуществено състояние е непълна, тъй като на 13.02.2023г. молителката е прехвърлила дружествените си дялове в „Лора 2007“ ЕООД, ЕИК: 202948539 на К. М. К., в резултат на което в нея не са отразени доходи.

Предвид гореизложеното, както и предвид установените месечни трудови доходи на ищцата под размера на МРЗ, може да се направи обоснован извод, че същата не разполага със средства, които след покрИ.е на разходите им да й позволяват да заплати дължимите суми по делото за такси и разноски.

При тези изводи въззивният съд намира, че молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса и разноски се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

След като е стигнал до различни правни изводи, РС-Червен бряг е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване предвид непреграждащия му характер.

По изложените съображения, Плевенския окръжен съд на основание чл.

278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 219/19.04.2025 г., постановено по гр.д.

№393/2025г. по описа на РС-Червен бряг, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал.2 ГПК Б. М. К., ЕГН:

********** от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по гр. д. №№393/2025г. по описа на РС-Червен бряг.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Червен бряг за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4