Решение № 5612 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5612 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Чехларов

Членове:

Д. К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Д. К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100506025 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1253/27.01.2023 г., постановено по гр.д. № 52296/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, съдът е осъдил ответницата Ж. К. В. да заплати на Б. Л. В. на основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на поставени камери за видеонаблюдение в имот в гр.Нови Искър, кв.

„Курило“, ул. „********, през периода от м.08.2020г. до 03.09.2021г., като е отхвърлен искът за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 8869.98лв., както и искът за заплащане на сумата от 1130.02лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойност на стъклопакети на прозорци. Съдът е отхвърлил и приетия за съвместно разглеждане на срещен иск от Ж. К. В. срещу Б. Л.

В. с правно основание чл.45, ал.1 вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата от 9000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от поставени камери за видеонаблюдение в имот в гр.Нови Искър, кв.

„Курило“, ул. ********, през периода от 10.05.2021г. до 09.01.2022г., ведно със законната лихва от 10.01.2022г. до изплащане на вземането. В полза на Б. В. са присъдени разноски в размер на 645лв., а в полза на Ж. В. – 765лв.

Недоволни от решението са останали и двете страни.

1

Ищецът Б. В. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 1000лв. до пълния претендиран от 8869.98лв. по съображения, че решението в тази част е неправилно при определяне размера на неимуществени вреди, доколкото не било постановено в съответствие с принципа на справедливост, като не направил нужния анализ и не е отчел в достатъчна степен значението на обстоятелствата при определяне размера на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, че по делото въобще не било доказано ищецът да е претърпял неимуществени вреди, доколкото имотът се ползвал като офис и седалище на юридическо лица /наемател/, поради което и физическото лице нямало интерес да води делото.

Ответницата Ж. В. също е подала въззивна жалба срещу решението в частта, в която е уважен искът на ищеца за сумата от 1000лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ответницата насрещен иск на същото основание за сумата от 9000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че неправилно съдът приел, че Б. В. имал интерес от завеждане на иска, доколкото собственият на ищеца имот се състоял от два етажа, първият от които се отдавал под наем на юридическо лице, а вторият се ползвал за жилищни нужди на майка му. На следващо място, по делото не били доказани претърпени неимуществени вреди от ищеца, доколкото по делото нямало представени доказателства за извършено заснемане на лица, а в заключението на вещото лице се установявало, че камерите били неработещи. Не било ясно как съдът е стигнал до извода, че за сочения период от м.08.2020г. до м.09.2021г. ищецът бил разстроен. Сочи се, че след сезиране на КЗЛД и с оглед дадените указания за извършване на корекция на поставените камери, ответницата предприела нужните действия за изпълнението им и въпреки това била депозирана исковата молба. Така и СРС не взел под внимание сочените доказателства от поставени от ищеца камери на улицата (улични стълбове), които заснемали имота на ответницата, за наличието на които бил поставен изрично въпрос към вещото лице, но задачата не била изпълнена, съответно въпреки възражението съдът не взел отношение по споменатите камери в решението си, които според ответницата били от ключово значение, защото записвали извън имота на ищеца, конкретно с обект дома на ответницата. Несправедливо било присъдено обезщетение в полза на ищеца при недоказани вреди, а в същото време било несправедливо да се не присъди обезщетение на ответницата при доказани вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната 2 неоснователност по съображения, че въззивната жалба била бланкетна, доколкото не се сочени конкретни нарушения, а така и била просрочена.

Решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 1130.02лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойност на стъклопакети на прозорци, в която част решението е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:

При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

По отношение на правилността на решението настоящият състав намира следното:

Със сезиращата съда искова молба ищецът Б. Л. В. твърди, че живее в гр.Нови Искър, ул. ********, а на съседната улица и срещу дома му живеела ответницата, която през м.08.2020г. монтирала камера за видео-наблюдение на покрива на дома си, насочена срещу прозорците на дома му, за което я помолил да промени местоположението на камерата, на което ответницата не реагирала, поради което м.09.2020г. подал сигнал до СРП, а на 22.01.2021г. сезирал КЗЛД, която с решение от 26.05.2021г. било издадено разпореждане до ответницата да преустанови видеонаблюдение на публични места и в чужди имоти, което до 08.09.2021г. (подаване на исковата молба) не било изпълнено, съответно видеонаблюдението не било преустановено, което нарушавало правата на ищеца. Твърди, че през целия период живеел под непрекъснат стрес, безпокойство, вкл. бил нарушен и социалния му живот, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди от 8869.98лв.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на иска, за което твърди, че между страните има неразбирателство от години вследствие на имуществени отношения свързани с общия им поземлен имот, в който са построени къщите им, поради което и с оглед превенция на злоумишлени действия спрямо имота си ответницата поставила камери, тъй като за големи времеви периоди отсъствала от дома си. Оспорва твърденията на ищеца за наблюдение на личния му живот, вкл. твърди, че поставени камерите на улицата били собственост на ищеца, вкл. имал поставени камери в имота му, насочени към имота на ответницата, както и нарушеният му социален живот се дължал на епидемичната обстановка и социалните му отношения. Твърди, че след решението на КЗЛД предприела действия по изпълнение на предписанията като ангажирана дружество, 3 което направило нужните корекции и камерите били с коригиран ъгъл, като не извършвали запис и маскирали зоните, описани от КЗЛД.

В срока за отговор по реда на чл.211 ГПК е предявен насрещен иск за осъждане ищеца да плати на ответницата сумата от 9000лв., представляваща нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес, липса на сън и хронични паник атаки, ведно със законната лихва. Твърди се, че откакто ответницата се запознала със сигнала на ищеца срещу нея не можела да спи спокойно, постоянно изпитвала тревожност вследствие на поставените от преди повече от 10г. от ищеца камери, насочени срещу имота на ответницата и подадения от него сигнал срещу нея.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ищеца, в който се оспорва по основание.

От приетото по делото Решение № ППН-02-31/23.07.2021г. на КЗЛД се установява, че по сигнал от 22.01.2021г. от ищеца и извършена проверка, в хода на която са установени видеокамери с обхват на видеозаснемане, е взето решение, с което е разпоредено на ответницата да преустанови видеонаблюдението на публични места и чужди имоти (имотът на ищеца) посредством изградената система за видеонаблюдение в имота в гр.Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „********, чрез корекция на ъгъла на видеозаснемане на публичните места, или чрез премахване на видеокамерите, които извършват видеонаблюдението на публичните места и чужди имоти. В изпълнение на решението е подадено заявление от ответницата, в което твърди, че е предприела необходимите мерки, за да бъдат изпълнени дадените разпореждания, за което било ангажирано „Компекс Електроникс“ ЕООД, към което заявление е представен протокол от 02.11.2021г. на „Компекс Електроникс“ ЕООД, в което е описано, че бъдат предприети необходимите действия. Приет е и протокол от 11.11.2021г., в което е посочено, че камерите, описани в предписанието на КЗЛД били коригирани и вече не обхващали публични пространства, както и не заснемали съседни жилищни сгради и имоти. Приет е договор за наем от 02.01.2018г. между ищеца и дружество с управител ищеца за наем на недвижим имот (партерно помещение на ул. ********) за срок то 3г.

Прието по делото е заключение на вещо лице по СТЕ, съгласно което имало монтирана система за видеонаблюдение в имота в гр.Нови Искър, ул. ********, собственост на ищеца, като в имота имало поставени общо 6 бр. камери, 2 от тях не били работещи (от тях нямало кабел и връзка с DVR устройство), а другите 4 били активни и записващи. Имало монтирана и система за видеонаблюдение в двата имота на ответницата, в които имало общо 8бр. камери, които били окабелени и кабелите стигали до записващо устройство в имота на ответницата, като към момента на проверката нито един от кабелите не бил закачен за D V R устройството.

Местоположението и ъгълът на заснемане на камерите на ищеца били представени в схема към експертизата (в която е посочен ъгъл на заснемане на камери от № 1 до № 4, 4 които са с ъгъл на заснемане към вътрешния двор на имота на ищеца, а камери № 5 и № 6 за защриховани, като в констативно-съобразителната част е описано, че не били свързани с кабел и играели ролята на бутафорни камери). Местоположението и ъгълът на заснемане на камерите на ответницата били представени в схема към експертизата (в която е посочен ъгъл на заснемане на камери от № 3, 4, 5, 6 до № 7, които са с ъгъл на заснемане към вътрешния двор на имота на ответницата, а камери № 1 и 2 са насочени с ъгъл на заснемане съответно към ул. Тодорини Кукли и ул. Кокиче, а № 8 – в констативно-съобразителната част е описано, че била разположена на комин върху къщата и в нейния обхват влизала част от задния двор на ищеца и прозорци от къщата му, като имала и кабел, който водил до DVR устройство, като от снимка от прозорец в имота на ищеца се виждало, че камерата е насочена към част от имота на ищеца и при работа би заснемала задния му двор и прозореца, от който била направена снимката на л.5 от експертизата, л.157 от делото). Вещото лице е дало и заключение, че системите за видеонаблюдение не съхранявали информация за промените в ъгъла и обхвата на заснемане, като по отношение на ъгъл на заснемане и местоположението на камерите в имота на ответницата, нямало видима промяна спрямо констатираното от КЗЛД с акт и протокол л.73-89 в делото. При защита на заключението вещото лице пояснява, че нямало видима промяна, защото по начина, по който са снимали камерите, по същия начин били и в момента на проверката. Също пояснява, че камера № 8 (в имота на ответницата) към момента на експертизата била изключена, но била свързана с кабел до помещението, в което има DVR устройство и към момента на експертизата била разкачена, но предполага, че може да се приведе в работен режим, при положение, че самата камера работи, за което не може да потвърди със сигурност. По отношение на камерите разположени в имота на ищеца пояснява, че камери № 1 до № 4 нямали ъгли на виждане в двора на ответницата, две от тях (№ 5 и № 6) в констативносъобразителната част на заключението са отразени като защриховани, но при отговор на поставените въпроси при защита на заключението вещото лице е коригирало експертизата, че същите представляват истински камери, които биха могли да бъдат захранени, но към тях нямало кабели, които да са свързани с D V R устройство.