Определение № 2491 от 03.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2491 гр. Бургас, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501501 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1421, Район Лозенец, ул.

„Димитър Хаджикоцев” № 52 – 54, представлявано от Николай Спасов и Александър Димитров, чрез юрисконсулт Свилен Стоянов, срещу разпореждане № 10015/12.09.2024 год. по ч.гр.д. № 5743/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, в частите, с които е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД против длъжника потребител Е. М. К., относно вземанията за главница, договорна и мораторни лихви, за разликата над уважените, до пълните им предявени размери, съответно от 272,43 лв., 16,60 лв. и 46,05 лв. – т.е. за 55,74 лв. главница, 3,40 лв. – договорна лихва, 9,06 лв. – обезщетение за забава и 16,27 лв. – съдебни разноски.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно като незаконосъобразно. Оспорен е извода на районния съд, че банката е наложила на потребителя сключването на застрахователен договор и заплащането на застрахователна премия. Твърди се, че потребителят сам е заявил желание да сключи такъв договор, като сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит. След като потребителят е 1 заявил желание за ползване на допълнителната услуга, по негово искане му е отпуснат финансов ресурс под формата на кредит от банката, като сумата е преведена от банката на застрахователя, съгласно възлагането по чл.7.2.2 от договора, поради което не е налице нарушение по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като разходите за допълнителната услуга не са общи разходи по кредита.

Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, за цялостно уважаване на подаденото заявление и за присъждане на разноските по приложения към заявлението списък.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от заявителя „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, срещу длъжника Е. М. К. от с. М., общ.Бургас, ул. „Х. С.“ № **, ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 272,42 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 720031259332 / 27.03.2023 год., сключен между страните, 16,06 лв. - договорна лихва за периода от 15.03.2024 год. до 15.05.2024 год., 46,05 лв. - мораторна лихва за периода от 15.03.2024 год. до 06.08.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2024 год. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски – държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

Представено е извлечение от счетоводните книги на банката, изготвено въз основа на сключения между страните договор за потребителски кредит № 720031259332 / 27.03.2023 год., който е представен по делото. Твърди се частично изпълнение на договорните задължения от страна на длъжника, като се сочи, че е останал задължен за сумите посочени в извлечението и заявлението.

Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед № 3151/11.09.2024 год. по ч.гр.д.№5743/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, с която е разпоредено длъжникът Е. М. К. от с. М., общ.Бургас, ул. „Х. С.“ № **, ЕГН ********** да заплати на кредитора „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 2

131134023, седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1421, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 – 54, представлявано от Николай Спасов и Александър Димитров, следните суми: 216,69 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 720031259332 / 27.03.2023 год., сключен между страните, 13,20 лв. - договорна лихва за периода от 15.03.2024 год. до 15.05.2024 год., 36,99 лв. - мораторна лихва за периода от 15.03.2024 год. до 06.08.2024 год., законната лихва върху главницата, начиная от 21.08.2024 год. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 59,73 лв. в т.ч. 19,91 лв. – държавна такса и 39,82 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението в обжалваните части за сумите от 55,74 лв. главница, 3,40 лв. – договорна лихва, 9,06 лв. – обезщетение за забава и 16,27 лв. – съдебни разноски, с обжалваното разпореждане районният съд е приел, че представеният редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, удостоверява подлежащи на изпълнение вземания за посочените в заявлението суми, с изключение на остатъка от главницата, касаеща вземания за допълнителни услуги, както и на договорната и мораторната лихви върху тях, тъй като за тези вземания е налице обоснована вероятност да са основани на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр. с чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗПотр. Посочено е, че клаузата относно задължението за заплащане на застрахователна премия е част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно във вреда на потребителя - така уговорена, не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно - и не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя - чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В резултат на това, подлежащата на връщане сума надхвърля значително ефективно предоставения кредит. Освен това, договорът за кредит, като такъв, се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически посилната страна е наложила - сключването на договора, обусловено от сключване на застраховки с посочен от нея застраховател и условия, съответно от заплащане на застрахователна премия, отпусната под формата на 3 кредит. Очевидната цел на посочената клауза е да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК, тази клауза е нищожна и на самостоятелно основание. В този смисъл са посочени решения на СЕС по дело C‑170/21 и дело C‑379/21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета.

Настоящият съд изцяло споделя съображенията по обжалваното разпореждане, като препраща към тях. Възраженията на частния жалбоподател за неоснователни.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

От представения договор за потребителски кредит и потребителския план приложен към него е видно, че отпуснатият кредит е посочен в размер на 800 лв., но към тази сума е прибавена сума в размер на 205,79 лв. описана като застрахователна премия по договор за застраховка, който потребителят е сключил и която сума също му е предоставена като кредит от страна на банката, като е директно преведена от крадитора на застрахователя. С това размерът на дължимата главница е увеличен на 1005,79 лв.

Спорният въпрос е дали може да се приеме за неравноправна клаузата относно застраховката по договора. В случая застрахователната премия е включена към главницата, а лихвите са договорени като дължими върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 от ЗПК.

С договорените клаузи по договора за кредит относно застрахователната премия, с включването й към главницата по кредита, потребителят не е могъл да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, 4 както и това, че и върху финансовия ресурс отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и мораторни лихви. Даденото съгласие от страна на потребителя за сключване на застраховката не променя този извод. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП „неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита по т.7.2, като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка с избран от кредитодателя застраховател. Ето защо изводът на районния съд, че е налице неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП е обоснован. Тъй като клаузата, касаеща заплащане на застрахователна премия като част от главницата е недействителна като неравноправна, е налице основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните вземания за главница и лихви, формирани на база на клаузите за договорената застрахователна премия.

Горното сочи правилност на обжалваното разпореждане. Възраженията по частната жалба не се споделят от съда, поради което същата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление гр. София, п. к.

1421, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 – 54, представлявано от Николай Спасов и Александър Димитров, чрез юрисконсулт Свилен 5

Стоянов, срещу разпореждане № 10015/12.09.2024 год. по ч.гр.д. № 5743/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6