Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13620 от 08.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74291/2024
Вид
Решение № 13620
Подписан
08.07.2026
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • параграф 13, т.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 13620 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110174291 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

08.07.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №74291 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I, II и III от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от А. Г. А., чрез адв. Д. М., срещу 1

......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директор, с искане за прогласяване нищожност на клаузите по чл.1, ал.3, уреждаща такса „експресно разглеждане“ и по чл.4, уреждаща неустойка по сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №....г., поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави, респективно- като неравноправни, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв. като частичен иск от 59,40 лв., представляваща платена по нищожен договор, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда.

Ищецът излага твърдения, че между страните бил сключен горния договор за потребителски кредит, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 400 лв., в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при ГПР в размер на 49 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,21 %. Моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез адв.В. Б.К. от САК, с който оспорва исковете като недопустими, поради липса на правен интерес. По същество оспорва исковете по основание и размер. Излага, че в процесния договор е посочен фиксиран ГЛП по кредита, както и условията за прилагането му. Оспорва като неоснователен и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли за прекратяване на делото, респ.- за отхвърляне на исковете.

С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните обстоятелства, че при формиране на ГПР по кредита не са включени в изчислението задължения за неустойка по кредита, като при нейното включване ГПР би надвишил допустимия законов прав по ЗПК, както и че е заплатена от ищеца сума от 449,35 лв., която е разпределена за покриване на задължения за главница от 400 лв., дог. лихва от 0,88 лв., такса от 40 лв., неустойка за недадено в срок обезпечение от 6,47 лв. и такса за предсрочно погасяване от 2 лв.

В о.с.з. от 25.02.2026г. е допуснато увеличение размера на осъдителния иск до сумата от 49,35 лв., като частичен иск от 59,40 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за нищожност и за присъждане на парична сума за неоснователни, поради следните съображения:

Приложени към ИМ са сключения между страните от разстояние Договор за потребителски кредит №....г., за сумата от 400 лв., платим на 08.11.2023г., при дог. лихва от 6,61 лв., неустойка от 19,40 лв. за недадено в срок до края на следващия работен ден на договорно обезпечение- поръчителство от 2 ФЛ или банкова гаранция за размера на кредита, съгласно Приложение №5 и такса за предоставяне на „преференциално ВИП обслужване“ от 40 лв., съгласно Приложение №3, включващо услуги по удължено работно време, безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата, даване на детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции, включване на клиента в лоялна програма с регулярни отстъпки от услугите, вкл. преференциално разглеждане на исканията за кредит, възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди и предоставяне на у-ние за размер на актуален дълг/ липса на задължения, без заплащането на допълнителна такса, при посочен ГПР от 49 %, ведно с погасителен план и стандартен европейски формуляр.

Представени от ответника за приложените ОУ, като издаденото СУ за снабдяване от ....... на връщане на ищеца на надплатени над главницата суми не е използвано от ответника, изрично предупреден за това в о.с.з. от 28.05.2026г.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ 2 всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл.2, б.

„б“ от Директива №93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е прието, че „потребител" означава всяко ФЛ, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С Директивата се извършва само частична и мин. хармонизация на националните законодателства относно неравноправните клаузи, като дава възможност на държавите членки да предоставят на потребителите по- интензивна степен на защита чрез по-строги разпоредби в националното си законодателство. Предвидени са две кумулативни условия, за да може едно лице да попадне в обхвата на това понятие, а именно да е ФЛ и да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, съгласно Решение от 02.04.2020г., Condominio di Milano, via Meda (C-329/19, EU:C:2020:263).

Преследваната от законодателя цел е финансовите институции да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Националният съд следва да проверява дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и му позволяват да изчисли общата цена на своя заем. В бълг. право неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В случая е видно от служебна справка в ЕИСС, че ищецът е завел множество дела срещу кредитни институции- 201 бр. към момента за неоснователно обогатяване или за недействителност на правни сделки. Ответникът твърди, че освен настоящото производство в съда са образувани още 14 бр. дела по сключени договори за кредит между страните. С разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, като основен критерий за неравноправен характер на дог. клауза с потребител е прието несъответствието с изискването за добросъвестност, което да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

Преценката за неравноправност е с оглед вида на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване. При системно сключване на еднотипни кредитни правоотношения между едни и същи страни не може да се приеме, че е налице неравноправност между страните. По този начин ищецът сам се поставя в положение, с което уврежда интереса си. Видно от служебно известните обстоятелства по кредитната деятелност на ищеца, последният е наясно с условията по кредитите, които изтегля, доколкото до момента има образувани 201 бр. искови дела в съда с трайна тенденция към повишаване. Предвид на това следва да се отчете волята на ищеца да сключва кредитни правоотношения от подобен тип и с оглед на това следва да се отхвърли предявения главен иск за прогласяване недействителност на кредитното правоотношение, поради липсата на значителна неравноправност между страните по правоотношението. Изходът на делото по 3 иска за прогласяване недействителността на кредитното правоотношение обуславя и изхода на спора по осъдителния частичен иск, който също следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Предвид изхода на спора по исковете и липсата на претендирани и доказани разноски от отв. страна, разноските следва да останат така както са извършени от страните.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН:**********, срещу ......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директор, иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №....г., на основание чл.26, ал.1, предл.I-III от ЗЗД, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН:**********, срещу ......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директор, осъдителен и с к з а сумата от 49,35 лв., като частична претенция в пълен размер на 59,40 лв., представляваща дадено по нищожен договор, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. му представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4