Решение № 816 от 01.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Варна, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Златина Ив. Кавърджикова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501083 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 12667/23.05.2023г. от К. Б. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. „24-та“, № 42А, чрез адв. М.П. против решение № 4080/21.12.2022г. по гр.д. № 12088/2022г. на 43-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата й за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие, извършено от Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл.302, вх. 10, ет.8, ап.175, на дата 02.09.2022 г., около 19.00 – 19.15 г., в магазин „Сити маркет“, с адрес: гр. Варна, ул. „14-та“ №10 и е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН.

Счита обжалваното решение за постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Съдът не е разгледал в съвкупност и не е съпоставил твърденията на страните и събраните по делото доказателства. Необосновано е поставил под съмнение декларираното от молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на разпитаната свидетелка. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за да опровергае твърденията на молителката. Той е признал, че на 02.09.2022г. е бил в търговския обект, в който работи тя. Не са обсъдени от съда справките и писмата от Пето РУ при ОД на МВР. Не е съпоставил и фактите относно нарушената вече издадена заповед за защита от домашно насилие, нито това ,че 02.09.2022г.не е ден за режим на лични отношения с детето им.

Блокирането на телефона на ответника е изтълкувано неправилно от съда. Той има възможност да изплаща съобщения. Отразеното в полицейските доклади не съответства на фактическата обстановка. Те са съставени по данни на ответника.

Моли се да за отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

1

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н. В. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 302, вх. 10, ет. 8, ап. 175.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В молбата си до съда К. Б. Т. е изложила, че на 02.09.2022г. /петък/ около 17.45ч. бащата на дъщеря й Н. В. Н. я потърсил по телефона от непознат номер. Започнал да й вика да оттегли подадената от нея молба за защита, тъй като щял да загуби работата си. Казал й:

«Тъпа си. Ти на глава с мен няма да излезеш. Щ ети съсипя живота и на тебе и на детето.

Няма да се спра. Ще те смажа. Ще те унищожа». Тъй като била на работа и обслужвала клиенти се притеснила от думите му и затворила телефона. По-късно същея ден, към 19.1019.15ч. ответникът Н. В. Н. проявил грубо отношение към нея и психически тормоз, идвайки в магазина, в който работи в гр. Варна, Вилна зона «Траката», ул. «14-та», № 10-Магазин «Сити маркет», собственост на «Трилениум» ООД-Варна. Бил афектиран и видимо пил, карал се под претекст, че иска да вземе дъщеря им със думите:» Мога да я вземам, когато си поискам. Никой не може да ми забрани да вземам дъщеря си». Бил груб към нея. Повтарял същите обиди и закани, като по телефона. Това се случвало в присъствието на клиенти в магазина. Предвид агресивното му поведение и това ,че е видимо пиян се обадила в Пето РУ на МВР.

Иска да бъдат наложени на ответника мерки за защита, понеже инцидентът от 02.09.2022г. е извършен от Н. В. Н. при действието на издадените в нейна полза предходни заповеди за защита по влязло в сила на 14.02.2022г. решение по гр.д. № 118329/2021г. на 43ти състав на ВРС и висящо друго производство по гр.д. № 11614/2022г. на 20-ти състав на ВРС.

Моли да бъде забранено на ответника за максимално допустимия определен срок да му бъде забранено да доближава жилището, което обитава в гр. Варна, Вилна зона «Траката», ул. «24-та», № 42А, местоработат й в гр. Варна, Вилна зона «Траката», ул. «14та», № 10-магазин «Сити маркет», собственост на «Трилениум» ООД, местата й за социални контакти и отдих.

В о.с.з. на 14.10.2022г. ответникът Н. В. Н. обяснява, че понеже не взел детето през лятото, същият ден-в петък решил да го вземе за четири дни и затова си взел отпуска и след работа отишъл да говори с майката и вземе дъщеря си от петък до понеделник. Заявява, че по телефона е нямало как да се договори с майката, понеже тя е блокирала телефона му.

Отрича да е бил употребил алкохол, да я е обиждал, да е викал. Казал на майката да излезе зад щанда и да говорят, но тя отишла в страничния коридор и звъннала в полицията.

Моли се да бъде отхвърлена молбата за защита по ЗЗДН. Претендира присъждане на сторените разноски. .

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че те са родители на детето Б. ЕГН **********, като 2 родителските права са предоставени на майката К. Б. Т., а на бащата Н. В. Н. е определен режим на лични отношения с детето Б. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца – от 09:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя, с преспиване, в дома на бащата, без присъствието на майката, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и втората половина от Коледните и Великденските празници.

Приобщена към доказателствения материал по делото е представена от К. Б. Т. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала осъществен от Н. В. Н. по отношение на нея акт на домашно насилие от 02.09.2022г., изразяващ се в грубо отношение, психически тормоз и заплаха за физическа саморазправа:

- около 17.45ч. Н. В. Н. я потърсил по телефона от непознат номер. Започнал да й вика да оттегли подадената от нея молба за защита, тъй като щял да загуби работата си.

Казал й: «Тъпа си. Ти на глава с мен няма да излезеш. Щ ети съсипя живота и на тебе и на детето. Няма да се спра. Ще те смажа. Ще те унищожа». Тъй като била на работа и обслужвала клиенти се притеснила от думите му и затворила телефона;

- по-късно около 19.10ч.-19.15ч. на същата дата ответникът Н. В. Н. проявил грубо отношение към нея и психически тормоз, идвайки в магазина, в който работи в гр. Варна, Вилна зона «Траката», ул. «14-та», № 10-Магазин «Сити маркет», собственост на «Трилениум» ООД-Варна. Бил афектиран и видимо пил, карал се под претекст, че иска да вземе дъщеря им със думите:» Мога да я вземам, когато си поискам. Никой не може да ми забрани да вземам дъщеря си». Бил груб към нея. Повтарял същите обиди и закани, като по телефона. Това се случило в присъствието на клиенти в магазина. Предвид агресивното му поведение и това, че е видимо пиян се обадила в Пето РУ на МВР.

Като доказателство по делото е приложена преписката на Пето РУ-ОДМВР-Варна по сигнала за домашно насилие на 02.09.2022г. и 03.09.2022г. Същата съдържа предупредителни протоколи по чл. 65 от ЗМВР от 03.09.2022г. за К. Б. Т. и Н. В. Н..

Наложени са мерки за защита на К. Б. Т. по по гр.д. № 118329/2021г. на 43-ти състав на ВРС, като Н. В. Н. е задължен да се въздържа от домашно насилие.

Издадена е заповед за незабавна защита по отношение на К. Б. Т. срещу Н. В. Н. по гр.д. № 111614/2022г., като отново е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДНизвършителят е задължен да се въздържа от домашно насилие.приложена С решение № 594/17.05.2023г. по в.гр.д. № 765/2023г. на ВОС-ГО по молбата на К. Б.

Т., действаща като майка и законен представител на детето Б., са наложени мерки за защита срещу Н. В. Н., като е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето, забранено му е да приближава на по-малко от 100.00м. детето Б., жилището в което се отглежда в гр. Варна , Вилна зона „Евксиноград“, ул. 24-та“, № 42А, детската градинаЦДГ № 13, „Мир“, находяща се в гр. Варна, ул. „Н.Михайловски“, № 6 и филиалът на същата в гр. Варна, ул. „Т.Икономов“, № 36, както и местата за социални контакти и отдих на детето, за срок от 18 месеца.

За доказване твърденията в молбата за защита, пред първоинстанционния съд са 3 изслушани показанията на свидетелката А.Д. Д. ,без родство и дела със страните. На 1-2 септември към 19 часа отишла да пазарува и се види с бившите си колеги в магазина, в който преди работела. Влязла да ползва тоалета. В това време от търговската площ на магазина чула крясъци и мъжки глас, който казвал „ще те….изтегли си шибаната молба, ще те унищожа“. После женски глас, познат й като гласа на К. отговорил, че ще извика полиция. Излязла и видяла колежката си К. и Н. да се карат. Напазарувала и застанала на опашката за касата, където работела К.. Н. бил вътре в магазина и се карали. Не изчакала издането на полицията. Платила продуктите и си тръгнала.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в тежест на молителката К. Б. Т., понастоящем въззивница е да докаже, че Н. В. Н. е осъществил твърдяния от нея акт на домашно насилие на сочената от нея дата-02.09.2022г., с оглед подадената от нея молба за защита, а в тежест на ответника Н. В. Н.-да представи доказателства оборващи изложеното от молителката в подадената по реда на ЗЗДН декларация.

Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето случилото се при срещата на Н. В. Н. с майката на детето си Б.-К. Б. Т., на 02.09.2022г. към 19.10-19.15ч. в магазина, в който работи, в работно време и докато обслужва клиенти.

Обстоятелствата, които се твърдят в молбата за защита, за извършен от Н. В. Н. акт на домашно насилие на 02.09.2022г. са декларирани с подписаната от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН законодателят придава доказателствена сила.

Неоснователни са оплакванията, че молителката е представила по делото две декларации и те са с противоречиво съдържание. Да, представени са две декларации, но с оглед изисканите от съда уточнения на твърденията на молителката да опише подробно извършените от ответника деяния, в това число да посочи евентуално отправените обиди, закани и/или заплахи, да формулира конкретен петитум и представи декларация по чл. 9, ал.

3 от ЗЗДН, в която описанието на осъществения акт на домашно насилие да съответстват на направените уточнения. Представянето на уточнителната молба вх. № 62501/13.09.2022г. е наложило представянето и на втората декларация, съответстваща на направените уточнения.

Противоречие в декларираните обстоятелства няма. Цени се от съда декларацията, подадена с уточняващата молба вх. № 62501/13.09.2022г.

4

Декларираните обстоятелства, че Н. е обиждал и заплашвал Т. при срещата им на 02.09.2022г., следва да бъдат приети за доказани предвид представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ГПК на л. 21 от първоинстанционното дело, потвърдени от свидетелските показания на разпитаната пред ВРС свидетелка А.Д. Д., лично възприела отправените закани към бившата си колежка К., както я нарича. Съдът дава вяра на така събраните писмени и гласни доказателства, че Н. е искал Т. да оттегли молбата си за защита срещу него, отправяйки й и закани, че ще я унищожи и предвид представеното пред въззивна инстанция решение № 594/17.05.2023г. по в.гр.д. № 765/2023г. на ВОС-ГО, образувано по молбата за защита на К. Б. Т. срещу Н. В. Н. вх. № 5886/26.08.2022г. за инцидента на 13-14.08.2022г. с детето Б.. Дори и да е отишъл бащата да уговори вземане на детето Б. в петък 02.09.2022г., то за осъществяването на режим от 4 дни, вместо полагащия му се по съдебното решение 1месечен период на личен контакт, е следвало да договори това с майката предварително. Не може да се очаква да вземе детето след обаждане по телефона в 17.45ч. същия ден и лично явяване при майката на детето след 19.00ч., предизвиквайки скандал на работното й място.