Решение № 266496 от 11.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 1697 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 23.09.2020г., постановено по гр.д. № 54001/2019г. на СРС, ГО, 168 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу “Д. – Г” ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане срещу ответното дружество в размер на 58, 58 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, жк “********магазин 104 Д, с абонатен номер 440556 и за сумата от 45, 92 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2266/2019г. по описа на СРС, ГО, 127 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 9, 06 лева – обезщетение за забава върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия и за сумата от 6, 71 лева – обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника “Д. – Г” ЕООД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че по делото било установено, че в собствения му имот няма отоплителна инсталация, няма радиатори и няма уреди за дялово разпределение и през него не минават тръби за отопление на други имоти и общи части на сградата, поради което счита, че е невъзможно ползването на топлинна енергия. Твърди, че ищецът претендира суми, представляващи стойност на реално доставена топлинна енергия въз основа на извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение. В случая обаче било установено, че в имота няма отоплителни тела и няма уреди за дялово разпределение, поради което счита, че няма как да бъде отчетена потребена топлинна енергия в имота на база действителен разход на уредите за дялово разпределение. Независимо от изложеното съдът е приел, че ищецът всъщност претендира топлинна енергия от сградна инсталация и е уважил претенцията на незаявено основание, поради което счита, че са налице предпоставките за обезсилване на решението. Твърди се още, че ищецът не е претендирал сума за стойността на услугата дялово разпределение, но първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с такава претенция и я разгледал. Поддържа, че не са налице основания за начисляване на такава сума, тъй като не е била предоставена услуга дялово разпределение. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.” ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон.

Третото лице-помагач не е подал отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намра следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца е възникнало задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена. Този извод е формиран въз основа на приетия като доказателство по делото договор, чиито срок е определен на 5 години, считано от 01.09.2016 г., който срок обхваща и процесния период от 01.10.2016. до 30.04.2018г. Посочено е още, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Кредитирано е заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно което в процесния имот реално е доставяна топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 569.662 кВтч и за битово горещо водоснабдяване в размер на 132.872 кВтч. Топлинна енергия за отопление на имот не е била потребявана, съответно не е била отчитана, а потреблението на топла вода е на база реален отчет само за м.03.2017г. на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, като за останалия период показанията са занулени. Съдът е приел, че сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на имота от 125 куб.м. към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, както и че тази стойност е дължима по аргумент от нормата на чл.

153, ал. 6 от ЗЕ. Уважена е и претенцията за заплащане на услугата дялово разпределение при приложение на нормата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, съобразно която дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало поставянето на ответника в забава по отношение на главното парично задължение, поради което предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот, находящ се в гр.

София, жк “********магазин 104 Д, аб. № 440556, код на платеца 1048730, с включените в него права и задължения на страните. Съгласно представения договор № 31006/440556 от 08.09.2016г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, ищецът, в качеството на продавач, е поел задължение да продава на купувача “Д. - Г” ЕООД топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабдявания имот, а купувачът е поел задължение да я заплаща по еднокомпонентна цена. В договора е посочено, че количеството топлинна енергия за купувача се определя за сграда-етажна собственост в сграда с повече от един клиент от фирма Техем Сървисис, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия отчетена от общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С оглед изложеното неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в исковата молба се претендира стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, а било установено, че в имота не са монтирани отоплителни тела и съответно липсват уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия като предмет на престацията от топлофикационното дружество, се състои от три елемента – за отопление на имота; за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. За редовността на исковата молба /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/ не е необходимо ищецът да разграничава стойността на всеки един от тези компоненти, тъй като те не представляват отделни, самостоятелни претенции. Напротив, исковата претенция е една, тя произтича от едно правоотношение по продажба на топлинна енергия за конкретен обект. Ето защо е достатъчно в исковата молба да се посочи общият размер на стойността на доставената топлинна енергия за исковия период, като без значение за допустимостта на иска, съответно на постановеното решение е, дали предявената претенция е формира само от стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, или само от стойността на топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, или включва и отопление на имота чрез монтирани отоплителни тела.

ЗЕ утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл.

156, ал. 1 ЗЕ. Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената топлинна енергия до абонатната станция се осъществява посредством средство за търговско измерване в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за отопление, като топлинната енергия за отопление на имот се сформира от топлинна енергия за отопление на самия имот, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части. Ако в сградата е въведена система за дялово разпределение, а потребител на топлинна енергия няма монтирани индивидуални разпределители разпределението се извършва съобразно пар.

69, ал.15 от ПЗР към ЗИДЗЕЕЕ и чл.

144, ал.6 от ЗЕ - на максимална мощност.

Ответното дружество оспорва предявената претенция за заплащане стойността на доставената в имота топлинна енергия по възражения, че в обекта няма монтирани отоплителни тела, няма монтирани уреди за дялово разпределение, в същия не минават части от сградната инсталация, нито тръби за отопление на други имоти и общи части на сградата, поради което поддържа, че не потребява топлинна енергия и не следва да се ангажира имуществената му отговорност на това основание. По така наведени доводи настоящият съдебен състав приема следното: