Решение № 11 от 30.01.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бяла, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Д. Т. Т. като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20254510200318 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. А. Т., ЕГН **********, чрез мл.адв.С. М. от АК-Р., против Наказателно постановление № ........./..................... на Началник РУ в ОДМВР Р., РУ Д. м., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 153,39евро /равностойността на 300 лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбата се поддържа от процесуален представител, който моли на посочените основания, допълнени в с.з., НП да бъде отменено. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани писмени бележки процесуалният представител на АНО моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Р.п.-Р., ТО-Б., редовно призована, не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На ...........г., около ..........ч., в гр.Д. м., обл.Р., на кръстовище, образувано от ул.“Г.Г.“ и бул.“Б.“ жалб.Т. управлявал собствения си двуколесен електрически мотопед “Ш. Е.“ с номер на рама ....................., когато бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ Д. м.-св.С. С. и Б. И..

Превозното средство било без поставени регистрационни табели. При извършената проверка по документи, св.С. установил самоличността на водача. Жалбоподателят не представил СУМПС и контролен талон, както и документи за собственост на превозното средство, които не пазел от покупката му. По номера на рамата на мотопеда св.С. установил, че същият е с мощност 1,5 КW, а категорията е L1e-В, която подлежи на регистрация, като за управлението му се изисква категория АМ. На място жалбоподателят потвърдил номера на рамата, но заявил, че не му е известно, че мотопеда е с мощност 1,5 КW, а знаел, че е 1 КW. За управлението на нерегистрирано ППС на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

От извършена проверка в сектор „ПП“ при ОДМВР-Р. се констатирало, че процесният мотопед “Ш.Е.“ с номер на рама .................................., няма данни да е регистриран на територията на РБ и същият подлежи на регистрация по реда на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Справката ведно с материалите по преписката била изпратена на РП-Р., ТО-Б. с оглед данни за извършено престъпление престъпление по чл.345, ал.2 вр. чл.345, ал.1 от НК.

Наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление от дата .......г. за отказ за образуване на досъдебно производство по преписката, като приел, че е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието по чл.9, ал.2 от НК. Препис от постановлението ведно с материалите бил изпратен в РУ – Д. м., с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.

На дата .......г. АНО издал обжалваното НП, въз основа на постановлението на РП-Р., ТО-Б., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- постановление на РП-Р., ТО-Б., АУАН, НП, докладна записка, справка за нарушител, собственоръчни обяснения от жалбоподателя, писмени справки, договори, фактура, сертификат, както и останалите доказателства към АНП. НП е издадено от компетентен орган и съдържа изискуемите реквизити. Не страда от съществени пороци, които да са основание за отмяна само на това основание.

На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.140, 2 ал.1 от ЗДвП. Съгласно текста на нормата, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Изключения са предвидени само в чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. В т. 9 е посочено, че не подлежат на регистрация индивидуалните електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП .

Съгласно разпоредбите на параграф 6, т.11 и т.18б от ЗДвП към датата на деянието: “Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства, а "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R(референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до50kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

От изложеното може да се направи извод, че процесното ППС с установената мощност от 1,5 КW е моторно превозно средство, двуколесен електрически мотопед и следователно като такова подлежи на регистрация в РБ, което обстоятелство е установено както в Постановлението на п., така и от извършените справки в АНП, а така също и от събраните гласни доказателства-показанията на св.С., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, съответстващи на останалия доказателствен материал.

Мотопеда е категория L1e-В, т.е. не попада сред изключенията, предвидени чл.2, т.2 б.“к“ от РЕГЛАМЕНТ № 168/2013 на ЕС относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства превозни средства, оборудвани с каквото и да е място за сядане на водача с височина на точка R ≤ 540 mm за категории L1e, L3e и L4e или ≤ 400 mm за категории L2e, L5e, L6e и L7e, както и не е ИЕПС по смисъла на параграф 6, т.18б от ЗДвП. Поради това съдът счита, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП като е управлявал мотоциклет, който не е регистриран по надлежния ред, поради което деянието е осъществено от обективна страна. От субективна страна деянието е осъществено, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е нерегистрирано. Същият е правоспособен водач на МПС и е бил длъжен да знае, че законът забранява управлението на нерегистрирани превозни средства. Като водач на МПС с дългогодишна практика е бил длъжен да съобрази вида на превозното средство и липсата на поставена регистрационна табела още преди да поеме управлението на мотоциклета, както и да се убеди, че са налице всички предпоставки за 3 законовото управление на ППС. По силата на закона той е бил длъжен да предприеме действия по неговата регистрация, като незнанието, че е следвало да стори това, включително и когато погрешно му е съобщено от трето лице, не означава субективна несъставомерност на деянието, защото незнанието на съответните нормативни правила не може да послужи за освобождаване на никого от отговорност. Въпреки знанието, че това превозно средство не е регистрирано, жалбоподателят е предприел движение по пътищата, отворени за обществено ползване, в нарушение на диспозицията на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Независимо от изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и случаят следва да се приеме за маловажен.Тази разпоредба има възможност да бъде приложена доколкото след издаване на НП е последвало решение № .... от ...... г. по к. д. № ............. г. на Конституционния съд на Р. Б., с което разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно §. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП предписва наказание за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред.

Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

В случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно личността на жалбоподателя, доколкото не са налице доказателства той да е извършвал някога други пътни нарушения от този вид. Нарушението е извършено в малко населено място, гр.Д. м., където движението е с нисък интензитет.Обществената опасност от управлението на мотопеда е ниска.Липсват данни с управлението му на посочената дата и място жалбоподателят да е застрашил живота и здравето, както и имуществото на 4 други участници в движението. От извършеното административно нарушение няма настъпили никакви вредни последици и то се явява инцидентен случай.

С оглед на това е налице ниска степен на обществена опасност и на деянието.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че налагането на предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП кумулативни наказания, дори и в определения в НП минимален техен размер, се явява неосъответно на обществената опасност на деянието и дееца. По тази причина, приложение в настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за процесуално представителство съгласно чл.18, ал.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Представени са доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600лв., което е малко над размера от 500лв., определен в посочената разпоредба. Същият следва да бъде уважен изцяло предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените две заседания, в които процесуалният представител на жалбоподателя се е явил и е осъществил адекватна защита.Възражението за прекомерност на АНО се явява неоснователно и необосновано, поради което не следва да бъде уважено.Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Р.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ............/............................г. на Началник РУ в ОДМВР Р., РУ Д. м., с което на М. А. Т., ЕГН **********, гр.Д.м., обл.Р., бул.“Б.“ №.......за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 153,39 евро /равностойността на 300 лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.